Решение № 106 от 02.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ямбол, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Ст. Г. при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Г. Ст. Г. Гражданско дело № 20252330101096 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от ЗК“ЛЕВ ИНС“АД против Г. С. Д., с която се претендира постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите , за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № ***2025 год. на ЯРС, а именно 811,46 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда, както и разноски в производството.

В исковата молба се посочва, че на 26.07.2020 г., около 20.15 ч. в гр. П. ********, водачът Г. С. Д. при управление на лек автомобил марка „Хонда Сивик“ с рег. № *******, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, на лява крива, губи контрол над управляваното МПС и реализира ПТП с паркирания лек автомобил марка „Ауди“, модел А3, с рег. № *******, собственост на П. П. Ч., като на същия са причинени щети. За настъпилото събитие бил изготвен протокол за ПТП от 13.08.2020 г. в който било отразено, че виновния водач на ПТП Г. Д. бил напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по пътищата. Към датата на събитието отговорността на водача на л.а. „Хонда“ бил застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, със застрахователна полица, със срок на валидност от 23.01.2020 г. до 22.01.2021 г. Във връзка със застрахователно събитие, пред ищцовото застрахователно дружество била образувана щета,като при извършения оглед на лекия автомобил „Ауди“ били констатирани увреждания. По силата на сключения договор „ГО“, ищцовото застрахователно дружество определило обезщетение в размер на 801,46 лв., която била изплатена на Челибашки, като с изплащането им застрахователят придобил право на регрес срещу виновното лице. Иска се уважаване на претенцията, като и присъждане на разноски.

1

В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва претенцията, като липсвали основания за настъпване на регресната отговорност на ищцовото застрахователно дружество, срещу деликвента. Твърди се, че от представените писмени доказателства не се установявало наличието на обстоятелства по чл.125 ЗДвП, обуславяща задължително явяване на службите за контрол на МВР на мястото на ПТП, като при това положение дори и да имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то не било сторено в хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. В тази връзка водача на превозното средство, участник в ПТП бил длъжен да остане на мястото му, когато от него били причинени имуществени вреди и между него и другия участник имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му- чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП, в който случай службите за контрол на МВР носели задължение да го посетят.

Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.

Ответникът се представлява от особен представител, чрез когото оспорва иска.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и е видно от представената Застрахователна полица № ******* г., че е сключена между С. Щ. Д. и ищеца относно л.а. марка „Хонда Сивик“ с рег. № ******* със срок на действие 23.01.2020 – 22.01.2021 г., отнасяща се до застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

По делото е представен още Протокол за ПТП от 13.08.2020 год. , съставен от служители на ОД на МВР П. относно ПТП , настъпило на 26.07.2020 год. между процесния лек автомобил, управляван от Г. С. Д. и МПС Ауди А3 с рег. № *******, собственост на П.

П. Ч., като същия бил паркиран, като участник 1 не съобразява скоростта си на движение с пътните условия, на лява крива губи контрол и блъска паркирания участник № 2, участник № 3 и участник № 4, след което напуска местопроизшествието, като и на двете ППС са причинени имуществени щети. В протокола е отбелязано, че ПТП е посетено на място, както и че било образувано ДП ***2020 г. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.01.2020 г. , ДП ***2020 г. по описа на сектор РПТ при ОД на МВР гр. П. е прекратено, поради липса на осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“А“, вр. с чл.342, ал.1 НК, като общата стойност на повредите на 4 бр. автомобили, вследствие на произведеното на 26.07.2020 г. ПТП била в размер на 2190, 00 лв., като същите били незначителни.

Издадено е НП от 03.02.2021 г., като водача Г. С. Д. не контролирал ППС, което управлявал с което виновно нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП, като не спрял и не установил последиците от ПТП с което виновно бил нарушил чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание глобаи лишаване от право да управлява МПС за срок 2 от шест месеца, като НП е връчено с разписка на 12.08.2021 г., като същото не е обжалвано и е влязло в сила.

Не се спори, че е образувана представената по делото застрахователна преписка по щета № ******* във връзка с оценка на вредите. Материалните щети са оценени на сумата от 801, 46 лв.

Посочената сума е преведена по сметка на П. Ч. на 29.09.2020 год. и 17.11.2020 г.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***2025 год.

В заключението на вещото лице по авто- техническата експертиза, изготвено на база материалите по делото, извършени справки и снимковия материал от ОД на МВР е описан подробно механизма на настъпване на ПТП. Посочено е, че описаните вреди по автомобила кореспондират напълно на механизма на описаното произшествие и се явяват в причинно – следствена връзка с него. Размерът на причинените материални щети е 798,00 лв.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл. чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ.

Същият съда намира за допустим а по същество - основателен.

Съгласно чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Фактическият състав, от който възниква това право на застрахователя, включва деликтна отговорност на водача на автомобила по отношение на пострадалия поради причиняване на застрахователното събитие, напускане от виновния водач на мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата в съответната хипотеза; застрахователя. плащане на дължимото застрахователно обезщетение от

В процесния случай и в следствие съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира че фактическият състав на нормата е налице. Настъпило е увреждане на автомобила „Ауди А3”, причинено от застрахования автомобил, за който е сключена валидна застраховка „ГО”. Разпоредбата на чл. 493 ал.2 т.1 б.”а” от КЗ урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице и за вреди, причинени във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство от лице, което не е изрично или мълчаливо упълномощено за това, при условие че не е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК ( предвид 3 факта, че лекия автомобил марка „Хонда- Сивик“ към датата на ПТП е собственост на трето лице). Деянието на ответника е противоправно и виновно, като в настоящия процес презумпцията за вина не беше оборена. Протоколът за ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Освен това е подписан лично от ответника без възражения. Т.е. налице е своеобразно извънсъдебно признание на извършеното от него деяние, включително на факта, че е напуснал мястото на ПТП.

С поведението си ответникът безспорно е нарушил разпоредби от ЗДвП. В процесния случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието, възникват задълженията по чл. 123, ал.1, т.3, б."б" или б"в" ЗДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП. Така при наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно да уведомят Сектор „Пътна полиция“, на територията на която е настъпило произшествието.

При липса на такова съгласие водачите участвали в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Според чл. 125, т.7 ЗДвП (на която хипотеза изрично се е позовал процесуалния представител на ищеца – стр. 48 от делото) посещението от контролните органи на МВР ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Съвкупният анализ на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 500, ал.1 т.3 КЗ. Липсата на оказано съдействие от страна на ответника за съставянето на двустранен протокол (независимо от причините за това) означава липса на постигнато съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелства, свързани с него, т.е. наличие на разногласие между тях, т.к. на практика единият от участниците в ПТП е напуснал същото, поради което и не изразил волята си, съответно своето съгласие/несъгласие. След изменението на чл. 125, т.7 ЗДвП с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., наличието на разногласие между водачите при ПТП е единствената предпоставка за задължителното му посещаване от контролните органи на МВР. Съгласно чл.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП- приложение № 2 към наредбата. Съставянето на протокол за ПТП задължително предполага посещаване на местопроизшествието. По аргумент от разпоредбата на чл. 5 от цитираната наредба протокол за ПТП с материални щети не се съставя само в случай, че е подписан двустранен протокол между участниците в ПТП. В този смисъл дори и само фактът, че не е подписан двустранен протокол при наличие на материални щети, дава основание да се счита, че местопроизшествието е следвало да бъде посетено от служител на "Пътна полиция", в т. насока и Решение № 421 от 03.04.2019 г. по в. гр. дело № 255/2019 г. на ОС- П.).

Освен изложеното по делото е безспорно установено заплащане на исковата сума на 4 собственика на увреденото МПС.Размерът на претенцията е установен от неоспорената САТЕ и същата е в размер на 413, 12 евро ( 808, 00 лв.), като до този размер иска се явява основателен, като над този размер до предявения размер от 414, 89 евро ( 811, 46 лв.) иска е неоснователен.

При подаденото възражение по чл.414 ГПК длъжника Г. С. Д. се е позовал на давност, която е помолил да се приложи и делото да бъде прекратено. Последното съдът приема за неоснователно, тъй като правото на регрес за застрахователното дружество съгласно трайно установената съдебна практика по този въпрос възниква със заплащане на обезщетението, т.е. на 17.11.2020 г., от който момент започва да тече пет годишния давностен срок за регресното право на застрахователя по чл.500, ал.1, т.3 КЗ, като към момента на подаване на заявление по чл.410 ГПК на 14.01.2025 г. не е изтекъл пет годишния давностен срок.