Решение № 489 от 17.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иван И. Въззивно търговско дело № 20231001000136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 007 от 6.01.2023 г. по гр.д .№ 2225/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 15 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. К.

Ф. от гр. София срещу „Д.“ ЕООД - гр. София и „Вакон“ ООД - гр. София :

1) иск с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нарушението на правото на ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП да бъде обозначен като съавтор на книгата „Предпоследната крачка“ ; 2) иск с правно основание чл.

95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП за осъждане на ответниците да преустановят нарушението, като при следващи издания на книгата „Предпоследната крачка“ обозначат ищеца като съавтор на книгата ; 3) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП за изземване и унищожаване на издадените екземпляри от книгата „Предпоследната крачка“ и 4) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за осъждане на ответниците да разгласят за своя сметка диспозитива на решението по делото в два всекидневника.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Г. К. Ф. от гр. София, в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно.

1

Неправилен бил извода на съда, че ищецът не е съавтор на проиесното произведение, доколкото нямало законово изискване съавторството да е единствено в резултат на съгласие и съвместни творчески усилия на съавторите. По-важният въпрос, по който съдът не се произнесъл изрично, въпреки че бил сезиран, бил дали ищеца е автор на книгата или на част от нея (независимо от това в съавторство или не).

Заключението на филологическата експертиза напълно опровергало възраженията на ответника, че приносът на ищеца може да се приравни просто на техническата задача да се възпроизведат в писмена форма направените аудио-записи и всъщност в решението си съдът признал, че съставените от ищеца текстове са авторски, но отхвърлил правото на защита върху тях, защото нямали характера на „завършено литературно произведение“ извод, който бил напълно погрешен.

Не отговаряло на истината приетото от съда, че според експертизата книгата представлявала ново и самостоятелно литературно произведение, създадено като резултат от творческата дейност на автора му Б. Р..

Изводите на съда по отношение на съавторството не били коректни с оглед разпоредбата на чл. 8 от ЗАПСП, която била неправилно тълкувана.

Освен това от анализа на доказателствата можело да се направи обоснован извод, че е налично съгласие за издаването на книгата при съавторство, което било опосредено от ответника „Д.“ ЕООД, посредством възлагането на ищеца на създаването на първоначалния вариант на изданието, за което ме било заплатено възнаграждение.

Неправилен били и извода за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответниците, тъй като били ангажирани достатъчно доказателства, включително и писмена кореспонденция, обосновавщи наличието на договорни отношения между ищеца и ответника „Д.“ ЕООД. По отношение на ответника „Вакон“ ООД неправилно приел, че възможностите на издателя за извършване на проверка за установяване на самите автори на произведението били ограничени до данните, представени му от възложителя, тъй като в случая се издавало първо издание на литературното произведение. Издателството, като професионалист и търговец, осъществяващ издаване на книги по занятие, е следвало да е запознато със законовите изисквания за спазване на авторските права. Освен това издателството носело на самостоятелно основание отговорност по чл. 95г, ал. 1 от ЗАПСП, в качеството си на юридическо лице, възложило на конкретни физически лица да подготвят процесната книга за издаване.

-3-

Молбата към съда е да отмени решението изцяло и да постанови ново решение, с което да уважи обективно съединените искове.

2

Ответникът по въззивната жалба „Д.“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Твърденията на въззивника, независимо от обема им, не съдържали основания, които да опровергават правилността на изводите на съда, преповтаряли разсъжденията, изложени в исковата молба и писмените бележки, които не кореспондирали с приложимите за спора правни норми.

Използваните в книгата цитати от записаните срещи не можело да обосноват съавторство не допринасяли нито за повествованието, нито за смисъла, нито за ефекта на книгата. Освен това дружеството с нищо не било нарушило авторските права на ищеца - заплатени му били всички поискани суми, приноса му бил отбелязан с посочването му наравно с К. Н. на втората страница на книгата.

Молбата към съда е да потвърди решението.

Ответникът по въззивната жалба „Вакон“ ООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна по следните съображения.

Съдът, основавайки се на доказателствата и заключението на експертизата, правилно приел, че не са налице права на ищеца като съавтор, тъй като изготвените от него текстове нямат завършен вид и не са годни за директна публикация. Ищецът не доказал да е отправял изрично искане към дружеството името му да бъде посочено на корицата, а издателят не бил в договорни отношения пито с него, нито с автора Б. Р., нито с „Д.“ ЕООД. Дружеството било страна единствено по доктор за издаване и разпространение на печатно издание, сключен с К. Н., в качеството му на „носител на права“ Ищецът бил посочен на втора страница по изричното искане на възложителя, явно с оглед свършената от него работа по процесните текстове.

Молбата към съда е да потвърди решението.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която ищецът Г. К. Ф. от гр. София твърдял, че с договор за прехвърляне на авторски права върху текст от 3.01.2019 г. се задължил към възложителя „Д.“ ЕООД - гр. София срещу заплащането на възнаграждение да изготви авторски текст, който ще представлява част от книга. Той изпълнил задължението си и предал текста на възложителя на 23.04.2019 г., за което получил уговореното възнаграждение. Същият текст бил използван при написването на книгата

„Предпоследната крачка“, пресъздаваща биографията на известния състезател по спорно ориентиране и планинско бягане К. Л. Н. - Д., едноличен собственик на капитала на „Д.“ ЕООД, за чийто единствен автор бил посочен Б. Р., а името на ищеца било посочено само на втората страница на книгата след означението ©, заедно с имената на Б. Р. и К. Н..

3

Книгата била издадена по възлагане на „Д.“ ЕООД от издателството „Вакон“ ООД - гр.

София, от което ищецът поискал корицата й да бъде коригирана с добавянето на името му, но това му било отказано.

В периода след издаването на книгата и като установил, че не е посочен като неин автор по обичайния за това начин ищецът изживял сериозни страдания, изразяващи се в чувство на унижение, обида, притеснение, нежелание да се среща с хора, депресия, безсъние и пр.

Дълго време избягвал да се среща с колеги в професионалните среди за а не става обект на въпроси по отношение на книгата и за да не се налага да обяснява, че трудът му е бил ограбен от друг автор и от К. Н..

При така изложените фактически твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди „Д.“ ЕООД - гр. София и „Вакон“ ООД - гр. София : 1) на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП да му заплатят солидарно сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нарушението на му по чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАПСП да бъде обозначен като съавтор на книгата „Предпоследната крачка“ ; 2) на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП да преустановят нарушението, като при следващи издания на книгата „Предпоследната крачка“ обозначат ищеца като съавтор на книгата ; 3) на основание чл. 95б, ал. 1, т. 3 от ЗАПСП да бъдат иззети и унищожени издадените екземпляри от книгата „Предпоследната крачка“ и 4) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП за осъждане на ответниците да разгласят за своя сметка диспозитива на решението по делото в два всекидневника.

Ответникът „Д.“ ЕООД - гр. София оспорил исковете като изтъкнал, че инициативата за написването на книгата е била на К. Н. и като краен продукт тя била изготвена от Б. Р., а изготвените от ищеца материали били с „характеристиката на първоличен разказ“ на спортиста, „възпроизведени в писмен вид. Участието на ищеца при подготовката на книгата било оповестено и той бил представян на всички публични прояви по представянето й в централните медии. Твърдял, че по никакъв начин не е злепоставил ищеца, за да отговаря за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, каквито последният изобщо не бил понесъл.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

-5-

Ответникът „Вакон“ ООД - гр. София оспорил исковете като изтъкнал, че дружеството е страна по договор за издаване и разпространение на печатно издание, сключен с К. Н. в качеството му на „носител на права“ и затова е нелегитимна страна в спора. Управителят на дружеството знаел, че К. Н. е предоставил на ищеца да напише биографията му, но тъй като предвиденото не било достатъчно, възложил написването й на Б. Р.. При сключването на договора отношенията на К. Н. с двамата автори не били представени и обяснени, за да прецени издателят коя част от кого е написана и в какъв обем. До предявяването на исковата 4 молба към издателя не били предявявани претенции от ищеца, нарушение на правата на ищеца нямало, а дори да имало, то не било извършено от дружеството умишлено, злонамерено и с цел да бъде уведен ищеца.

Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

Въззивникът не е релевирал оплаквания срещу възприетата от съда фактическа обстановка на спора, която е следната.

В електронното издание на в. „Дневник“ от 13.11.2020 г. (разпечатка на л.9) Г. Ф. е написал за себе си, че се занимава със спортна журналистика от 15 години, през които е работил за вестниците „24 часа“, „7 дни спорт“, „Стандарт“ и „Сега“, имал възможността да прави списание и да се занимава с телевизионен коментар, а в момента ръководи спортния отдел в „Дневник“ и „Капитал“.

Според анотацията на задната корица на печатното издание „Предпоследната крачка“ (приложено след л. 172) К. Н. - Д. е най - успешният български състезател по спортно ориентиране, многократен държавен и балкански шампион, европейски сребърен медалист и носител на многобройни първи места от най - големите клубни състезания по ориентиране в света.

От справката по партидата на „Д.“ ЕООД - гр. София с ЕИК 203393735 в търговския регистър се вижда, че първоначалната му регистрация е извършена с вписване № 20150203111315, с едноличен собственик на капитала и управител К. Л. Н..

На л. 11 от делото е приложен договор от 3.01.2019 г., с който „Д.“ ЕООД възложило на Г.

К. Ф. да създаде авторски текст, който ще представлява част от книга на възложителя, авторските права върху който ще се прехвърлят на възложителя след заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 1 500 лева.

С протокол от 23.04.2019 г. (л. 16) възложителят „Д.“ ЕООД приел без забележки извършената от изпълнителя Г. К. Ф. работа - авторски текст, който ще представлява част от книга на възложителя. Двата документа са подписани с електронния подпис на изпълнителя, подпис за възложителя не е поставен.

В договор от 1.02.2020 г.( л. 139) носителят на права К. Л. Н. и издателят „Вакон“ ООД се споразумели да издадат произведение със заглавие „Предпоследната крачка“ от Б. Р.. На издателя било отстъпено изключителното право да разпространява в печатно, електронно и 5 аудио издание произведението, което му било предадено в незавършен вид, но с идейно предложение за дизайн на тялото и готов дизайн на корицата. Издателят се задължил да заплати възнаграждение в размер на 15 %, след приспадане на ДДС, от коричната цена на екземпляр от реално постъпилите продажби с начислените осигуровки.