Определение № 16610 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16610 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110132414 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца, с която моли Решение с рег.№ 3999/01.03.2026 г., постановено по делото, да бъде изменено в частта за разноските, присъдени в полза на ответника „М***“ ООД.

Молителят твърди, че съгласно постановеното решение, исковите претенции на доверителя му били изцяло уважени, с изключение на тези за обезщетение за имуществени вреди и лихва, с оглед уваженото възражение за прихващане на ответника в размер на 3500 лв. Счита, че въпреки уважаването на възражението за прихващане, то по отношение на отговорността за разноски, това обстоятелство не можело да се третира като „отхвърлена част от иска“, тъй като ответникът дал повод за завеждане на делото, поради което не му се и следвали разноски. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че му се дължат такива разноски на общо основание, то моли възнаграждението да бъде редуцирано, респ. да бъде определено на база отхвърлената част от исковете.

В срок е постъпил отговор по молбата от „М***“ ООД, с който моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че при отхвърлена част от иска възнаграждение винаги се дължало, като счита, че така определеното било адекватно и пропорционално на извършената работа.

Постъпила е и молба от „М***“ ООД, с която също е поискано изменение на решението в частта за разноските. Молителят сочи, че присъденото в полза на процесуалния представител на другата страна адвокатско възнаграждение били прекомерно, като моли да бъде редуцирано.

В срок е подаден отговор от адв.К., с който моли да бъде оставена без уважение молбата, тъй като счита, че възнаграждението е обективно съобразено с обема на работа, проведените заседания, осъществения доказателствен процес.

Софийският районен съд, като съобрази доводите на страните и данните по делото прие следното:

Молбите по чл. 248 ГПК са допустими - подадени са в срок, от легитимирани лица, които са представили списъци по чл. 80 ГПК.

По отношение на основателността им, съдът намира следното:

По молбата, подадена от адв.К.:

Съгласно чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В 1 случая исковите претенции на ищеца са отхвърлени частично до сума в размер на 1161,20 евро, поради съдебно прихващане с вземане на ответника.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 2020 г. действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ.

Ето защо към момента на подаване на исковата молба се счита, че вземанията на ищеца за обезщетение за вреди и лихва не са съществували поради погасяването им чрез прихващане, като не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото за тях с оглед тяхната неоснователност, поради което правилно съдът е приел, че му се дължат разноски. Ето защо в тази част молбата се явява неоснователна.

Съдът намира обаче, че неправилно е изчислен размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, доколкото исковите претенции са частично отхвърлени и така от общо признатия разход за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв., е следвало да се присъди на ответника сума в размер на 375,75 евро, съобразно отхвърлената част от исковете, поради което молбата в тази част следва да бъде уважена.

По отношение на основателността на молбата, подадена „М***“ ООД Процесуалният представител на ищеца е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. Съдът намира, че правилно е определен справедлив размер на възнаграждение от 4800 лв. с оглед извършената от процесуалния представител дейност в защита на интересите на ищеца, броя на заседанията и проведения доказателствен процес. Също така общият принцип на справедливост изисква при разпределяне на разноските между страните, съдът да приеме, че при преценката за прекомерност не може да определи размер на дължимото адвокатско възнаграждение под доказано поискания, респ. заплатения такъв на отправилата възражението страна.

В случая „М***“ ООД е представило по делото доказателство за платено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител в размер на 4800 лв. т.е. самата страна е определила, че счита за обоснован и справедлив размер на възнаграждение за воденето на настоящото производство такъв от 4800 лв., поради което възражението за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна, което също е определено на сума в размер на 4800 лв., е неоснователно и молбата следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение от 01.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 32414 по описа на СРС за 2025 г., в частта за разноските, като намалява присъдените в полза на „М***“ ООД, ЕИК: ********* разноски за адвокатско възнаграждение до сума в размер на 375,75 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от адв.К., за изменение на решение от 01.03.2026 г. в частта за разноските в останалата и част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от „М***“ ООД, ЕИК:

*********, за изменение на решение от 01.03.2026 г. в частта за разноските.

2

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от получаването му страните, пред Софийски градски съд.

Да се връчат преписи от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3