Определение № 461 от 19.02.2025, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Добрич, 19.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230100364 по описа за 2025 година

Производството по ч. гр. д. №2081/2024г. по описа на ДРС е започнало по реда на чл.410 и сл. по заявление на Й. И. П. , ЕГН **********, ***, чрез пълномощника му – М. М. П. /съпруга/, съгл. чл.32, т.2, предл. трето от ГПК срещу Е. И. С., ЕГН **********, село ***, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК за заплащане на сумата от 11349.09 евро – главница по договор за паричен заем, предоставен от заявителя на длъжника в периода от 2021г. до 2022г.

Подаденото заявление е било уважено изцяло и е издадена Заповед за изпълнение №1052/10.07.2024г. по частно гр. дело №2081/2024г. по описа на ДРС за посочените по-горе суми.

Заповедта е връчена на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК /залепено е уведомление на входната врата на имота по постоянен и настоящ адрес на Е. И. в село *** на 15.07.2024г., отделно от това, от направената служебна справка за трудова заетост на лицето е констатирано, че то не работи по актуален трудов договор, следователно, съдебните книжа не могат да се изпратят по местоработата му/.

С Разпореждане №4269 от 06.08.2024г., заповедният съд е задължил кредитора-заявител Й. П. в 1-месечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск срещу длъжника. Горното разпореждане е било получено на 19.08.2024г. от съпругата на заявителя – М. П., която е изрично упълномощена от Й. П., съгласно нотариално заверено на 03.06.2024г. пълномощно, да го представлява пред съдилищата в страната 1

/л. 6 по ч. гр. д. №2081/2024г.-ДРС/.

На 26.08.2024г. по имейла на ДРС, М. П. е представила платежен документ за заплатена „довнесена държавна такса“ в размер на 449.86 лв. и „документи за заема“, като не всички са на български език.

След указание на заповедният съд, на 08.11.2024г. е направена служебна справка от деловодител при ДРС, от която е видно, че в съда няма депозирана ИМ от заявителя срещу длъжника.

На 04.11.2024г. е получена чрез курирер /Еконт/ в ДРС писмовна пратка, изпратена от М. П. с приложени документи /същите, които са представени и на 26.08.2024г./, като пратката е входирана под №21081/04.11.2024г.

Съгласно разпореждане на заповедния съд от 15.11.2024г., деловодителят на състава е направил справка и е установил, че писмовната пратка и изпратена от съпругата на заявителя по куриер – От офис на Еконт в гр.**.

С Разпореждане №6661/22.11.2024г., заповедният съд е указал на заявителя в 7-дн. срок от получаване на съобщението, да представи доказателства за подадена ИМ по чл.422 от ГПК в ДРС, за установяване на вземаният срещу Е. И., предмет на заповедта, издадена по ч. гр. д.

№2081/2024г., както и да поясни, защо се представят едни и същи доказателства по имейла на съда от 26.08.2024г. и по куриер на 04.11.2024г.

Горното разпореждане на съда е връчено на Й. П. лично на 16.12.2024г., като на 18.12.2024г. на имейла на съда е входирано писмо, изпратено до ДРС от М. П. с вх. №24292, към което е приложена искова молба, но без да е входирана в съда.

С Разпореждане №272/13.01.2025г., заповедният съд е указал на заявителя, че му дава последна възможност да представи в 7-дн. срок от получаване на съобщението, доказателства за заведено дело по чл.422 от ГПК срещу длъжника Е. И., относно установяване, че същата му дължи, сумите, предмет на издадената заповед №1052/10.07.2024г., като изрично е указано на Й. П., да представи искова молба входирана в деловодството на ДРС.

Отделно от горното, съдът е указал на П., че може да ползва адвокатски услуги от избран от него адвокат, както и му е разяснил, че довнасянето на държавната такса не означава предявяване на иск.

С горецитираното разпореждане, заявителят е бил предупреден, че при 2 неизпълнение на указанията на съда в срок, издадената заповед по ч. гр. д.

№2081/2024г. по описа на ДРС ще бъде обезсилена и производството прекратено.

Заявителят е получил лично на 04.02.2025г. разпореждането на съда.

На 10.02.2025г. по имейла на съда, с писмо с вх. №2667, М. Тодорова П. е приложила препис от настоящата искова молба с вх. №2425/06.02.2025г.

Заповедният съд е разпоредил, да се извърши служебна справка в деловодната програма на ДРС, дали е предявен установителен иск от заявителя срещу длъжника. От представеното писмо от деловодителя на състава е констатирано, че по подадената искова молба е образувано гр. д.

№364/2025г.

С Разпореждане №1038/13.02.2025г., заповедният съд е приел, че исковата молба по чл.422 от ГПК, е подадена от заявителя в срока по чл.415 от ГПК и я е приложил по ч. гр. д. №2081/2024г., като е разпоредил, делото да се докладва отново, ведно с препис от окончателен съдебен акт по гр. д.

№364/2025г. по описа на ДРС.

Настоящият съдебен състав, е изискал за послужване, ч. гр. д.

№2081/2024г. по описа на ДРС и след справка с делото, намира, че заявителят Й. П. е предявил иск срещу Е. И. извън указания му от заповедния съд 1месечен срок, видно от датата на депозиране на исковата молба в ДРС – 05.02.2025г. /дата на пощенско клеймо/. Съгл. чл.60, ал.3 от ГПК, „срокът, който се брои на месеци изтича в съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.” В случая, заявителят е получил разпореждане на заповедният съд с указание, да предяви установителен иск срещу Е. С. на 19.08.2024г., като срокът му за това е изтекъл на 20.09.2024г., а исковата му молба е подадена в ДРС на 05.02.2025г., респ. входирана на регистратура на 06.02.205г., т.е. същата се явява просрочена. Въз основа на подадена извън срока ИМ е образувано настоящото установително производство по чл.422 от ГПК, а именно: гр. д. №364/2025г., което следва да бъде прекратено, като недопустимо, поради гореизложената причина.

Съгласно задължителните разяснения в т.10 а от ТР№4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, 3 съществува при наличието, освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал.1 и чл.

415, ал.1 от ГПК, предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал.1 от ГПК, да предяви иска, с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение - т.1, или при условията на т.2 на горецитираната правна норма, когато заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Спазването на установения от законодателя преклузивен срок, е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.

Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

От изложеното следва, че съдът, пред който е предявен иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл.414 от ГПК в хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК или наличие на връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК – в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК;

3/ спазване на срока по чл.415, ал.4 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.1 от ГПК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като при осъществяването й, съдът може да задължи ищеца да представи доказателства, но може да извърши и служебна справка, относно релевантните обстоятелства. При положение, че посочените предпоставки са налице, съдът следва да разгледа предявения иск без да проверява изпълнението на задължението на ищеца – заявител по чл.415, ал.2 от ГПК да представи доказателства пред заповедния съд, че искът е предявен в срок.

Неизпълнението на задължението по чл.415, ал.2 от ГПК, може да обуслови обезсилване на заповедта от заповедния съд, който не е длъжен да извършва служебна проверка за предявяването на иска.

За пълнота на изложението, трябва да се отбележи, че заявителят Й. П. не е подавал молба/и за удължаване на срока по чл.415, ал.4 от ГПК, нито е 4 навеждал причини от обективен характер, поради които не е успял да спази горния срок, насочван е от съда, че може да ползва адвокатски услуги, респ. не е поискал своевременно предоставяне на правна помощ. С многократните указания от заповедния съд и давани възможности на заявителя да санира процесуалното си бездействие, е нарушен един от основните принципи в ГПК - за равнопоставеност на страните в гражданския процес.

Водим от горното, Добричкият районен съд на осн. чл.130 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №364/2025г. по описа на Добричкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца Й. П..

След влизане в сила на настоящото определение, да се докладва ч. гр. д.

№2081/2024г. на съдия-докладчика по заповедното производство за обезсилване на издадената заповед на осн. чл.415, ал.5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5