Решение № 260075 от 03.11.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260075 гр. Варна, 03.11.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря

ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Христова в.т.д.№379 по описа за 2020г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба /уточнена с молба вх.№2284/26.06.2020г./ от „АКСИС“ ООД /в н./, представлявано от управителя Р. Г. М., чрез адв.Д., срещу постановеното решение №13/17.02.2020г. по т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище в частта, с която е отхвърлен предявения от възззивника срещу „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, при участието на Г.П.С., в качеството ѝ на синдик на „АКСИС“ ООД /в н./, иск за приемане за установено, че не съществуват вземанията на „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, приети от синдика и одобрени от съда в производството по несъстоятелност по т.д.№34/2017г. на ТОС, както следва: 1/ в размер на 111 895,34лв., представляваща просрочена лихва /договорна лихва/ по Договор за кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г., дължима за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. и 2/ в размер на 28 214,22 евро или 55 182,22лв., представляваща просрочена лихва по договор /договорна лихва/ №1038/12.04.2006г., дължима за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г., на основание чл.694 от ТЗ.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при разглеждане на делото пред първата инстанция действителния размер на задължението на въззивника по процесните договори е погрешно установен. Законната лихва, присъдена с изпълнителните листи тече от 05.09.2009г. и считано от този момент дружеството дължи само и единствено законната лихва. Такова е и заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССЕ, в което изрично са посочени размерите на непогасените договорни лихви и размерите на дължимите законни лихви.

Предявеното с молбата на кредитора вземане е за лихви посочени като „просрочени лихви по договорите“ и квалифицирани от синдика в списъка по чл.685, ал.1 от ТЗ като „договорна лихва“. Такава лихва не съществува и не се дължи от дружеството – кредитополучател. Договорната лихва се дължи само до настъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит и на крайния падеж на задължението. В този смисъл е и ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Кредиторът твърди, че вземанията му са станали предсрочно изискуеми през 2009г., а претендира възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г. по Договора №1038/12.04.2006г. и за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. по Договор №1154/28.05.2007г. Такава лихва не се дължи от длъжника. Ако лихви се дължат, то същите е следвало да бъдат предявени и приети като законни, а не като договорни такива. В случая не се касае и за техническа грешка, тъй като при предявяване на вземанията изрично е претендирана законна лихва, която е за различен период.

Излага се още, че вземанията за лихви са погасени по давност, тъй като от образуване на изпълнителното дело - 21.12.2009г. до 07.04.2014г. когато е насрочена първата публична продан, е налице период от три години, през който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са предприемани служебно от ЧСИ. За посочения период вземанията за лихви са погасени по давност, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие.

Предвид изложеното, присъдените в полза на банката с ИЛ от 27.11.2009г. по ч.г.д.№1478/2009г. на ТРС лихви за периода 21.04.2009г. – 05.11.2009г. в размер на 2210,19евро и законна лихва върху главницата от 05.11.2009г. до 07.04.2014г., както и присъдените с ИЛ от 06.11.2009г. по ч.г.д.№1474/2009г. на ТРС в полза на банката лихви за периода 21.04.2009г. – 05.11.2009г. в размер на 15 554,70лв. и законна лихва върху главницата от

05.11.2009г. до 07.04.2014г. са погасени по давност.

По същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на предявения иск, като се приеме за установено, че вземанията на банката за договорна лихва не съществуват. В условие на евентуалност претендира отмяна на решението и уважаване на иска за приемане за установено, че вземанията на банката за договорните лихви и законната лихва върху главниците по процесните договори за периода от издаване на изпълнителните листи до 07.04.2014г. /датата на насрочване на първата публична продан/ не съществуват.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище, чрез адв.Д., заявява, че поддържа жалбата в частта относно твърденията за несъщствуване на вземане за договорна лихва за периода 21.04.2009г. – 07.09.2017г. по договор за кредит №1038/12.04.2016г. и за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. по договор за кредит овърдрафт №1154/28.05.2007г. Не поддържа въззивната жалба относно твърденията за погасени по давност лихви, с оглед непредприемане на изпълнителни действия от кредитора и взискател по изп.д. на ЧСИ Анелия Загорова и моли същата да не бъде разглеждана в тази част.

По същество моли жалбата да бъде уважена, тъй като в хода на производството кредиторът не е доказал основанието и размера на своите вземания, които са включени в одобрените и приети списъци като договорни, а не като законни лихви. От признаване на вземането по съдебен ред се дължи единствено законната лихва, а не договорна – възнаградителна или наказателна. В този смисъл първоинстанционния съд е приел за съществуващо вземане, което е недоказано по основание и размер. Признатото от съда вземане е различно от установеното с издадените заповеди за незабавно изпълнение. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част, уважаване на предявените искане и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна

„УниКредит Булбанк“ АД, гр.София с писмен отговор, чрез адв.Ж., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че с издадените в нейна полза изпълнителни листи са присъдени дължимите от кредитополучателя „договорни възнаградителни лихви“, а предмет на предявените вземания и включени в одобрения от съда по несъстоятелността „просрочени лихви по договора за кредит“ са вземанията на банката за дължимите договорни и законни лихви до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Начина на изчисляване на сумите, предмет на вземанията, както и техния размер е безспорно установен и от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза. Вземанията на банката за законната лихва за периода от датата на издаване на изпълнителните листи до настоящия момент са предявени в размерите установени от вещото лице.

Излага се още, че твърденията за погасяване на вземанията по давност са нелогични и необосновани.

В жалбата не се съдържат доводи защо решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

По същество претендира съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди решението на ТОС в оспорената му част.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Г.П.С., в качеството ѝ на синдик на „АКСИС“ ООД /в н./, с депозиран писмен отговор, в съдебно заседание и допълнително писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди, че от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението по допуснатата ССЕ се установява по безспорен начин основанието и размера на предявените и приети вземания на кредитора, както и тяхната изискуемост.

По делото не е установено наличието на определените в закона предпоставки за приложение на института на погасителната давност по отношение на акцесорните вземания за лихва, възникнали до датата на издаване на изпълнителните листи и след това до насрочване на първата публична продан по изпълнителното дело. Тълкуването, което прилага въззивника, както на закона, така и на ТР е стеснително и не отговаря на духа на закона и смисъла на тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.

Производството пред

ОС – Търговище е образувано по предявени искове от „АКСИС” ООД, в открито производство по несъстоятелност, представлявано от управителя Р. Г. М., против „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София за приемане за установено несъществуване на вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София по Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. и Договор за банков кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г., както и за признаване за установено, че вземането по Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. има ред от новото вписване на ипотеката, тъй като същата не е била подновена преди изтичане на 10 – годишния срок от вписването й.

В исковата молба се твърди, че с решение по т.д.№34/2017г. на ОС - Търговище е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Аксис“ ООД. В производството са предявени и включени в списъците на приети вземания по чл.688 от ТЗ вземания от кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София по Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. и Договор за банков кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г., представляващи сбор от вземания за главници, лихви и разноски.

Твърди се, че дружеството длъжник е оспорило приемането на процесните вземания с възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение №113/22.03.2018г., след което е извършено и одобряване на списъка на приетите вземания. Определението е обявено в Търговския регистър на 23.03.2018г.

След влязлото в сила определение №279/24.08.2018г. за частично прекратяване на производството по делото, вземанията на ответника са оспорени по следните съображения: 1/ не са установени по размер, тъй като длъжникът е извършвал плащания за погасяването им, които не са отразени в счетоводството на кредитора; 2/ вземанията са погасени по давност – 5 годишна за главницата и 3-годишна за лихвата, независимо от образуваното изпълнително производство. Погасителната давност за вземанията е изтекла преди предявяването им в производството по несъстоятелност, тъй като в рамките на изпълнителното производство не са предприети действия, които да прекъсват давността; 3/ липса на привилегированост на вземанията на банката с оглед пропускане срока за подновяване на ипотеката за обезпечаване на вземанията, както и поради обстоятелството, че имотът, върху който е учредена ипотеката не е собственост на длъжника, тъй като не е включен в договора за продажба между „ТЕРЕМ“ ЕАД и „АКСИС“ ООД.

В съдебно заседание и с писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „УниКредит

Булбанк“ АД, гр.София с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Твърди, че възражението за настъпила перемция на вземанията е недопустимо и не може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл.694 от ТЗ. Длъжникът разполага с възможност да брани правата си по нарочно предвидения в изпълнителното производство ред, докато същото е било висящо, предвид спирането му с откриване на производството по несъстоятелност. Вземанията на кредитора произтичат от сключени с длъжника два договора за кредит, по които са издадени изпълнителни титули по ч.г.д.№1474/2009г. и ч.г.д.№1478/2009г., въз основа на които е образувано и изпълнителното производство. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД погасителната давност за вземането се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие. В настоящия случай, в рамките на изпълнителното производство са извършени множество действия – проведени са 15 публични продани по отношение на ипотекираните недвижими имоти, последната от които в периода от 10.04.2017г. до 10.05.2017г., поради което и не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.