Решение № 5228 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5228 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330114914 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД срещу К. М. К..

Твърди се, че бил сключен договор за потребителски кредит от 14.10.2020 г., като бил предоставен кредит в размер на 500 лв. Претендира се главница в размер на 34,25 лв., представляваща част от вноска за главница с падеж на 12.04.2021 г., която била падежирала. Претендира се обезщетение за забава върху тази сума в размер на 8,69 лв. за периода 12.04.2021 – 28.08.2023 г. За тези суми му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли да се установи дължимостта на тези суми и да се присъдят разноски. Уточнява по повод възражението на ответника за недопустимост на производството, че се претендира част от вноската, която е в общ размер на 50 лв., и че по ГД № 4498/23 г., предмет на което е същият договор, се претендират вноските с падеж 12.05.2021 г., 12.06.2021 г. и 11.07.2021 г. и не е претендирана процесната вноска за главница.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът прави възражение за прихващане, като сочи, че по ГД № 10478/2023 е предявил претенция в размер на 2100 лв., платени без основание, затова моли сумите по иска да бъдат прихванати от претендираната в цитираното производство сума, поради което моли да бъде спряно производството до влизане в сила решението по цитираното ГД. Твърди се също, че договорът е недействителен на специалните основания на чл. 22 ЗПК, а договорната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Обезщетението за забава било недължимо с оглед недействителността на договора, поради което моли за отхвърляне на иска. Ответникът не поддържа възражението за прихващане, тъй като сочи, че по другото дело ищецът е осъден да плати на ищеца и вече е 1 платил сумата от 2100 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД. За основателността на иска следва да се установи сключването на действителен договор за потребителски кредит, предоставянето на сумата по заема, настъпването на падежа за плащане на конкретното задължение, настъпването на забавата на длъжника.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение съставлява конструкция, предназначена да прикрие допълнителна печалба за кредитора. Това следва от краткия срок за изпълнение на задължението и условията, на които следва да отговаря, както и липсата на реални вреди за кредитора от изпълнение на това задължение.

Предвиждането на парична сума за носене на по-голям кредитен риск при необезпечен кредит има характер на възнаграждение. Ето защо неустойката следва да е включена в ГПР, което не е сторено. Установява се, че ГПР е изчислено без да се включват неустойки. Поради нарушение на чл.11, ал.1, пр.10 от ЗПК и посочване на нереален размер на ГПК, договорът за кредит е недействителен. Поради изложеното искът за обезщетение за забава преди подаване на исковата молба следва да се остави без уважение.

На уважаване подлежи иска за част от чистата стойност на кредита, в размер на 34,25 лв. От изявленията на ответника, че е по договора е платил недължимо парични суми, може да се направи извод, че заемната сума е била усвоена, след което последвало изпълнение от ответника. Посочената сума за чиста стойност, следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на заявлението – от 4.09.2023г. до окончателното плащане.

Разноските се дължат по съразмерност. В полза на ищеца ще се присъдят само 50 лв. за държавна такса общо в двете производства. Възнаграждението за юрисконсулта се определя в размерна 50 лв. за заповедното производство и 150 лв. за исковото, като общо по съразмерност следва да се присъдят 100 лв.

На ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност за поискания хонорар в заповедното и в исковото производство по реда на чл.38 от ЗА. Определя се хонорар от 200 лв. в заповедното и 300 лв. в исковото производство, като по съразмерност следва да се присъдят 100 в полза на адв.

Б. и 150 в полза на адв. К..

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че К. М. К. с ЕГН:

********** и адрес: гр. ***********, ул."**********"**, дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК: 201196810 и адрес: гр. София, Ж.К. „ИВАН 2

ВАЗОВ”, ул. „БАЛША” 17, на основание чл.23 от ЗПК, сумата в размер на 34.25 лв., представляваща част от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит от 14.10.2020 г., претендирана като част от вноска с падеж 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на заявлението в съда - 04.09.2023г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12897/2023г. на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че К. М. К. с ЕГН:

**********, дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК: 201196810, сумата в размер на 8.69 лв. – лихва за забава за периода 12.04.2021г. – 28.08.2023 г. по Договор за потребителски кредит от 14.10.2020 г., за която сума е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12897/2023г. на ПРС.

ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН: **********, да плати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК: 201196810, разноските общо за заповедното и за исковото производства: 50 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК: 201196810, да плати на основание чл.38 от ЗА: на адв. Д. Б. от АК-Пловдив – сумата от 100 лв. за хонорар в заповедното производство; на адв. К. К. от АК-Пловдив – сумата от 150 лв. за хонорар в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3