Решение № 42 от 02.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Червен бряг, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20254440100363 по описа за 2025 година

Производството е по чл.127, ал.2 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Л. П. А., с ЕГН ********** от ***, като майка и законен представител на малолетния си син *** С.ов Б. с ЕГН ********** и малолетнта си дъщеря *** с ЕГН ********** срещу С. Т. Б., с ЕГН ********** от гр.

Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. ***, с която на основание чл. 127, ал. 2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права над родените от съвместния им живот деца *** С.ов Б. с ЕГН ********** и малолетнта си дъщеря *** с ЕГН **********, да определи местоживеенето на децата, ответника да заплаща ежемесечна издръжка, както и да постанови режим на лични контакти с децата, ведно с всички произтичащи от това законни последици.

Моли съда да определи местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, режима на лични контакти на бащата, както и да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка в размер на по 350,00лв. или по 178,95 евро за всяко дете за бъдеще време.

Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото.

В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника.

Ищцата Л. П. А. в съдебно заседание редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. *** от АК Плевен.

Ответника С. Т. Б., редовно призован се явява лично, който заявява, че е съгласен да бъдат предоставени на ищцата родителските права, но възразява относно размера на издръжката.

1

Позовава се на гласни доказателства.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на *** С.ов Б. с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** е, че са деца на Л. П. А. и С. Т. Б.. Безспорно по делото е, че от март месец на 2025 г. страните живеят разделени, като за децата се е грижила майката. Същата има възможност да отглежда децата си. И двамата родители работят и получават трудово месечно възнаграждение и могат да поемат разходите по отглеждане на детето.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на децата *** С.ов Б. с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********, и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – 2 местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на детето.

Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото.

В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят *** С.ов Б. с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** е обстоятелството, че майката има добри възпитателските качества и е отговорен родител и след раздялата децата живечт при нея, както и факта, че бащата споделя, че няма възможност да се грижи за тях, но ще заплаща месечна издръжка в минимален размер.

Към момента детето *** е записано и посещава редовно детска ясла „*** гр. Червен бряг, а детето *** Б. е записан и посещава редовно СУ „***, те са спокойни и се чувстват добре. От раздялата на страните майката е тази, която полага непосредствени грижи за тях.

Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции спрямо децата следва да бъдат концентрирани у личността на майката, при която те да живеят.

Майката обитава жилище, собственост на нейният брат, заедно с майка си и е в състояние да задоволява потребностите на децата и да се грижи пълноценно за тях, подпомагана от майка си и брат си. В тази насока е положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, в което се твърди, че и двамата родители след раздялата задоволяват потребностите на децата си и разбират, че интересите на децата и отношенията с тях са на първо място. Съобразявайки горното, възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от 3 обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на децата при нея, което обуславя уважаване на главния иска.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с децата *** С.ов Б. с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на бащата. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: да вижда и взима детето при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 16:30 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. При определянето на режима на отношения на бащата с децата съдът отчете тяхната възраст и пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на бащата с децата с оглед запазване на връзката родител - дете.

По отношение на издръжката за децата: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото се събраха доказателства за реализираните от бащата трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС № 243 от 13 НОЕМВРИ 2025 г. е определено от 01.01.2026 г. МРЗ за страната да е 1213,00 лв. или 620,20 евро, което определя минимален размер на дължимата издръжка от 303,25 лв. или 155,05 евро.

Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че същите за задоволяване на техните потребности се нуждаят от обща месечна издръжка в размер на по 700.00 лева или 357,90 евро. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на детето, с по 310.00 лева или 158,50 евро, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на децата, доколкото няма данни бащата да участва в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на 4 завеждане на исковата молба – 28.03.2025 г.до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По разноските:

По разноските: Ищцата не претендира разноски, поради което съда не следва да се произнася. На ответника следва да се присъди държавна такса съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ЧРС върху: определения размер на издръжката за бъдеще време в размер на 892,80 лв. или 456,48 евро /четиристотин петдесет и шест евро и 48 евроцента/.