Акт от 13.10.2021, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 199/2021
- Подписан
- 13.10.2021
- В сила
- 16.06.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за малките и средните предприятия
- чл. 4 · Закон за малките и средните предприятия
- чл. 26б · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 10 т. 1 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 46 ал. 2 · Закон за нормативните актове
Р Е Ш Е Н И Е № 195
Гр. Сливен, 13.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора ……………………. и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 199 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Едноличен търговец Ю.А.
Д.с фирма „Ю. – Ю.А.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., кв.
„Б.“ бл. … ап. … срещу
Заповед № З-ЦУ-1057/07.04.2021 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ на ЕТ „Ю. – Ю.А.“, ЕИК ***, рег. № на заявление BG16RFOP002-2.095-7738. Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че при неговото постановяване административният орган е нарушил установените в АПК основни принципи – за законност, съразмерност, служебно начало, самостоятелност и безпристрастност. В заповедта не били изложени фактическите и правни основания за нейното издаване – липсвали мотиви каква е причината да се приеме, че жалбоподателят не е засегнат от заповедите на министъра на здравеопазването. В КИД 2008 липсвал точно посочен код на икономическата дейност, извършвана от т. – оспорващ. Обектът се намирал на територията на 11-то ОУ и бил посочен най – близкият код, който може да се приложи по аналогия. Т. нямал вина, че упражняваната от него дейност не е посочена в класификатора, за да бъде лишен от възможност да получи безвъзмездна помощ. Наименованието на програмата „Подкрепа чрез оборотен капитал на МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ сочело, че жалбоподателят, упражняващ т. дейност в обект в затворено училище, няма как да не е засегнат. Във връзка с този факт не били изложени мотиви от органа. Комисията следвало да посочи на т. кой код да посочи, за да се приеме неговото заявление. Моли съда за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.
В с.з. оспорващият ЕТ „Ю. – Ю.А.“, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. О. ***, който поддържа жалбата по изложените в същата отменителни основания и моли съда да я уважи, като отмени атакувания акт. Претендира разноски. Заявява, че е ноторно известно, че л. в училищата са засегнати от пандемията.
Законодателят не бил предвидил код за такава категория обекти и в подаденото заявление за подпомагане бил посочен код 47.19 – т. на д. в неспециализирани магазини с разнообразни стоки, единственият, който може да се приложи по аналогия.
В писмени бележки заявява, че изводите на административния орган са бланкетни и отказът е немотивиран, тъй като не се сочи кой код съответства на посочения обект. Счита, че дори да е посочен грешен код или такъв да не е наличен в КИД-2008, при условията на обвързана компетентност административният орган следвало да изясни всички факти и обстоятелства относно сочения обект и има ли възможност да се посочи друг КИД или трябва да се сочи по аналогия най – близкия, който съответства на дейността. В заповедта липсвал и анализ дали обектът е функционирал, както и дали е засегнат и отговаря на критериите в ЗНАП и чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците от Решение на Министерски съвет № 947/18.12.2020 г. Констатацията на Комисията била голословна и некоректна, а липсата на мотиви в акта била основание за отмяна на същия, като препятстваща страната да организира адекватно защитата си. Твърди, че административният орган не е приложил основен способ – аналогията, която в правото е способ, чрез който при липса на правна норма чрез използването на логическата аналогия се формулира правното предписание, чрез което се решава конкретното юридическо дело. Позовава се на чл. 46 ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който, когато нормативният акт е непълен за уредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи при условие, че това отговаря на целта на нормативния акт и на правилата на морала. Счита, че оспорената заповед следва да се отмени и преписката да се върне на ответния административен орган за постановяване на нов акт, съобразен и съответен за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Моли съда за решение с такъв правен резултат.
Претендира разноските в производството.
В с.з. административният орган Изпълнителен директор на НАП, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. С. Д., който оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваната заповед.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Вследствие регистрация в ИСУН 2020 от 19.01.2021 г. ЕТ „Ю. – Ю.А.“ подала до НАП заявление с рег. № BG16RFOP002-2.095-7738 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 10 % от оборота по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и процедура „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. В заявлението кандидатът посочил като основна икономическа дейност такава с код 47.19 Т. на д. в неспециализирани магазини с разнообразни стоки и размер на оборота за референтния период на предходната година от 3 517,80 лв. Към заявлението т. приложил и изискуемите Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия и декларация, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение. На 09.04.2021 г. била проведена комуникация с кандидата, с направено от същия уточнение, че преустановилият дейността обект е т. обект училищна л./к., находяща се в ОУ „Е. Б.“ гр. С., с КИД 4719 Т. на д. в неспециализирани магазини с разнообразни стоки.
На 07.04.2021 г. Изпълнителният директор на ЦУ на НАП издал Заповед № З-ЦУ-1057, с която отказал на ЕТ „Ю. – Ю.А.“ предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. За да постанови този отказ, административният орган приел, че за т. не е изпълнено едно от условията по раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ – по т. 4. Заповедта била съобщена на нейния адресат ЕТ „Ю. – Ю.А.“ на 08.04.2021 г. чрез ИСУН с рег. № BG16RFOP002-2.095-7738-M002.
Към доказателствата по делото са приобщени Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“.
По делото по искане на оспорващата страна е разпитана като свидетел Л. С.
– обслужващ с. на т. – жалбоподател, която заявява, че е попълнила процесното заявление за кандидатстване за подпомагане. Посочила е този код, тъй като това е кодът на икономическата дейност за съответното помещение и няма друг код, който да характеризира л. в училищата. Същите се водели неспециализирани магазини, а в документите до НАП било посочено, че това е училищна л. и след като е затворено училището през периода на пандемията, няма как да се осъществява дейност. След получаване на отказа свид. С. провела телефонен разговор с НСИ с въпрос има ли друг код, характерен за тази дейност, като отговорът бил, че такъв няма и л. се характеризират като неспециализирани т. обекти. Свидетелят заявява, че това е кодът, съгласно класификацията в КИД 2008, Приложение № 3, а т. отпреди това е с този код на дейност, последната не е сменяна, както и не е сменян кодът.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваното решение е издадено от Изпълнителния директор на ЦУ на НАП, чиято материална компетентност произтича от разпоредбите на чл. 10 т. 1 и т. 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и приетото на 18.12.2020 г. от Министерски съвет Решение № 947. Съгласно чл. 10 т. 1 от ЗНАП, Изпълнителният директор организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията, а по силата на т. 18 - упражнява други правомощия, предвидени със закон. С Решение № 947/18.12.2020 г. на Министерски съвет на РБ, е прието на основание чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците е прието следното: 1. Дава съгласие Министерството на икономиката със средства по оперативна програма "иновации и конкурентоспособност" в размер 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент - Националната агенция за приходите; 2. Целта на процедурата на директно предоставяне е да се осигурят средства за обезпечаване на плащанията към крайните ползватели по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", обявена и администрирана от Националната агенция за приходите; 3. Одобрява критерии и ред, съгласно приложението, по които Националната агенция за приходите предоставя на микро, малки и средните предприятия помощта по т. 2; 4. Администратор на помощта по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" е Националната агенция за приходите. Следователно, процесният акт е постановен от компетентен административен орган, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му с цитираната актове материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валидна. Макар валидна, при преценка на събраните по делото писмени доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че постановеният от Изпълнителния директор на ЦУ на НАП административен отказ е издаден в противоречие с материалния закон. Съображенията на съда в тази насока са следните: