Решение № 14854 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14854 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. М.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110155615 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Е. Р. М., ЕГН **********, срещу ответника ************************** иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 225,84 евро/ 20 000 лв./, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, което е било прекратено с постановление от 31.03.2025 г. от СРП. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищецът излага, че бил привлечен на 21.01.2025 г. като обвиняем по досъдебно производство при СРП, за престъпление от общ характер, за което му било повдигнато обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК. В тази връзка поддържа, че обвинението му се отразило зле на здравословното състояние, изпитвал срам и притеснение, не можел да се грижи за малолетния си син.Почти не се хранел от притеснение , започнал да страда от безсъние , което продължава , макар и в по-ниска и до момента на подаване на исковата молба. Сочи, че след проведено допълнително разследване, Прокуратурата стигнала до извода, че М. не е извършил престъпление и прекратила наказателното производство на 31.03.2025 г. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************** оспорва исковете като по основание и размер. Счита за недоказани описаните в исковата молба неимуществени вреди и наличието на причинно следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Излага се, че органите на разследването не са огласили информация за воденото срещу ищеца наказателно производство. Твърди, че срещу ищеца е била наложена единствено мярката „подписка“. Оспорва като прекомерен претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на 1 исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, прекратяване на наказателно производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; претърпени неимуществени вреди; наличието на причинно-следствена връзка между незаконните действия на правозащитния орган и неблагоприятните последици

/вредите/.

Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица- чл. 4 ЗОДОВ. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се, че на 07.08.2020 г. между Е. М. и Д. М. като продавачи от една страна и В. У. от друга страна като купувач е сключен договор за покупко- продажба на имот, обективиран в нотариален акт от същата дата, с която продавачите продават на купувача следния собствен недвижим имот – дворно място с идентификатор № ************ с построената върху него двуетажна масивна сграда срещу продажна цена от 100 000 лева, легитимирайки се като собственици въз основа на наследствено правоприемство от родителите им Р. М. М. , починал на 21.06.2020 г. и Л. С.

М.а на 01.08.2020 г.

Същевременно се установява, че на 31.03.2020 г. по силата на саморъчно завещание от Р. М. и на същата дата от Л. С. М.а, цялото движимо и недвижимо имущество на завещателите е завещано на внука им Р. Е.ов М. – син на Е. М.. Съгласно протоколи от 25.09.2020 г. на нотариус Ц. К., двете завещания са обявени в нейната кантора.

След съставяне на завещатието на 17.06.2020 г. е сключен предварителен договор между Р. М. М. и Л. М.а от една страна и М. В. от друга страна, с който продавачите са се задължили да прехвърлят дворното място и построената върху него къща на купувача срещу продажна цена от 95 100 лева.

Видно от решение от 06.01.2023 г. по гр.д. № 10957/2020 г. на СГС, ГО, I – 15 състав е заведен иск по чл. 108 ЗС от Р. Е.ов М. срещу В. У. и иск по чл.

124 ГПК срещу Е. М. и Д. М., които са уважени в цялост, като за собственик на имота е признат Р. М. по силата на саморъчните завещания.

Установява се от приобщеното по делото наказателно производство , пр. пр. № ****/2023 г. по описа на СРС, ДП № *****/2023 по описа на ************, че на 21.01.2025 г. Е. Р. М. е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК, за това, че на 07.08.2020 г. в **************************, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у В. Т. У., че е собственик на недвижим имот, находящ се в ***************************** , който имот бил завещан на сина на Е. М. –Р. М.а и с това причинил имотна вреда на В. У. в големи размери, а именно в размер на 100 000 лева. Взета е мярка за 2 неотклонение “подписка“. На 10.02.2025 г. е предявено разследването. На 04.03.2025 г. е предявено на Е. М. прецизирано постановление за привличане на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК за това, че на 07.08.2020 г. в ********************************* с цел да набави за себе си имотна облага при сключване на договор за покупкопродажба на недвижим имот ( нотариален акт № 90, рег. № ***** , дело № **** / 2020 г. по описа на нотариус И. Д.) като продавач от една страна възбудил заблуждение у купувача В. Т. У., от друга,че е юридическа собственост на недвижим имот, представляващ дворно място и построена в него двуетажна жилищна сграда, находящ се в

****************************** и като такъв ще му прехвърли валидно собствеността върху последния, в резултат на което причинил на В. У. имотна вреда в размер на 100 000 лева.

По досъдебното производство № *****/2023 г. по описа на ********* пр.пр.****/2023 г. са извършвани разпити, изисквани са писмени документи, като сроковете са били удължаване на осн. чл.234, ал. 3 НПК в периода до м.

01.2025 г., когато е повдигнато обвинението.

На 31.03.2025 г. с постановление за прекратяване на наказателното производство, СРП е приела, че Е. М. не е извършил престъпление по НК и е отменена мярката “подписка“. Постановлението за прекратяване е връчено на 02.06.2025 г.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля К. Д., от които се установява, че живеят на съпружески начала с ищеца от 15 години. От януари 2025 г. до март било повдигнато обвинение срещу него и той много се притеснил, започнал да не спи, да се срамува от нея, от детето си, от близките роднини. Получил една нервна кашлица, която го задушавала и се консултирал с психиатър. Предписали му медикаменти, които пие и до днес. Водели дела с В. Т. У.. Нямало как да скрият от детето, то много се притеснило, че баща му може да влезе в затвора. Започнал и той да не се храни. Консултирали се с психиатър и му назначили медикаменти, които и детето продължава да пие и до ден днешен. Е. също продължавал да пие лекарства, за да се успокои, защото много кашлял, не можел да диша, не можел да спи. Тези симптоми продължавали и до ден днешен, но вече с медикаментозното лечение понамаляли, останала му нервната кашлица и до ден днешен. Тя също много се притеснявала, ако случайно се случи той да влезе в затвора, как ще гледа сама детето. Трябвало да се изпълнява наложената мярка „подписка“ от м. януари до м. март 2025 г. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетеля като логични, последователни и взаимно допълващи се със събрания по делото доказателствен материал.

При така установената по делото фактическа обстановка следва, че наказателното производство е било прекратено два месеца и десет дни след привличането на ищеца като обвиняем. В резултат от неоснователно упражнената принуда от воденото наказателно производство, Прокуратурата на РБ носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Настъпването на неимуществени вреди в резултат от неоснователно упражнената принуда от воденото наказателно производство се установяват по делото от събраните гласни доказателства. Установява се, че ищецът е изпитвал унижение, притеснение, стрес от случилото се. Налице е и причинна връзка между 3 претърпените вреди и неоснователно упражнената принуда по наказателното производство. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения / 55 – годишен/, неговото обществено и социално положение / семеен, с малолетно дете/, тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът / тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години /, личността на увредения, данните за предишни осъждания - неосъждан, отражение на обвинението върху психиката на ищеца /унижение, притеснение, стрес/, а от друга страна съобрази кратката продължителност на производството, по което ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност и е следвало да изпълнява най-леката мярка за неотклонение „подписка“ – 2 месеца и 10 дни, практиката по сходни случаи / Решение на Апелативен съд София по в. гр.д. № ****/2018 г./, съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот / 2025 г./, поради което настоящият състав приема, че размерът на обезщетението следва да бъде определен в размер на 500 евро /петстотин евро /, като съобрази, че считано от 01.01.2026 г. влезе в сила Закона за въвеждане на еврото в Република България, а за разликата до пълния предявен размер, искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендира се държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото в съдебно заседание договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025 г. Видно от договора обаче не е посочен начина на плащане. Попълнени са графи в брой 340 евро на 19.03.2026 г., по банкова сметка 200 евро на 20.03.2026 г. , а за останалите две суми от 450 лева на 04.11.2025 г. и 250 евро на 19.05.2026 г. не е посочен начина на плащане. Не са представени банкови документи за плащане по банков път. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато е уговорено плащане на възнаграждението на адвоката по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, установяващи плащането. Ето защо настоящият състав приема, че следва да бъде зачетено плащането в размер на 340 евро, за което в договора за правна защита е вписан начина на плащане - в брой. За останалите суми не се установява дали и как са заплатени /в брой или по банков път/, а за сумата, която е посочен начин на плащане по банков път не е представен банков документ. Съобразно изхода на спора, в тежест на 4 ответника следва да бъде възложени сторените разноски в размер на 16,87 евро.

Така мотивиран, съдът: