Присъда № 48 от 04.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 14261/2023
- Вид
- Присъда № 48
- Подписан
- 04.02.2025
- В сила
- 04.02.2025
- Състав
- АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 15302 от 08.12.2023 · АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 48 от 04.02.2025г. по НЧХД № 14261 по описа за 2023г. на СРС, НО, 134-ти състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесена в съда тъжба от Г. И. А., чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Ч., с която срещу подсъдимия А.
А. И. са повдигнати обвинения за това, че:
На 20 септември 2023 г. е казал нещо унизително за честа и достойнството на Г. И. А., като го нарекъл „г-н ***“, „аре моля ти се, ***, брат“ и „ти си един ***“ и обидите са разпространени чрез социална мрежа Фейсбук престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК и за това че:
На 20 септември 2023г. е разгласил неистински позорни обстоятелства за Г. И. А. , като заявил : “много добре знаеш колко си откраднал, много добре знаеш, че носиш часовник за 100 бона, брат, и ми се разхождаш по басейна и ми се правиш на баровец с откраднати пари, човек“ и клеветата е разпространена чрез социална мрежа Фейсбук - престъпление по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК
Частният тъжител, редовно уведомен не се явява лично. Представлява се от адв. Ч. и адв. С., които поддържат повдигнатите с тъжбата обвинения, като ги считат за доказани от обективна и субективна страна, с оглед събраните по делото убедителни доказателства.
Прави се подорбен анализ на приобщените по делото писмени доказателства. Акцентира се, че с инкриминираните деяния подсъдимият не само е засегнал честта и достойнството, но и е нанесъл репутационни щети на Българската федерация по плувни спортове, както и че съдържанието на клипа, който е би качен в социалната мрежа е станал повод за широкото му отразяване от редица медии. Иска се съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание над средния размер предвиден в НК. Прави се искане за присъждане на разноски.
Подсъдимият, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Г., който пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите му обвинения. Счита че повдигнатите обвинения не са били доказани по един несъмнен и категоричен начин, тъй като не било доказано подс. И. да е качил в социалните мрежи процесния клип, съдържащ изказвания с инкриминираните от ЧТ реплики. На самостоятелно основание релевира доводи, че същите не могат да бъдат квалифицирани нито като обидни, нито като клеветнически. Развива подробни съображения, че не е изяснено защо ЧТ се е асоциирал с лицето, за което се говори в клипа, както и по какъв начин се свързва подсъдимия с него. Алтернативно прави искане, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, при определяне на размера на наказанието да бъдат съобразени младата му възраст и чистото му съдебно минало.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. А. А. И. е роден на ***г. в гр. ***, българин, българско гражданство, неосъждан, жив. гр. ***, ***** ЕГН: **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е с чисто съдебно минало.
Към месец септември 2023г. ЧТ А. заемал длъжността президент на Българската федерация по плувни спортове.
От своя страна подс. А. И. бил плувец, състезател и като такъв бил картотекиран във федерацията.
През 2023г. И. бил наказан от федерацията със спиране на състезателните права за срок от две години, което породило конфликт между него и ЧТ А..
На 20.09.2023г. било излъчено интервю с ЧТ А., в което той окачествил подс. И. като „крива 1 ракета, на която космосът пречи“ Афектиран от това изказване няколко часа по- късно, в 16:11 часа, подс. И. качил в личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ клип съдържащ негово изявление по повод финансирането на плувците. Тема, която била предмет и на даденото от ЧТ А. интервю по – рано същия ден. Клипът бил озаглавен „ Във връзка с малоумното интервю на Г-н часовника. В това видео не обвинявам Г-н А.. Обвинявам г-н *** и г-н Часовник. Ако някой се припознае, се извинявам.“
В своето изявление подс. И. използвал различни изрази: „г-н ***“, „аре моля ти се, ***, брат“ и „ти си един ***“, както и твърдения “много добре знаеш колко си откраднал, много добре знаеш, че носиш часовник за 100 бона, брат, и ми се разхождаш по басейна и ми се правиш на баровец с откраднати пари, човек“.
Така публикуваното изявление било възприето от частния тъжител А. още на същия ден.
На същия и следващите няколко дни изявлението и неговото съдържание били отразени в редица електронни медии, в разделите за спортни новини и придобили широк отзвук.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява като безспорна и доказана от приобщените по реда на НПК писмени доказателства – протокол за нотариална проверка, съдържащ извлечения от интернет страница dir.bg, topsport.bg, Zasada.bg, telegraph.bg, spotrlive.bg, bgdnes.bg, actualno.com, профил в социална мрежа „Фейсбук“ на А. И.- Antani Iwanov, заключения за видео-техническа, лицево – идентификационна и комплексна видео и аудио техническа експертиза, справка за съдимост на подс. И..
Видно от заключенията на назначените и изготвени експертизи, на снетият на цифров носител видеоклип е заснет подс. А. И.. При извършеното изследване на съдържанието на клипа е установено, че същият е изрекъл изразите: „г-н ***“, „аре моля ти се, ***, брат“ и „ти си един ***“, както и твърдения “много добре знаеш колко си откраднал, много добре знаеш, че носиш часовник за 100 бона, брат, и ми се разхождаш по басейна и ми се правиш на баровец с откраднати пари, човек“.
Заключенията на изготвените по делото и неоспорени от страните експертизи съдът кредитира изцяло като пълни, обективни и обосновани, поради което ги кредитира изцяло.
Съдът не намери основание и да се усъмни с професионалната компетентност на вещите лица.
Приетите по делото и приобщени по надлежния процесуален ред писмени доказателства съдът намира за еднопосочни и обективни, като допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК и този на престъплението по чл. 148, ал.2, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 148, ал.1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК На първо място настоящият състав, прие, че не е налице съмнение относно личността на лицето, към което са били отправени инкриминираните изрази, и че именно ЧТ А. е техен адресат. Това е видно не само от заглавието на въпросния клип, но и чисто хронологично следва негови изказвания, от които подс. И. се е афектирал и изрекъл изразите„ „г-н ***“, „аре моля ти се, ***, брат“ и „ти си един ***“, както и твърдения “много добре знаеш колко си откраднал, много добре знаеш, че носиш часовник за 100 бона, брат, и ми се разхождаш по басейна и ми се правиш на баровец с откраднати пари, човек“.
Публикуваните изрази представляват обръщение към частния тъжител, в което обръщение 2 подсъдимия го определя като „***“ и използва циничния израз „ ***, брат“ . Настоящият съдебен състав счита, че тези изрази по своята същност са обидни, като независимо от етимологията на отделните изрази, в своята съвкупност и в контекста на целия текст същите изразяват отрицателната оценка на подсъдимия към частния тъжител, внушавайки на аудиторията, че последният страда от умствено заболяване.
Престъплението по чл. 146, ал.1 от НК запретява под страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в такава насока е и р.№ 20 от 14.07.1998 г. по к.д.№ 16/98 г. на КС на РБ/. От обективна страна авторът на обидата си служи със словесна информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не съдържат проверими факти от обективната реалност, а субективно личностно виждане. За да е съставомерна обидата освен това е необходимо обидните изрази да са възприемат от пряко или опосредено от обидения /р.№ 664 от 1972 г., I н.о./.
Безспорно посочените по-горе квалификации са използвани от подсъдимия в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и достойнството на лицата. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното лице и са обидни за това лице.
С използването на посочените по-горе обидни изрази спрямо тъжителя подсъдимият е излязъл извън допустимите граници, до които се простира свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и достойнството другиму.
Настоящият съдебен състав счита, че обидата е разпространена и по друг начин съгласно чл.
148, ал. 1, т. 2, предл. 2 НК. В съдебната практика е застъпено, че за да бъде налице обида, разпространена по друг начин, е нужно разпространяването й да бъде доведено до знанието на по-широк (понякога и неизвестно колко) кръг от лица (Решение № 28 от 15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., II н. о., Решение № 13/26.07.2013г. по н.д. № 2137/2012г. на І н.о. и други). В случая профилът на подс. И. в социалната мрежа „Фейсбук“ е общодостъпен и съдържанието качено в него може да стане достояние на сравнително широк кръг лица, като е неизвестно точно колко ще са те. В конкретния случай това е станало, тъй като съдържанието на процесния видеоклип е било отразено в редица електронни медии. Ето защо следва да се приеме, че разпространявайки обидата чрез нея, подсъдимият е осъществил разпространяването й по т.нар. „друг начин”.
Налице е и субективната страна на инкриминираното деяние. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че думите му са унизителни за честта и достойнството на пострадалия. От контекста на изложението може да се направи извод, че той е използвала тези думи именно с това съзнание и с цел да засегне честта и достойнството на ЧТ А.. Както се посочи по-горе използваните думи са неприемливи с оглед господстващите морални норми в обществото, поради което подсъдимият, като част от обществото е съзнавала този техен характер.
Същият е съзнавал, че чрез тях дава отрицателна оценка за тъжителя. Безспорно подсъдимият е съзнавал, че съществува възможност думите да бъдат възприети от тъжителя, доколкото е обективирал същите във интернет пространството. С оглед този факт деецът е целял думите да бъдат възприети от пострадалия, или най-малкото се е отнасял безразлично към тази възможност. Ето защо настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че деянието е извършено и откъм субективната му страна.
По отношение на престъплението по чл. 148, ал.2, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства категорично се извежда, че с деянието си подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна съставът и на 3 престъплението по чл. 148, ал.2, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК може да бъде осъществено в две форми - разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването на престъпление е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на действителността. Безспорно отговорността за клевета чрез приписване на престъпление възниква, когато твърдяното престъпление е конкретизирано в достатъчна степен, защото само тогава характеризира отрицателно личността на извършителя. В другата си форма престъплението по чл. 147 от НК запретява разгласяването позорни обстоятелства за другиго, като в този случай разгласеното обстоятелство не е оценка, а факт. За да е съставомерно деянието фактът трябва да е позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия, като засяга неговия авторитет и обществената му оценка.
Разпечатката съдържа 41 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f02da32-a859-4edc-a826-9dc35151303c