Решение № 6415 от 25.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6415 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110133395 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

25.04.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 33395 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „.....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ....., с ЕИК ,,,,,, представлявано от изпълнителния директор ...., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против СД „....“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от ...... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 23.03.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от общо 2 171,19 лв., от които: сумата от 1 839,63 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 305,28 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 16.03.2022 г., сумата от 21,75 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2020 г., сумата от 4,53 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 16.03.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод подадено от длъжника възражение, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 13Е, вх. Б, ет. 1, с абонатен № 363046 за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период в общ размер от 2 171,19 лв. Излага твърдения, че изпратил уведомление до потребителите на топлинна енергия за стопански нужди за сключване на договор, но ответниците не предприели действия по сключване на договор, поради което и се обогатили неоснователно за сметка на ищеца при ползване на топлинна енергия. Също така твърди, че етажната собственост е сключила договор с „....” АД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на СД „....“, че същият дължи „.....” ЕАД – гр. София сумата от общо 2 171,19 лв., от които: сумата от 1 839,63 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 305,28 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 16.03.2022 г., сумата от 21,75 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2020 г., сумата от 4,53 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 16.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по 2 делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество СД „....“. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите претенции като недопустими в частта относно претендираните суми за главница и лихви за дялово разпределение и като неоснователни. Излага твърдения, че по делото е установено наличие на договорни отношения между страните, като оспорва настъпило неоснователно обогатяване. Оспорва извършване на доставка на топлинна енергия за процесия период до процесния имот. Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение. Оспорва получаването на известия, изпратени от ищеца до ответника. Прави възражение за погасителна давност по отношение на претенциите за главници и лихви.

Излагат се подробни съображения. Моли съда да постанови решение съобразно със събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище от процесуалния представител на ответното дружество.

Претендират се направените по делото разноски.

С определение от 30.12.2022 г. „....” АД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „....” АД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са депозирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 15166/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 08.04.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която СД „....“ е осъдено да заплати на „.....” ЕАД сумата от 1 839,63 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 13Е, вх. Б, ет. 1, ап. 16, абонатен № 363046, за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 305,28 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 16.03.2022 г., сумата от 21,75 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2020 г., сумата от 4,53 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 16.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски в размер на 93,42 лв., от които: сумата от 43,42 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод подадено възражение на 3 заявителя са били дадени указания за предявяване на установителен иск. В предвидения едномесечен срок заявителят “.....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “.....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с Решение по Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на СД на „.....” АД и одобрени с решение № ОУ033/08.10.2007 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се установява, че „....” АД е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабдяван имот.

От представения заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том I, рег. № 2576, дело № 123 от 07.06.2005 г. на нотариус с рег. № 187, действащ в района на СРС, се установява, че СД „....“ е придобило чрез покупкопродажба собствеността върху следния недвижим имот: апартамент № 16, находящ се в гр.

София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 13Е, вх. Б, ет. 1.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” АД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 828,81 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 2 002,54 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 173,73 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 06.11.2023 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за имот с абонатен № 363046, за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. са в размер на 1 828,78 лв. – за главница с включен изравнителни сметки и 305,28 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени три броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “.....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на 4 топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 13Е, вх. Б, ет. 1, ап. 16, на който адрес е открита партида на абонатен № 363046.

Не се спори, че ответното дружество е собственик на процесния отопляван недвижим имот.

Спори се относно основанието, на което се претендира дължимост на топлинна енергия и относно размера на дължимата сума за топлинна енергия.

От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установи по безспорен начин наличие на договорни отношения между страните по делото.

Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е канил еднократно ответника да представи подписани и подпечатани екземпляри на договор, както и е поканил ответника да сключи договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. За съда се налага извод, че между страните не е бил сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът приема, че през процесния период имотът е бил ползван от ответника.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.