Определение № 1690 от 01.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1690 гр. Плевен, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500979 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 274 от ГПК.

С определение на РС – Плевен № 5116 от 13.10.2025г по гр. Дело № 5986/2024г по описа на същия съд е оставена без уважение молбата на С.

Н. К. чрез неговия процесуален представител с пр. осн. чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 4459/11.09.2025 г по същото дело относно разноските и присъждане на такива в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение.

Частна жалба срещу постановеното определение е подадена от ответника пред РС – Плевен , в която се възразява срещу определението на РС като се сочи, че същото е неправилно, тъй като по делото е бил представен списък на разноските, процесуалният представител е участвал в проведените съдебни открити заседания, изготвял е и молби по делото, налице са доказателства за заплащане на възнаграждението. Възразява се, че при прекратяване на делото страната има право на разноски.

Липсва отговор на частната жалба от други страни по делото.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

1

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА

В атакуваното определение Пл РС е приел, че с решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С – 438 /22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Според РС с оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото. Според РС по делото е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.201 Зг. на ОСГТК на ВКС съдебни 2 разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане когато е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Само в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

С оглед на така изложените съображения РС е отхвърлил подадената молба с пр. осн. чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е незаконосъобразно

Въззивният съд не споделя изцяло изложените от РС – Плевен съображения и крайни изводи. Коректно е цитирана съдебната практика, вкл. и тази на СЕС. Крайният извод обаче е неправилен. По делото на РС – Плевен, л. 22 е налице представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразен размера на договореното възнаграждение и неговото заплащане в брой. Основателно е възражението в частната жалба за явяването на процесуалния представител в четири открити съдебни заседания и изготвянето на молби по делото. От материалите по делото е видно, че делото не е приключило в едно съдебно заседание, производството е отлагано нееднократно. Следва да се отбележи, че определението в частта за прекратяването на производството не е атакувано и влязло в сила. Съгл. Чл. 78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Съгласно разпоредбата начл. 22 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа възнаграждението по дела по ЗЗДН е в размер на 600 лв. В такъв размер е и договореното възнаграждение в полза на адв. Н. по делото. С оглед вида и характера на делото, неговата продължителност, начина на протичане на производството и броя на съдебните заседания, в които процесуалният представител се е явявал , не може да се приеме, че е налице прекомерност на възнаграждението. Производството е прекратено по инициатива на молителката пред Пл РС и другата страна има право на разноски. С оглед гореизложеното следва да се отмени атакуваното определение на РС – Плевен и да се постанови друго ,с което да се уважи подадената молба на осн. чл. 248 от ГПК и се присъдят разноски в размер на 600 лв.

3

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5116 от 13.10.2025г по гр. Дело № 5986/2024г по описа на РС – Плевен И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на осн. чл. 248 от ГПК определение № 5116 от 13.10.2025г по гр. Дело № 5986/2024г по описа на РС – Плевен както следва:

ОСЪЖДА Д. Д. В. ЕГН ********** от Плевен, *************** ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. К. ЕГН ********** от Плевен, ул.

****************** деловодни разноски в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1690 гр. Плевен, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500979 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 274 от ГПК.

С определение на РС – Плевен № 5116 от 13.10.2025г по гр. Дело № 5986/2024г по описа на същия съд е оставена без уважение молбата на С.

Н. К. чрез неговия процесуален представител с пр. осн. чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 4459/11.09.2025 г по същото дело относно разноските и присъждане на такива в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение.

Частна жалба срещу постановеното определение е подадена от ответника пред РС – Плевен , в която се възразява срещу определението на РС като се сочи, че същото е неправилно, тъй като по делото е бил представен списък на разноските, процесуалният представител е участвал в проведените съдебни открити заседания, изготвял е и молби по делото, налице са доказателства за заплащане на възнаграждението. Възразява се, че при прекратяване на делото страната има право на разноски.

Липсва отговор на частната жалба от други страни по делото.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

1

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА

В атакуваното определение Пл РС е приел, че с решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С – 438 /22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Според РС с оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото. Според РС по делото е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.201 Зг. на ОСГТК на ВКС съдебни 2 разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начин на плащане когато е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Само в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

С оглед на така изложените съображения РС е отхвърлил подадената молба с пр. осн. чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е незаконосъобразно

Въззивният съд не споделя изцяло изложените от РС – Плевен съображения и крайни изводи. Коректно е цитирана съдебната практика, вкл. и тази на СЕС. Крайният извод обаче е неправилен. По делото на РС – Плевен, л. 22 е налице представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразен размера на договореното възнаграждение и неговото заплащане в брой. Основателно е възражението в частната жалба за явяването на процесуалния представител в четири открити съдебни заседания и изготвянето на молби по делото. От материалите по делото е видно, че делото не е приключило в едно съдебно заседание, производството е отлагано нееднократно. Следва да се отбележи, че определението в частта за прекратяването на производството не е атакувано и влязло в сила. Съгл. Чл. 78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Съгласно разпоредбата начл. 22 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа възнаграждението по дела по ЗЗДН е в размер на 600 лв. В такъв размер е и договореното възнаграждение в полза на адв. Н. по делото. С оглед вида и характера на делото, неговата продължителност, начина на протичане на производството и броя на съдебните заседания, в които процесуалният представител се е явявал , не може да се приеме, че е налице прекомерност на възнаграждението. Производството е прекратено по инициатива на молителката пред Пл РС и другата страна има право на разноски. С оглед гореизложеното следва да се отмени атакуваното определение на РС – Плевен и да се постанови друго ,с което да се уважи подадената молба на осн. чл. 248 от ГПК и се присъдят разноски в размер на 600 лв.