Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 24.07.2017, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
74/2017
Подписан
24.07.2017

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№103 гр. Силистра, 24.07.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА,

Гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година, като разгледа докладваното в. гр. дело № 74 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 637/26.01.2017г., постановено по гр. д. № 1202/2016г., Районен съд – Силистра е допуснал промяна в Решение № 259/08.06.2007г., постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд - Силистра, като е предоставил упражняването на родителските права над децата К.Е.И. и П.Е. И. на техния баща Е.К.И. и определил за местоживеене на децата – местоживеенето на техния баща: Кралство

Великобритания, гр. Лондон, „Фарнбъроу авеню“ № 20, Е17 6НХ, както и е определен режим на лични отношения на майката Т.П.П. с детето П.Е.И., а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 в събота до 18.00 в неделя, при пребиваването на детето в Република България или по местоживеенето му в Кралство Великобритания, първата половина от Коледната ваканция- всяка четна година, а всяка нечетна година-втората половина, всяка пролетната ваканция, един месец през лятото- по местоживеене на майката, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск, който да се договаря между родителите писмено в срок до 01.05. на съответната година, а при липса на специална уговорка - от 01.07.-31.07.- четна година и 01.08.-31.08.-нечетна година; през първата година от влизане в сила на съдебното решение срещите през пролетната и лятна ваканции- ще са по местоживеене ***, като на чл. 59, ал. 8, т. 3 от СК, разходите за тези пътувания, следва да се поемат от бащата; неограничени контакти по телефон и/или скайп. На основание чл. 143 СК майката Т.П.П. е осъдена да заплаща на дъщеря си К.Е.И., със съгласието на нейния баща Е.К.И., месечна издръжка в размер на сумата от 105 лв., считано от 16.08.2016г. до 31.01.2017г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и на сина си П.Е.И., със съгласието на неговия баща Е.К.И., месечна издръжка в размер на сумата от 105 лв., считано от 16.08.2016г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Определен е падеж на задължението за плащане на присъдените издръжки – 5-то число на съответния месец и е допуснато предварително изпълнение на решението, в частта, в която е присъдена месечна издръжка на детето К.Е.И.

Срещу решението – в частта, в която са уважени предявените от бащата Е.К.И. кумулативно съединените искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК и чл. 143, ал. 1 СК по отношение на детето П.Е.И. и е определен режим на лични отношения на майката с него, е депозирана въззивна жалба от майката Т.П.П.. Навежда довод, че определението на съда, с което са определени привременни мерки е недопустимо.

Счита, че е налице симулативен процес – ищецът не търси правна защита, респ. липсва правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения относно принципът на равнопоставеност и е накърнено правото на участие в процеса на ответницата.

Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано и не са налице обстоятелства, които да налагат изменение на мерките, в насоката, поискана от ищеца.

Въззиваемият – бащата Е.К.И. е подал отговор на въззивната жалба, с който поддържа, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита за несъстоятелни доводите за липса на представителна власт на упълномощения адвокат на ищеца, както и за недопустимост на определението за привременни мерки, относно правния интерес на ищеца и относно твърденията за процесуални нарушения, като излага подоробни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че решението е обосновано, почиващо на ясна преценка и задълбочен анализ на събраните доказателства по делото.

Решението – в частта, в която е допусната промяна в Решение № 259/08.06.2007г., постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на районен съд – Силистра, като упражняването на родителските права над детето К.Е.И. е предоставено на неговия баща Е.К.И. и е определено местоживеене на детето - местоживеенето на неговия баща: Кралство Великобритания, гр. Лондон, „Фарнбъроу авеню“ № 20, Е17 6НХ, както и в частта, в която на К.Е.И. е присъдена месечна издръжка, дължима от нейната майка Т.П.П., в размер на 105 лв., считано от 16.08.2016г. до 31.01.2017г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на съответния месец, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне в тези части.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, включително приетите в настоящото въззивно производство, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Относно наведеното възражение от въззивницата за липса на представителна власт за предявяването на исковете и защита в съда на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство, съдът се е произнесъл с Определение № 94 от 04.05.2017г., постановено по настоящото дело. Във връзка с изложените доводи във въззивната жалба за недопустимост на постановеното от Районен съд – Силистра определение, с което са определени привременни мерки по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК, следва да се изясни, че същото не подлежи на обжалване, съгласно изричната забрана в ал. 3 на същата разпоредба, поради което въззивния съд не следва да обсъжда доводите на въззивницата в този смисъл. За пълнота следва да се изложи, че определението на първоинстанционния съд, с което се определят привременни мерки не влияе върху правилността и допустимостта на съдебното решение, с което се решават въпросите по упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Относно поддържаното във въззивната жалба становище за липса на правен интерес от предявяване на процесните искове от страна на бащата, доколкото същият е ответник по иск с правно основание чл. 128 СК, предявен от неговите родители, въззивният съд приема за напълно неоснователно.

Както правилно е посочил въззиваемия в отговора на въззивната жалба, родителите на детето при предявн иск по чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо са задължителни необходими другари в качеството им на ответници, като тяхното участие в процеса е условие за допустимост на предявения иск. Следователно участието на бащата на детето в посоченото производство, не е основание да се приеме, че липсва правен интерес за предявените искове по настоящото производство.

Настоящата съдебна инстанция не споделя и становището за недопустимост на обжалваното решение, поради събирането на доказателства след като не е даден ход на делото в първото о.с.з. пред Районен съд – Силистра. Видно от протокола от съдебно заседание на 25.11.2016г. съдът е приел, че са налице основателни причини за отлагане на делото, като с определение, постановено в същото заседание е назначил поисканата от ищеца с исковата молба съдебно психологична експертиза, т. е. е допуснал посоченото доказателство, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК. Ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по направените доказателствени искания с нея. Събирането на допуснатото доказателство е извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 148 ГПК, като заключението по назначената съдебно психологична експертиза е прието в о.с.з. на 13.12.2016г. пред Районен съд – Силистра, за което ответницата е редовно призована, но не се е явила. Правно ирелевантни за настоящия спор са съображенията относно посочването в протокола от цитираното съдебно заседание за даден ход по същество при постановяване на определението за привременни мерки по чл. 323, ал. 1 ГПК, доколкото не съществува съмнение в правосъдната воля на първоинстанционния съд, че с Определение № 623, постановено в това съдебно заседание, е обсъден въпросът за поисканите от ищеца привременни мерки, а съдът не се е произнесъл по същество на спора. На последно място относно възраженията за недопустимост на обжалваното решение настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е дал ход на съдебното заседание, проведено на 29.12.2016г., тъй като ответницата не е представила доказателства за наличието на препятствие за явяването й, което не може да отстрани – арг. чл. 142, ал. 2 ГПК.

Съгласно т. I и т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определянето на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за интересите на децата, за които съдът следи служебно. Прието е, че от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права следва да се преценява съвкупостта от обстоятелствата по конкретния случай, като съществени критерии са възпитателските качества на родителите, техния морален лик, полаганите грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Тези критерии са възприети и от законодателя в чл.

59, ал. 4 СК.

Задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 54 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5475/2014 г., IV г. о., приема, че изброяването в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно, както и неизчерпателно е и изброяването в ППВС № 1/1974 г. - съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Изяснява се, че изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето).

В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗД законодателят опитва да дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето чрез "преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. (В този смисъл –Решение № 165 от 4.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6469/2013 г., III г.о.).

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото имат две деца – К.Е.И. и П.Е.И., родени през времетраенето на сключения между тях граждански брак, а именно на 31.01.1999г. и съотв. на 11.06.2004г. С Решение №259/08.06.2007г. постановено по бр. д. № 1/2007г. по описа на Районен съд – Силистра, съдът е уважил претенциите на Т.П.П. и е прекратил брака й с Е.К.И.. Със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, като на бащата е определен следния режим на лични отношения с децата: всяка първа събота от месеца от 9.00 ч. до 19.00 ч.-по местоживеене на децата; всяка трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 16.00ч. в неделя; 20 дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск. Присъдена е месечна издръжка за детето К.Е.И. в размер на 60 лв. и за детето П.Е.И. в размер на 40 лв., дължима от бащата. Към настоящия момент бащата Е.К.И. живее на семейни начала с М.С., с която има дългогодишна връзка, а майката Т.П.П. съжителства с Е. Е., от когото има дете Р.на 3 г.