Протокол № 24 от 19.01.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 24 гр. Варна, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502299 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Въззивникът ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, редовно уведомен от предходно съдебно заседание. Представлява се от юриск. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата Е. Г. Т. , редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се лично. Представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Юриск. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 4381/21.11.2023г., с което определение е извършен доклад на въззивната жалба.

Юриск. К.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм.

Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.

Не правя възражение за прекомерност.

Адв. С.: Оспорвам въззивната жалбата. Нямам възражения по доклада на делото, запознат съм.

Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските 1 по чл. 80 от ГПК. Не правя възражение за прекомерност.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните в днешно съдебно заседание списъци с разноските, ведно с доказателствата за извършването им, както и договор за правна защита и съдействие, и пълномощно, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание списъци на разноските, ведно с договори за правна защита и съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

Юриск. К.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на ВРС, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моля да бъдат присъдени разноски в полза на ИУ-Варна, за две инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Поддържам изцяло изложеното във въззивната жалба, като няма да правя искане за срок за писмена защита.

На първо място, считам че ВРС не е изяснил всички релевантни факти, които имат отношение към изясняване на фактическия състав на относимите правни норми.

На следващо място непълното и неправилно изясняване е довело до погрешни правни изводи, като са нарушени основни принципи в ГПК – законност при установяване на истината, нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК.

Считаме, че неправилно е изяснен спорният по делото въпрос, аргументи в тази насока са изложение на стр. 4 и стр. 5 от въззивната ни жалба. Не са обсъдени всички възражения и твърдения на ответника, като не е извършено и тълкуване на разпоредбите, които се отнасят до трудовите правоотношения на преподавателите във висшите училища. В едно висше училище се прилага освен КТ, Законът за висшето образование и вътрешните актове на съответното висше училище, т.к. има специфика на преподавателския труд. ИУВарна е държавно висше училище - университет, което съгласно Закона за висшето образование се ползва с академична автономия. Част от тази автономия е академичното самоуправление, което включва правото на висшето училище да урежда дейността си в собствени правилници. Три органа са органите на управление на ИУ-Варна – ректор, академичен съвет и общо събрание. Академичният съвет е компетентния орган, който може да взема решения по отношение по учебната и научната дейност. Съгласно чл. 38 от ЗВО, неговите решения подлежат на оспорване по реда на АПК. След като академичният съвет е приел решение, което е влязло в законна сила и същото е задължително по отношение на членовете на академичния състав, както и на останалите служители на университета.

Аргумент в тази посока е чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗВО, съгласно който приетите правилници във 2 висшето училище са задължителни за членовете на академичния състав.

Доктор Т. заема академична длъжност ,,доцент“, работи на трудов договор за неопределено време, който е подписала на осн. § 4 ,,Д“, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗВО, представлява основен трудов договор, като такъв по силата на закона той дава право да бъде член на катедра ,,Маркетинг“, в който се разпределят часовете заетост, дисциплините, които води всеки един преподавател. Това разпределение се утвърждава от факултетния съвет, пак по силата на точно определена материална компетентност в ЗВО.

Всеки преподавател, в това число и доц. Т., работи при определен норматив заетост и изпълнява такъв, който включва часове аудитория и извън аудиторна заетост, изпълнява и определен процент план за учебна натовареност. Тази натовареност и този норматив часове са обвързани с основната работна заплата на преподавателя, това изрично е посочено в правилата за организация на заплатата, както и правилниците за формиране и определяне натовареността на всеки един преподавател.

Плановете учебна натовареност и норматива, както посочих, са обвързани с основната работна заплата, тя се изплаща за 100% планова учебна натовареност, която кореспондира с изпълнението на определен брой норматив часове. Доц. Т. работи на 8ч. работен ден и това не се оспорва от ИУ-Варна, при променливи граници на работното време, но системата на заплащане на труда по отношение на преподавателите по смисъла на КТ не е привременна. Видно от вътрешните правила за организация на работните заплата, включително и от представените по делото доказателства, при преподавателите заплащането на труда се осъществява въз основа на изпълнение на норматив, а не по повременна система за заплащане на труда.

По делото има представени и са приети като доказателства вътрешните актове на ИУ-Варна, щатни разписания, трудовото досие на доц. Т., както и заключение на вещото лице, като от същите се установява, че за периода 01.01.2018г. до 01.01.2021г., основната работна заплата за академична длъжност ,,доцент“, която е получавана от доц. Т. е 1100лв. и няма промяна в посока намаление на основна работна заплата. Този размер от 1100лв. е обвързан с изпълнение 100% на планова учебна натовареност.

Следва да бъде отбелязано, че след прието решение от академичен съвета на ИУВарна на 26.09.2019г., с което се приемат мерки за стабилизиране на финансовото състояние на университета и е приет правилник за определяне натовареността на преподавателите, в който минималния праг на плановата учебна натовареност е намален от 185% на 170%, основната заплата до 01.03.2020г., е включвала възнаграждение за 100% планова учебна натовареност плюс разликата от 100% до 170%. След подаден сигнал от доц. Т. и от други преподаватели е извършена проверка от Дирекция ,,Инспекция по труда“, тази разлика между 100% и 170%, се е заплащала като допълнително възнаграждение от постоянен характер, ведно с още едно допълнително възнаграждение от постоянен характер, което позволи запазване крайния размер на брутното трудово възнаграждение. От 01.01.2021г. е променен процентът на плановата учебна натовареност, който е 100% за основна работна заплата, но кореспондира с различен брой нормативни часове. Няма положен труд от доц.

3

Т., който да не е заплатен. Не се спори, че тя е изпълнила 170% планова учебна натовареност, която е била планирана такава, респективно от 01.01.2021г., че е изпълнила 100% учебна натовареност, получила е трудово възнаграждение, затова, което е отчетено и няма претенции от страна на работодателя в тази насока. Допълнителното споразумение, на което се основава претенцията на доц. Т. от 16.01.2019г. касае друга учебна година, а именно 2018-2019г., когато тя работи по планова учебна натовареност от 185%. По тази причина, считаме че допълнителното споразумение не може да докаже основателността на исковата претенция, спорът на иска по основание и по размер, поради което неговата неоснователност води до неоснователност на исковата претенция.

Моля за решение в този смисъл, ведно с присъждане на разноски.

Адв. С.: Всичко казано от колегата до настоящия момент по отношение на изяснените факти от ВРС и направените изводи, както и по отношение разпоредбите на ГПК, тяхното тълкуване, респективно тълкуването на нормите в КТ, считам за неотносими и няма да коментирам.

Ще се спра на основния съществен и важен момент, а той е какво е уговорено в трудовия договор като схема за заплащане на труда. Няма спор, че общо взето във всички университети уговорките в трудовите договори са за привременна система за заплащане на труда.

Изложеното по отношение определянето на норматив на часове и учебна натовареност на ниво – катедра, факултет и университет, по същество е вярно, с едно важно уточнение, разпределянето на норматива часове на всяка учебна година става съобразно приетите от катедрата и приет от факултета план за хорариум часове за различните специалности на всички ангажирани студенти. Това не може да бъде квалифицирано, че е норма за изработка на часове от преподавателите и респективно да им се плаща.

Абсолютно недопустимо е с едни вътрешни правила за организация на работната заплата да се трансформира и изменя правоотношението, в посока от привременно заплащане да бъде квалифицирано като отделна форма на норма на работника. Едва ли не твърденията на ищцовата страна, че с тези вътрешни приети от 2019г., може да бъде променено правоотношението и професор или доцент, няма достатъчно часове той би трябвало да получи минималната или под нея работна заплата. Първо това е недопустимо, защото накърнява договорната свобода, второ, в крайна сметка, вярно е, че хабилитираните преподаватели, макар и да работят по трудово правоотношение са особен вид служители и такава промяна, освен че противоречи изцяло на закона, тя е и неморална, доколкото не е съобразена с характера на работата на тези академични преподаватели.

Считам, че решението е правилно, законосъобразно, при напълно изяснена фактическа обстановка, поради което и моля да го твърдите, като ни присъдите сторените разноски.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се 4 произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:47 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5