Решение № 450 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20201100901726 по описа за 2020 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търг. дело № 1726 по описа за 2020 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „К.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София, предявена срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК **** и „С.П.“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, за солидарно заплащане на сумата 1846287,24 лева, представляваща дължимо възнаграждение 1 за изпълнени довършителни СМР по договор от 25.01.2019 г., прекратен на 21.08.2019 г., сумата 10000 лева – частична претенция от вземане в размер на 384705,42 лева, представляващо възнаграждение, задържано като гаранция за добро изпълнение и сумата 10000 лева – частична претенция от сумата 210458,10 лева – печалба на изпълнителя, дължима при отказ на възложителя от договора. Евентуални искове съдът приема да не са предявени, тъй като при еднакви искания, основани на едни и същи фактически твърдения правната квалификация е една и тя е дължима от съда.

В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г. „С.П.“ АД, в качеството на инвеститор и „Б.“ ЕООД, в качеството на възложител, възложили на ищеца изпълнението на довършителни СМР, описани в количествено-стойностна сметка, които да бъдат изпълнени на обект „Офис сграда 2(В) и Офис сграда 3 (С)“, разположен в Гаритидж парк, гр. София. Инвеститорът и възложителят поели солидарно задължение за заплащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение в сключен към договора анекс № 1/14.02.2019 г.. Довършителните дейности се изпълнявали с оглед изискванията на конкретен наемател на обекта и в договора била предвидена нарочна процедура за възлагане на допълнителни видове работи, като били извършени значителен брой промени, но във връзка с промените в хода на строителството били подписани само 3 анекса. Останалите промени били извършени по указания на възложителя, изпращани чрез електронни писма. На 21.08.2019 г. изпълнителят получил нотариална покана за разваляне на договора, поради допусната от негова страна забава, в отговор на която „К.К.“ ООД изпратил насрещна такава и страните положили усилия за сключване на споразумение за уреждане на спора. В проекта на същото инвеститорът и възложителят признали наличието на възложени работи, които не били сертифицирани и заплатени. От друга страна между страните не бил подписан протокол образец 10 за установяване състоянието на строежа към момента, в който достъпът на изпълнителя до същия бил прекратен. В предложено споразумение с писмо от 27.12.2019 г. инвеститорът и възложителят признали, че дължат на „К.К.“ ООД сумата 1143642 лева – възнаграждение за изпълнени СМР и сумата 499069,66 лева – задържана като гаранция за добро изпълнение част от възнаграждението. Тази сума в общ размер от 1642712,07 лева в проекто-споразумението била дефинирана като неоспорима, но въпреки това споразумението не било сключено. Изпълнителят счита, че ответниците нямали право да развалят договора, тъй като „К.К.“ ООД не било в неизпълнение. Затова прекратяването на правната връзка съставлявало единствено едностранен отказ от договора, поради което инвеститорът и възложителят солидарно дължали заплащането на печалбата на ищеца, която би получил при точното изпълнение на договора, която възлизала на сумата 210458,10 лева. Дори договорът да бил развален валидно, то се дължало заплащане на възнаграждение за извършената до момента на развалянето работа в размер на 1846287,24 лева, както и плащането на задържаната като гаранция част от възнаграждението.

Ответникът „Б.“ ЕООД счита исковете за допустими, но неоснователни. Не спори относно сключването на процесния договор и анексите към него, както и относно факта, че действието на договора било прекратено с отправена нотариална покана, поради неизпълнение на „К.К.“ ООД, изразено в допусната забава повече от 20 дни и некачествено изпълнени работи. Между страните обаче не били налице неразплатени дейности.

Възложителят не бил отправил изявление за отказ от договора, последният бил прекратен (развален) поради неизпълнение – допусната повече от 20 дни забава, която била предвидена като основание за прекратяване на договора. Фактически допуснатата забава по отношение 2 на част от поетите задължения надхвърляла 20 дни, като по отношение на довършителните работи в съблекални на етаж -1, забавата била 198 дни. За да бъдат разплащани съответните изпълнени СМР трябвало да са приети с подписването на двустранни приемателнопредавателни протоколи, такива обаче не били налице. Оспорва представляващ дружеството да е признавал наличието на „неоспорими“ суми, дължими по договора. Искът за заплащане на удържаното като гаранция за добро изпълнение възнаграждение бил преджевременно предявен, тъй като това вземане не било изискуемо.

Идентични оспорвания на предявените искове релевира и „С.П.“ АД, като в срока за отговор на исковата молба, предявява насрещен иск за заплащане на сумата 452346,77 евро, представляваща пропуснати ползи - неполучен наем и такси от трето лице, резултат от забавата на първоначалния ищец да изпълни задълженията си по договора за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г., който иск съдът с определение от 08.01.2021 г. е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като насрещният иск има за предмет парично вземане, родово подсъден е на настоящия съд и с вземането по първоначално предявения иск може да се извърши прихващане.

В насрещната искова молба „С.П.“ АД твърди, че съгласно сключения на 25.01.2019 г. между страните договор за доставки и строителство, срокът за изпълнение на възложеното строителство бил до 01.06.2019 г., като с анекси за възложени допълнителни СМР били уговорени допълнителни срокове, като крайният срок за предаване на обекта бил 14.07.2019 г.. Инвеститорът „С.П.“ АД сключило на 28.12.2017 г. с трето за спора лице – „В.Е.У.Б.“ ЕООД договор за наем на обекта и договор за предоставяне на услуги. С оглед забавата на „К.К.“ ООД да изпълни възложените му довършителни работи, наемодателят пропуснал да получи наем за периода 15.07.2019 г. – 20.02.2020 г. в размер на общо 327086,66 евро, съответно не получил такси за услуги по отношение на отдадените под наем помещения в размер на 125260,11 евро за същия период. Пропуснатите ползи били резултат единствено на забавеното изпълнение от страна на „К.К.“ ООД.

В допълнителна искова молба ищецът „К.К.“ ООД основателно отбелязва, че указанията на съда да не са налице предявени евентуални искове били неясни. Това е наложило волята на съда да бъде прецизирана.

Претенцията е за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР, включително за заплащане и на частта от удържаното като гаранция за добро изпълнение възнаграждение.

При очертаните от ищеца факти: изпълнени СМР, които не са разплатени, правопораждащият вземането за възнаграждение фактически състав не включва изявление за разваляне или отказ от договора, поради което и причините за прекратяване на договорната връзка нямат отношение към осъдителните искове за заплащане на възнаграждение за изпълнените СМР и към искането за освобождаване на задържаната за добро изпълнение гаранция. Доколкото ищецът твърди, че евентуалното разваляне на договора има действие само занапред, то претенцията му и при разваляне с така твърдените ex nunc последици, остава за вземане, дължимо на договорно основание и никъде не се поставя въпрос за дължимост на сумите 1846287,24 лева и 10000 лева като вземания, основани на неоснователно обогатяване в хипотезата на развален с обратно действие договор. В този смисъл твърдените от ищеца правопораждащи вземанията за възнаграждение, включително и под формата на задържана гаранция, факти все сочат на иск за реално изпълнение на договорното задължение на ответниците да му престират възнаграждение за изпълненото строителство до прекратяване на правната връзка, като това 3 прекратяване не обуславя евентуалност на петитумите. Причините за прекратяването могат да имат значение за основателността на претенциите и същите биха били основание за възражения на ответниците, но на база фактическите твърдения на ищеца и формулираните петитуми, са изцяло ирелевантни.

Съдът не е констатирал наличната нередовност на исковата молба по отношение на претендираното обезщетение за забава върху главниците за периода 21.08.2019 г. 10.09.2020 г., което не е уточнено по размер и върху сумите не е внесена дължимата държавна такса, но е пропуснал да укаже отстраняването на този пропуск. В допълнителната искова молба обаче претенциите на ищеца са уточнени изрично и не включват вземания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед което съдът приема, че се претендира единствено обезщетение за забава върху всяка главница от датата на предявяването на исковата молба - 11.09.2020 г..

В допълнителната искова молба ищецът счита, че ответниците, депозирали идентични договори оспорват единствено и само изпълнените СМР, описани в предадените отчети за изпълнени работи. Оспорва да е налице забава в изпълнението, тъй като в хода му многократно били налагани промени, за които първоначално уговорените срокове не били приложими. От друга страна на изпълнителя не бил осигурен фронт за работа. На обекта работели и други изпълнители и тяхното срочно изпълнение обуславяло това на ищеца. В останалата част на допълнителната искова молба са релевирани правни доводи.

В отговор на насрещната искова молба на „С.П.“ АД, „К.К.“ ООД оспорва иска като неоснователен, тъй като инвеститорът нямал право да претендира вреди въз основа на договора за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г.. В договора този правен субект имал само правото да получи банковата гаранция за направеното авансово плащане, като всички останали права и задължения били възникнали между „Б.“ ЕООД и „К.К.“ ООД.

Това, че за инвеститора се пораждала солидарна отговорност за заплащане на дължимото възнаграждение, не обуславяло пораждане на задължения на „К.К.“ ООД към „С.П.“ АД.

Ако от неизпълнението на договора били настъпили вреди, инвеститорът следвало да ги претендира от главния изпълнител - „Б.“ ЕООД, което дружество носело отговорност за точното изпълнение на обекта. Липсвала пряка причинно-следствена връзка между действията на „К.К.“ ООД и забавата на „С.П.“ АД да предаде обекта на наемателя „В.Е.У.Б.“ ЕООД, тъй като ако забава била налице, тя била резултат от възлагането на допълнителни работи. Не били налице и пропуснати ползи от наем, тъй като наемният договор бил за 10-години и забавеното изпълнение не обуславяло пропускане на наем, който все бил дължим за срока на договора, а единствено би могло да бъде претендирано обезщетение за забава за 1 месец. По отношение на таксите, пропуснатите ползи биха били само и единствено печалбата, която била в рамките на 5 % - 7 %. В договора била предвидена неустойка и инвеститорът имал право да претендира обезщетение за вреди само над размера на неустойката. Отделно, при развалянето на договора било възможно претендирането само на компенсаторни вреди.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба всяко от ответните „Б.“ ЕООД и „С.П.“ АД твърди, че предметът на договора за доставки и строителство, сключен на 25.01.2019 г. бил за обект, включващ две офис сгради, но ищецът изпълнил СМР само по отношение на офис сграда 2 (В) и то в непълен обем. Оспорват да е бил налице актуализиран график, срокът на договора бил 01.07.2019 г. и само по отношение на част от възложените с анекс № 4 работи срокът бил 14.07.2019 г.. Към момента на прекратяването на договора били изпълнени около 36 % от възложените доставки и СМР. Договорът бил 4 прекратен на основание чл. 20 от същия и прекратяването му имало действие за в бъдеще по общата воля на страните, тъй като уредбата в чл. 87 ЗЗД била диспозитивна. Все по волята на страните при прекратяването не било предвидено предоставянето на допълнителен срок за изпълнение. Договорът бил развален и защото за изпълнителя се оказало невъзможно да изпълни договора. Възложените на ищеца довършителни работи предполагали той да започне първи работа и след него се включвали другите подизпълнители, а не обратното.