Акт от 23.02.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 694

23.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, първи касационен състав състав, на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в следния състав:

Председател: Диан Василев

Членове:

Елица Димитрова

Спас Спасов при секретаря Мария Станчева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от съдия Димитрова

КАНД № 430 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ Агроном 1 Холдинг“ ЕООД ,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна , представлявано от Т.К.Г. ,чрез адв.Д.С. против решение № 179/08.11.2023 г., постановено по АНД № 190/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-2100012/07.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Като касационни основания се сочат допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата, нарушение на материалния закон, довело и до явна несправедливост на наложената санкция. Иска се отмяната на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по касация - директор на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) – Русе не взема становище

Представителят на Окръжна прокуратура-Русе дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред

Районен съд - Бяла е образувано по жалба на „ Агроном 1 Холдинг“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2100012/07.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – Бяла е постановил решение, с което е потвърдил НП , като след пълното и точно изясняване на фактическата обстановка е приел, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление липсват процесуални нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство, като отчел и че размера на предвидената санкция е правилно индивидуализиран с оглед на тежестна на настъпилите вредни последици от злополуката. Приел е за безспорно установено, че на 12.09.2021г. касаторът е осъществил нарушение по чл.173, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, тъй като е допуснал използването на редлер за транспортиране на маслодайна култура /слънчоглед/ от почистващите машини към елеватор захранващ силози за чиста продукция със демонтиран капак /наричан ревизионен/, закриващ движещите се части на работното оборудване /верига/ и по този начин е с липсващи системи за контрол и защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното оборудване , тъй като е установено, че е работел при демонтиран ревизионен капак, довело и до трудовата злополука с работника. Позовал се е на събраните гласни доказателства чрез разпита на двама посочени свидетели, писмените доказателства и на Решение от

03.05.2022г. по адм. дело № 2679/2021г. по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 3969 от 12.04.2023г. по адм. дело № 6300/2022г. по описа на ВАС, с което е било прието че е допусната експлоатация на работно оборудване - редлер, с липсващ предпазен капак, т.е наличието на нарушение на чл.173, ал.1 вр. с чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай посочените в касационната жалба доводи за допуснати от РС-Бяла съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и от там и неправилното приложение на материалния закон са неоснователни.

Неоснователно е твърдението, че въззивният съд не е подложил на анализ гласните доказателства.

Съдът при установяване на фактическата обстановка се е позовал на показанията на св.Данев и св.Петкова и приложените писмени доказателства. Действително се е позовал и на влязлото в сила Решение от 03.05.2022г. по адм. дело № 2679/2021г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството-работодател срещу предписание № 3 от Протокол за извършена проверка изх.№

ПР-2129790 от 19.10.2021 г.,част от административнонаказателното производство, с който е и констатирано процесното нарушение :“ На

12.09.2021 г. при проверка в зърнобаза - гр. Бяла е установено използване на редлер за транспортиране на маслодайна култура - слънчоглед, с демонтиран капак /ревизионен/ закриващ движещи се части на работното оборудване - верига. Редлера е с липсващи системи за контрол и защита свързани с безопасността на труда при експлоатация на работното оборудване - нарушение на чл. 173 ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване“, за което са дадени предписания:“ Работодателят да обезопаси работното оборудване – редлер, съгласно чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване“. Тези предписания са оставени в сила. ВАС е препратил към мотивите на АС-Варна ,напълно споделяйки ги на основание чл.221 ал.2 АПК. Всички възражения наведени пред РС-Бяла съвпадат с тези по адм.д. 2679/21г. ,на които е даден отговор. Същите са наведени и с настоящата касационна жалба.

Съгласно чл.177 ал.1 АПК решението има сила за страните по делото, а те са касатора и ДИТ-Русе. Съгласно чл.177 ал.2 АПК ако оспореният акт е изменен/ както е в случая с оспорените предписания- две от тях отменени, а относимото към казуса потвърдено /, решението има действие спрямо всички. Позовавайки се на установеното с влязлото в сила решение на АС-Варна, РС-Бяла не е допуснал твърдянато съществено процесуално нарушение.

Съдът правилно е приел за установено вмененото на работодателя нарушение. Нормата на чл.173, ал.1 от Наредбата въвежда изискването да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. По делото е установено по несъмнен начин от съвкупния анализ на доказателствата, че работодателят е нарушил това задължение, тъй като обективно е допуснал използването на работещ редлер със демонтиран предпазен капак, закриващ движещите се части на работното оборудване/верига/ при липсващи системи за контрол и защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното оборудване. Обстоятелството дали и по какви причини пострадалия работник е решил да „бръкне“ в ревизионния капак са неотносими. Твърдението за „съпричиняване“ е основание за намаляване на дължимото по друг способ и ред обезщетение и не игнорира обективен факт -наличието на работещо оборудване, без предпазен капак, при липса на предпазни системи за контрол и защита на безопасността на труда, в резултат на което е допуснато попадане на част от тялото на работника в работещата машина.

Предвидената в закона санкция за посоченото нарушение по чл.413 ал.2 КТ е от 1500лв. до 15 000лв. За да потвърди и размера на санкцията РС-Бяла е посочил, че възприема становището на АНО за тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици с оглед на инвалидизирането на работника пострадал от злополуката. Наложеното наказание е над минималния, но под средния размер на предвиденото.

Изискванията на чл.27 ал.2 ЗАНН при определяне на размера на наложеното адм.наказание изисква преценката да бъде съобразена с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. Санкцията се определя в граници, поради което органът действа при условията на оперативна самостоятелност, но в тези случаи приетото от него нормативно решение следва в най-голяма степен да е обвързано с приобщени изрични мотиви по арг. от разпоредбата на чл.

27, ал. 2 от ЗАНН. Настъпилият вредоносен резултат макар и да не е част от фактическия състав на нарушението и да не е отегчаващо отговорността обстоятелство, се явява закономерна последица.

В тази връзка са неоснователни възраженията на касатора, че не е отчетено в достатъчна степен липсата на други нарушения от работодателя. Вярно е, че настъпилата злополука е резултат от нарушението, но тя с оглед писмените и гласни доказателства се дължи и на несъобразяване от работника на инструкцията за работа с редлера, при положение, че касатора е издал нужните за това документи и е създал организация за работа с редлера / приложените инструкции/, които са известни на работниците. Това установено „съпричиняване“ не е основание за отмяна на НП или намаляване на санкцията, определена и под средата на предвиденото.

Следва да бъде посочено, че е налице равноценност между генералната и личната превантивна функция на наказанието, което следва от буквалното тълкуване на чл. 12 ЗАНН и наказанието не е определено само с оглед на генералната такава , а е в размер над минималния и значително под средния.

Предвид горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,

Административен съд – Русе, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 179/08.11.2023 г., постановено по АНД № 190/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: