Определение № 676 от 15.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. София, 15.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100900733 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.130 ГПК.

С разпореждане №3250/13.04.2024година съдът е дал указания на ищеца да отстрани недеровностите на исковата молба.

По делото е постъпила молба от ищеца – синдик на „Глобал Агро Трейд“ ЕООД/н/, адв. П. М.- Г., с която изразява несъгласие с дадените указания, касателно това които са страни в процесуалната връзка.

С оглед задължението на съда по чл.101 ГПК и обстоятелството, че ищец по делото е несъстоятелното дружество, чийто синдик е М.- Г., съдът намира с три поредни разпореждания е давал указания на синдика да прецени редовността на исковата молба, в контекст на нормата на чл.648 ТЗ, регулираща обусловения от изхода по спора по искове по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ иск, който е очевиден – да се върне в масата активът, който е бил предмет на някоя от сделките, посочени в чл.646 и чл.647 ТЗ. Необходимостта от този иска е наложена последица при уважаване на някоя от претенциите, чиито състави са посочени в цитираните разпоредби на ТЗ, които имат за резултат отпадане на правните последици на оспорената сделка с обратна сила.

Решението по исковете по чл.647 ТЗ има конститутивно действие, а това означава, че даденото по сделката подлежи на реституция, която не настъпва автоматично. Този извод се извежда от правилото, регламентирано в чл. 648 ТЗ, който предписва, че при уважаване на конститутивния иск по чл. 647 ТЗ даденото от третото лице се връща. Следователно при настъпила пълна реституция на разменените престации по оспорената сделка и приобретателят дължи връщането на даденото при отпаднало с обратна сила основание (арг. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 648 ТЗ).

Възможността това да се случи е предпоставена от провеждане на кондикционни осъдителни искове на преждепосоченото основание, чиято цел 1 е снабдяване със съдебно изпълнително основание за възстановяване на излязлото от масата на несъстоятелността имущество, за да се попълни масата и да удовлетворят кредиторите.

Създадената и следвана от ВКС и другите съдилища съдебна практика в този смисъл е обективирана в Решение № 187/3.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 135/2009 г., II т. о., ТК , с което се пояснява реституцията на даденото в патримониума на всяка от страните по атакуваната сделка ; Решение № 89/10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 720/2015 г., I т. о.ТК. В практиката е прието, че възможността да се иска връщане на даденото е обусловена от уважаване на иска по чл.647 ГПК и процесуалният способ за тази реституция е иска по чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД, съгласно разпоредбата на чл.649,ал.2 ТЗ.

Юридическият факт за връщане на даденото по относително недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение по конститутивния иск. Съответно вземането за връщане на престираното от длъжника по прогласената за относително недействителна сделка или действие в масата на несъстоятелността възниква от влизане в сила на решението по конститутивния иск. Ответник по този иск е страната по сделката, чиято валидност е оборена в процеса по предявения иск по чл.647 ГПК. Извършената поредица от прехвърляния на вземането няма до повлече промяна в тази постановка, тъй като последващите цесионери се явяват правоприемници на първия цесионер, страна по атакуваната по реда на чл.647 ТЗ сделка. Именно това е смисълът на мотивите на състава на ВКС по преждецитираните от съда решения предходното разпореждане.

По делото ищецът, чрез синдика е поискал от съда да допусне обезпечение на предявения осъдителен иск, което искане е оставено без уважение от настоящия състав с определение №2563/03.07.2024година, което е потвърдено с определение №772/21.11.2024г., постановено по ч.т.д.

№611/2024г. по описа на САС.

В постановеното от въззивната инстанция определение съставът на САС е приел и допълнителен аргумент за липса на необходимост от налагане на обезпечителна мярка, а именно: постановено решение №207/20.12.2019г. по т.д.№141/2019г. по описа на ОС- Враца, по което ОС е уважил предявения иск от настоящият ищец „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД“ АД/н/ , чрез синдика, като осъдил „К КНОСУЛТИНГ“ ЕАД да му заплати, на основание чл.240 ЗЗД предоставената и невърната заемна сума по договор за заем от 30.04.2013г. в размер на 1 432 114,18лв. Това решение е влязло в сила и ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е образувал изп.д.№411/2019г. по описа на ЧСИ М.П., по който като взискател е конституирано „ТРИП КОНСУЛТИНГ“ ЕООД.

При така установените служебно от състава на САС обстоятелства, въззивният съд е достигнал до извод, че за ищеца липсва интерес от предявяване на настоящия иск.

След връщане на делото от САС и запознаване с мотивите на въззивната инстанция, настоящият състав на СГС е изискал от ОС – Враца т.д.

№141/2019г., за да извърши самостоятелна преценка и провери допустимостта 2 на иска в контекст на наличие на правен интерес от неговото предявяване, след поредното указание към синдика, останало неизпълнение.

С писмо от 13.02.2025 година по входящия регистър на СГС изисканото от ОС – Враца т.д.014182019г. по описа на СГС е постъпило в съда, ведно с неговите приложения, въз основа на което съдът прави следните констатации:

Т.д.№141/2019г. е образувано въз основа на искова молба с вх.

№8147/16.09.2019г., подадена от „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД“ АД/н/ , чрез синдика Росен Милошев, обективираща осъдителни претенции срещу „К КОНСУЛТИНГ“ ЕАД, ЕИК 121309848, произтичащи от съществуващ между тези страни договор за заем, сключен на 30.04.2013г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника посочената заемна сума, при условия, определени със сделката. Договорът за заем е изменяван с последващи анекси от 27.05.2013г., с който е увеличен размера на заемната сума до 615 900 евро; с анекс от 30.07.2013г., с който е продължен срока за договора до 30.04.2014г.; с анекс от 12.08.2013г., с която е променен размера на заемната сума – увеличена до 715 900 евро; с анекс от 19.09.2013г., с който е увеличена заемната сума до 815 900 евро и с анекс от 03.12.2013г., с който заемната сума е увеличена до 915 000 евро.

Претендира се постановяване на осъдително решение спрямо ответника за главница от 1 432 114, 18лв; договорна лихва в размер на 450 061,71лв. за периода от 30.01.2014г. до датата на подаване на исковата молба и наказателна лихва в размер на 818 294,02лв., ведно със законната лихва върху главницата и разноските по делото.

По т.д.№141/2019г. е постановено решение №207/20.12.2019г., с което съдът е уважи в пълен размер претенциите на ищеца за присъждане на главница от 1 432 114, 18лв; договорна лихва в размер на 450 061,71лв. за периода от 30.01.2014г. до датата на подаване на исковата молба и за наказателна лихва в размер на 637 290, 73лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.

Решението на съда е влязло в сила на 06.10.2020г., видно от извършеното удостоверяване от ОС- Враца.

Видно от извършените удостоверявания на ищеца са издадени два изпълнителни листове, както следва: на 11.11.2021г. за сумата от 100 778, 66лв.- това са присъдените разноски и на 14.12.2021г. общо за сумата от 1 432 144,18лв. общият размер на вземанията, произтичащи от заемната сделка.

Очевидната последица от това е СПН по отношение на страните по делото и техните правоприемници, която задължава настоящият състав на съда да извърши преценка относно възможността ищецът да предяви настоящият иск.

Видно от извършеното описание на фактите в настоящата искова молба, ищецът като кредитор на вземане, което произтича от договора за заем с „К КОНСУЛТИНГ“ ЕАД, ЕИК 121309848, е извърши разпореждане в вземанията си, произтичащи от тази сделка, като това се е сключило с договор за цесия, сключен с „БРИТ ИНВЕСТ“ АД на 30.04.2015 година, като впоследствие това 3 дружество е извършило прехвърляне на вземанията на друго дружество – „ПРОЦЕС“ ООД с договор за цесия от 10.06.2016г.

Тези прехвърлителни сделки са атакувани от синдика на „ГЛОБАЛ АГРО ТРЕЙД“ АД/н/ и отменителните му искове са уважени с влязло в сила решение по т.д.№113782018г. по описа на САС, поради съставомерността на разпоредителните действия съобразно нормата чл.647, ал.1,т.3 ТЗ.

Според твърденията на синдика 10 дни след влизане в сила на решението на САС, на 18.04.2019г. „ПРОЦЕС“ ООД, прехвърля вземането си, придобито от договора за цесия на „ТРИП КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, а „БРИТ ИНВЕСТ“ АД е предявило осъдителен иск срещу „К КОНСУЛТИНГ“ ЕАД за сумите, дължими по договора за заем- т.д.№2172/2016г. по описа на СГС. Претенцията е уважена и „БРИТ ИНВЕСТ“ АД се е снабдило с изпълнителен лист срещу „К КОНСУЛТИНГ“ ЕАД въз основа на който е образувано изп.д.№411/2019г. по описа на ЧСИ М.П., като взискател по това дело е „ПРОЦЕС“ ООД, по силата на настъпилото правоприемство от договора за цесия от 10.06.2016г.

Впоследствие в индивидуалното изпълнително производство, на основание чл.429, ал.1 ГПК, като взискател и конституирано „ТРИП КоНОСУЛТИНГ“ ЕООД.

Синдикът твърди, че постановеното от САС решение, с което са уважени осъдителните искове е атакувано пред ВКС, който с решение по т.д.

№1358/2019г. отменява решението на въззивната инстация и връща делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

По ново образуваното т.д.№856/2022г. по описа на САС е постановено решение на 21.07.2023г., с което е отменено първоинстанционното осъдително решение и са отхвърлени исковете на „БРИТ ИНВЕСТ“ АД срещу „К КОНСУЛТИНГ“ ЕАД.

Настоящият състав на СГС констатира, че това решение на САС е потвърдено с решение №47/12.02.2025година, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.№41/2024г. по описа на ВКС, второ т.о.

С това решението касационната инстанция приема следното:

„Неправилен е и даденият отговор от въззивния съд на поддържаните със сезиралата го въззивна жалба възражения във връзка с приложението на чл. 648 ТЗ, вр. чл. 647 ТЗ, подробно развити и с депозирания писмен отговор на касационната жалба от ответника „К Консултинг“ ЕАД.

Предвид установените по делото и безспорни между страните факти ищецът „Брит инвест“ АД основава исковата си претенция срещу „К Консултинг“ ЕАД на договор за цесия от 30.04.2015 г., с който „ Глобал агро трейд“ ЕООД му е прехвърлил вземанията си към „К Консултинг“ ЕАД, произтичащи от договор за заем от 30.04.2013 г. и анекси към него, сключени между „Глобал агро трейд“ ЕООД като заемодател и „К Консултинг“ ЕАД като заемополучател. С влязло в сила решение № 1988/24.10.2017 г. по т. д.

7977/2016 г. по описа на СГС по предявен от синдика на „Глобал агро трейд“ ЕООД иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ договорът за цесия от 30.04.2015 г., от който „Брит инвест“ АД претендира да черпи права, е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Глобал агро трейд“ 4

ЕООД. Решението е постановено при участието на „К Консултинг“ ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Предвид нормата на чл. 649, ал. 5, изр. второ ТЗ влязлото в сила решение по разгледан иск по чл. 647 ТЗ има действие за длъжника, синдика и всички кредитори, а по отношение на участвалото трето лице помагач „К Консултинг“ ЕАД действието е съобразно нормата на чл. 223 ГПК – установително в отношенията с насрещните страни „Брит инвест“ АД и „Глобал агро трейд“ ЕООД.

С нормата на чл. 648 ТЗ са уредени правните последици от постановено решение, с което е уважен иск по чл. 647 ТЗ. По приложението й е налице утвърдена съдебна практика, намерила отражение в решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т. д. № 2501/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 11 от 22.06.2021 г. по гр. д. 977/2020 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО, решение № 4 от 25.02.2021 г. по т. д. 2910/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 104 от 09.09.2019 г. по т. д. 1954/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 136 от 02.12.2010 г. по т. д. № 242/2010 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 105 от 25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съобразно която при уважаване на исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ с влязло в сила решение правото се връща в патримониума на прехвърлителя, решението има реституционно/ транслативно действие, а когато то не се намира у приобретателя по причина на например погиване на вещта или на отчуждаване, за насрещната страна по сделката на основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 57 ЗЗД възниква право да получи равностойността на същото право.