Определение № 2789 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2789 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502512 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. В. Й., в качеството й на ищец по гр.д.№ 9195/2024г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., против определение № 10044/14.08.2024г., с което е върната исковата молба от жалбоподателката и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се сочи, че жалбоподателката е изпълнила всички дадени й указания за уточняване на параметрите на договора, сключен с ответника по иска „Кредисимо“ЕАД, за който договор изрично се твърди, че е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Уточнено било, че се претендира връщане на платена без право основание сума в размер от 199,64 лева, която не била осчетоводена от кредитодателя.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 9195/2024г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. е образувано по искова молба от К. В. Й. против „Кредисимо“ЕАД, с която е предявен иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 199,64 лева, платена без основание на 24.04.2020г.. В исковата молба се твърди, че на 04.09.2019г. между страните бил подписан договор за паричен заем № ***, по силата на който ищцата- жалбоподател в настоящето производство, получила 2000 лева. Била уговорена възнаградителна лихва в размер на 612,96 лева, като общо дължимата сума била в размер от 2612,96 лева. Освен това, на основание чл.4 от договора и за обезпечение на задълженията си към кредитодателя, тя сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ЕООД, по който се задължила да плати възнаграждение в размер от 1963,84 лева, което следвало да се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора за заем. Ищцата заплатила на ответника сума в общ размер от 3595,23 лева, с която били погасени изцяло заемната сума от 2000 лева, договорна лихва в размер на 400,73 лева, 8 лева- лихва за забава, и 986,46 лева възнаграждение за поръчителя. Била платена и сумата от 199,64 лева, която останала неразпределена.

С разпореждане № 16015/02.06.2024г. на жалбоподателката са дадени указания да конкретизира начина на формиране на посочената цена на иска от 199,64 лева и за е заплатена тази сума; да отстрани противоречията в обстоятелствената част и петитума на 1 исковата молба, като уточни защо претендира само сумата от 199,64 лева, при положение, че сочи недължимост на всички платени над главницата суми- 1595,23 лева, поради недействителност на договорите; както и с оглед горните уточнения да формулира надлежен петитум. С молба от 11.06.2024г. е уточнено, че сумата от 199,64 лева била платена на 24.04.2020г., тъй като ответното дружество претендирало дължимостта й. С разпореждане № 17656/17.06.2024г. отново е дадено указание за конкретизиране на начина на формиране на сумата от 199,64 лева. В молба от жалбоподателката от 04.07.2024г. се сочи, че тази сума била платена на 24.04.2020г. по настояване на ответното дружество, като същата обаче останала неразпределена и с нея не били погасени никакви задължения. С разпореждане № 21003/19.07.2024г. са дадени повторни и за последно указания до жалбоподателката да посочи, защо счита, че сумата от 199,64 лева е недължимо платена на ответника, при положение, че не се твърди да са били заплатени изцяло сумите за възнаградителна лихва и за възнаграждение за поръчителя по договорите; да уточни защо претендира само сумата от 199,64 лева, при положение, че сочи недължимост на всички платени над главницата суми /1595,23 лева/. С молба от 01.08.2024г. е уточнено, че на 19.11.2019г. жалбоподателката заплатила сума в общ размер от 350 лева, с която сума били погасени суми за главница, договорна лихва, лихва за забава и по договора за поръчителство; на 23.01.2020г. заплатила сума в общ размер от 945 лева, с която сума били погасени суми за главница, договорна лихва, лихва за забава и по договор за поръчителство; на 24.04.2020г. заплатила сума в общ размер от 2300,23 лева, с която сума били погасени суми за главница, договорна лихва, лихва за забава и по договор за поръчителство и останали неосчетоводени 199,64 левапредмет на иска. Заплатените 400,73 лева – договорна лихва, 8,40 лева- обезщетение за забава, и 986,46 лева по договора за поръчителство представлявали сбор от частичните погасявания на описаните вноски. Тъй като последната вноска по погасителния план била на 10.01.2021г., то следвало да се счита, че кредитът е предсрочно погасен, поради което и останала платена в повече сума в размер от 199,64 лева. Заявява, че не претендира връщане на договорна лихва и възнаграждение за поръчителство, а само сумата от 199,64 лева. С нея не били погасени нито заемна сума, нито договорна лихва, нито възнаграждение за поръчител или за покриване на каквито и да било други такси. В мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че и след трикратно дадената възможност за отстраняване на нередовностите по исковата молба е останало неясно за какво точно ищцата твърди, че е платила сумата от 199,64 лева и защо счита, че е неразпределена, предвид обстоятелството, че не твърди да са били заплатени изцяло сумите за възнаградителна лихва и за възнаграждение за поръчителя по договорите. Освен това не било ясно по какви причини счита, че договорът е предсрочен погасен, при положение, че не е заплатила всички уговорени суми по договорите.

Както беше посочено по- горе, жалбоподателката е уточнила, че на 24.04.2020г. тя заплатила сума в общ размер от 2300,23 лева, част от която е сумата от 199,64 лева.

Плащането е извършено преди крайния срок на договора. Към онзи момент тя е дължала заплащане на предвидените, съгласно погасителния план, месечни погасителни вноски в размер от по 286,05 лева, включващи главница, възнаградителни лихви и възнаграждение за поръчителя. Макар че, ако разделим сумата от 2300,23 лева на размера на погасителната вноска, не се получава цяло число / цяло число не се получава и ако раздели разликата между 2300,23 лева и 199,64 лева на размера на погасителната вноска/, не е налице основание да се счита, че плащането е извършено за погасяване само на едно конкретно по вид задължение на жалбоподателката. Плащането, включително и на сумата от 199,64 лева, следва да се счита предназначено за заплащане на малко повече от осем погасителни вноски, а защо конкретно само тази сума е останала неразпределена от дружеството- кредитодател, е въпрос, на който най- добре може да отговорят от „Кредисимо“ЕАД, като това обаче не е особено съществено за изясняване на предмета на спора по делото. Достатъчно е, че жалбоподателката твърди недействителност на договора за потребителски кредит, при което би следвало да е дължима само чистата стойност на кредита, а също така, че е платила суми в общ размер надхвърлящ чистата стойност на кредита, както и процесната сума от 199,64 лева. Жалбоподателката разполага със свободно право на избор дали да иска връщане на 2 цялата сума, за която се твърди, че е платена над чистата стойност на кредита, или само на част от нея, за която се твърди, че с нея не е погасено каквото и да било по вид задължение по договора за кредит. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 10044/14.08.2024г. по гр.д.№ 9195/2024г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което е върната исковата молба, подадена от жалбоподателката К. В. Й., и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХVІІІ гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3