Решение № 154 от 23.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Монтана, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630100721 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, да се обяви ДОГОВОР № 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г., сключен с К***********" ЕАД и Договор за възлагане на поръчителство от 07.02.2025 г. за нищожен, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал. 2 от ДОГОВОР № 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Ищецът, Д. Н. Н., ЕГН **********, от село ********* 3438, ул.

*******, чрез процесуалния си представител адвокат М. В. М., вписан в Адвокатска колегия Пловдив, е предявил иск против: "К***********" ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. **********, с представители Л***********в и З**** К******а Я****** и "К**********" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С********, с управител Л******** И.а Б*******.

В исковата молба се твърди, че доверителят му е страна по ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г. сключен с К***********" ЕАД на дата 04.07.2023г.

Съгласно, Договор за потребителски кредит доверителят му трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 361.55 лева, при сума на получаване 350 лева, при срок на кредита от 1 месец.

Съгласно чл.1 ал. 2 от ДОГОВОР 50346595 за потребителски кредит ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г. доверителят му следва 1 да сключи Договор за възлагане на поръчителство от 07.02.2025г. с дружеството "К**********" ЕООД с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит.

Доверителят му сключва Договор за възлагане на поръчителство от 07.02.2025г. с дружеството "К**********" ЕООД с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следва да заплати възнаграждение в размер на 93.45 лева.

Счита, че Договор 50346595 за потребителски кредит ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г., сключен с К***********" ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал. 2 от ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА

ДЕН“ от 07.02.2025г. е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Счита и, че Договор за възлагане на поръчителство от 07.02.2025г, сключен с "К**********" ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните:

Сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г. е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на клиента му и е основание за недействителност на ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г.

Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална 2 формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА

ДЕН“ от 07.02.2025г. е посочена само абсолютна стойност на ГПР.

Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги комулира, завишавайки цената на ресурса.

Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка.

От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г. поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи 3 и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г. следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.1 ал.2 от ДОГОВОР 50346595 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП „КЕШ НА ДЕН“ от 07.02.2025г. въз основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните:

Така посоченият чл.1 ал. 2 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на доверителят му е необходимо да сключи договор за 4 поръчителство. Т.е. въз основа на чл.1 ал. 2 от договора, доверителят ми е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния.

Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.1 ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава доверителят му да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 30% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.1 ал.2 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.