Решение № 13869 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13869 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. Ц. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110146767 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. К. Ц., ЕГН:

********** против К. Д. Ц., с ЕГН: **********, с която е предявен иск за сумата от 5 000 лева, частично от 13 714,79 лева, представляваща припадащата се част от сторените от нея разноски за ремонт на покрива на съсобствената им сграда с идентификатор **********, находяща се в *************.

Ищцата Н. К. Ц. твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор **********.4, в сграда, находяща се в гр. *************, ул. **********. Твърди, че ответницата К. Д. Ц. е собственик на друг самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор **********.2. Сочи, че сграда с идентификатор ********** се състои от западна част – в която попадат самостоятелните обекти на страните по делото и източна част, в която се намират обекти с идентификатори **********.1 и ***********. Поддържа, че покривът над западната част на сградата представлява обща част, принадлежаща и обслужваща единствено самостоятелните обекти на ищцата и ответницата, като покривната конструкция е конструктивно отделена от източната част с бетонна противопожарна преграда, обшита с ламарина, излизаща над нивото на покрива. Според твърденията на ищеца покривът е бил в лошо техническо състояние, с проявили се течове и риск от увреждане на сградата и самостоятелните обекти. Поради това се е наложило извършването на неотложен ремонт, за необходимостта от който ответницата е била уведомявана, но не е съдействала за организирането и финансирането му. Ищцата твърди, че ремонтът е извършен изцяло със собствени средства в периода 12.06.2025 г. – 05.07.2025 г., като са направени разходи за материали и труд на обща стойност 27 429,57 лв. Поддържа, че ответницата, като съсобственик на покрива, дължи заплащане на съразмерна част от направените разходи, съответстваща на притежаваните от нея идеални части (1/2), възлизаща на 13 714,79 лв., като в настоящото производство е предявен частичен иск за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Ответницата К. Д. Ц., в подадения в срок отговор оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че покривът, предмет на извършения ремонт, не е функционално или конструктивно обособен само за западната част на сградата, а представлява обща покривна конструкция за цялата сграда, която обслужва всички самостоятелни обекти в нея.

Поддържа, че покривът не е бил отделен още при първоначалното изграждане на сградата и 1 не може да се приеме, че е обща част само между нея и ищцата. Оспорва твърдението за неотложност на ремонта, като поддържа, че не е било налице такова състояние на покрива, което да налага извършване на спешни и незабавни строително-ремонтни дейности без съгласието на останалите съсобственици. Оспорва да е съществувала реална опасност от увреждане на сградата или самостоятелните обекти, която да оправдае едностранното предприемане на ремонт. Ответницата твърди, че не е давала съгласие за извършване на описания ремонт, както и че не е участвала във вземането на решение за неговия обем, начин на изпълнение и стойност. Оспорва твърдението, че е отказала съдействие, като поддържа, че не е било надлежно предложено участие при ясни условия относно вида и цената на ремонтните дейности. Ответницата оспорва обема на извършения ремонт, като поддържа, че извършените строително-ремонтни дейности надхвърлят необходимото за поддържане и запазване на покрива и включват дейности, които представляват подобрения, а не необходими разноски. В тази връзка оспорва дължимостта на разходи, които не са били наложителни за отстраняване на евентуални течове или повреди. Ответницата оспорва и размера на претендираните разходи, като поддържа, че посочената стойност не съответства на пазарните цени на необходимите строително-ремонтни дейности към релевантния период. Оспорва както стойността на материалите, така и цената на положения труд, както и връзката между всички представени разходи и действително необходимите ремонтни работи. Ответницата поддържа, че дори да се приеме, че са извършени определени необходими ремонтни дейности, тя не може да бъде ангажирана да заплати самостоятелно част от разноски, които, според твърденията , тежат върху всички съсобственици в сградата. Оспорва твърдяния от ищеца размер на нейния дял и твърди, че не дължи заплащане на претендираната сума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При така наведените твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Определянето на действителното правно основание на претенцията е дейност на съда по приложението на материалния закон и се извършва въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения, нейния петитум и установените по делото факти.

За да е основателен искът, следва да се установи, че през процесния период страните са били съсобственици на процесната обща вещ, че ищцата е извършила необходими разноски за нейното запазване, както и техният вид, размер и съответната част, която ответницата дължи съобразно притежаваните от нея идеални части.

Спорни между страните са обстоятелствата дали процесният покрив представлява обща част единствено на притежаваните от тях самостоятелни обекти или обща част на цялата сграда, какъв е характерът на извършените строително-ремонтни работи – необходими или полезни разноски, както и размерът на припадащата се на ответницата част от направените разходи.

В съдебната практика последователно се приема (Решение № 498 от 15.II.1968 г. по гр. д. № 2391/67 г., I г. о., Решение № 593 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2009 г., I г. о., ГК, и др.), че сградите-близнаци представляват две отделни сгради, долепени една до друга. Между тях не възниква етажна собственост само поради общността на дворното място или наличието на обща съединителна стена и съединен покрив. Характерните белези на единната етажна собственост са общите входове, стълбища, плочи, основи, носещи стени и останалите конструктивни елементи, които обслужват всички самостоятелни обекти. При сградите-близнаци тези белези липсват, като всяка част от покрива обслужва само съответната сграда-близнак. Етажна собственост може да възникне единствено в рамките на всеки отделен близнак, когато в него са обособени самостоятелни обекти, принадлежащи на различни собственици. С оглед чл. 3 ЗУЕС процесният случай не се подчинява на режима на управление на етажната собственост по ЗУЕС, а намират приложение правилата на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС. Именно през призмата на тези критерии следва да бъде 2 преценен характерът на процесната сграда.

От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, както и от устните разяснения на вещото лице, се установява, че процесната сграда е изградена като западен и източен близнак по първоначално одобрен проект от 1955 г. Двете части са конструктивно разделени посредством брандмауер, съществуващ още по проекта. Установява се още, че всяка от сградите разполага със самостоятелен вход, като собствениците на източната половина нямат достъп до покрива на западната. Процесният покрив обслужва единствено самостоятелните обекти, собственост на страните, като ремонтът е извършен само върху западната половина, без да засяга източния близнак.

От експертизата се установява още, че макар покривната конструкция външно да изглежда като единен покрив, същата е конструктивно и функционално разделена, като покривът над западната част обслужва единствено намиращите се в нея самостоятелни обекти, собственост на страните по делото. Източната част на сградата разполага със самостоятелна покривна конструкция, която не изпълнява обслужващи функции по отношение на процесните обекти, поради което и собствениците на източната част не ползват и не поддържат покрива над западния близнак. Тези констатации се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

При така установените факти съдът приема, че процесният покрив представлява обща вещ единствено между страните, доколкото обслужва единствено принадлежащите им самостоятелни обекти.

От заключението на приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява още, че на процесния покрив действително са извършени строителномонтажните работи, необходими за изграждането на нова покривна конструкция, включително демонтаж на съществуващото покритие и дървена конструкция, изпълнение на нова дървена покривна конструкция, полагане на дъсчена обшивка, хидроизолационна мембрана, летвена скара, покритие с керемиди, обшивки, улуци, водосточни тръби и останалите съпътстващи строително-монтажни работи, подробно описани в количественостойностната сметка към заключението. Експертизата не установява извършването на луксозни довършителни работи, като приема, че всички възложени строително-монтажни работи са изпълнени в цялост, а договорените видове СМР са изпълнени добре.

Същевременно вещото лице е констатирало, че ремонтът е извършен в нарушение на добрите строителни практики поради неизграждането на стоманобетонов пояс, прекъсването на комините и вертикалния канализационен колектор и неизпълнението на отдушници. При разпита си в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че въпреки посочените отклонения изпълненият покрив е годен за експлоатация и не се очаква да дефектира през следващите пет-шест години.

Констатациите на вещото лице се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства.

От показанията на свидетелите Г.С. и Й.М. се установява, че още преди извършването на ремонта покривът се е намирал в силно компрометирано състояние. И двамата свидетели възприемат множество течове, проникване на вода в помещенията на втория етаж, изгнили носещи дървени елементи, счупени и разместени керемиди, както и пропадане на покривната конструкция с около 10–15 см. Свидетелите сочат, че с оглед ограничаване на щетите в жилището на ищцата в подпокривното пространство е бил поставен полиетилен, който да отвежда проникващата вода, като въпреки това течовете са продължавали и са причинявали увреждания по таваните и стените. И двамата са категорични, че състоянието на покрива не е позволявало извършването единствено на частичен ремонт и е налагало цялостната му подмяна. Освен това показанията им установяват начина на организация на ремонта, като свидетелят С. сочи, че е съдействал за намирането на изпълнителя и доставката на строителните материали, а свидетелят М. ежедневно е осигурявал достъп на работниците до имота и е наблюдавал изпълнението на строително-монтажните работи през целия период на ремонта. И двамата свидетели сочат, че на обекта са работили повече от 3 двама работници, като броят им е зависел от конкретните дейности, които са се извършвали.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели като логични, последователни, взаимно допълващи се и основани на непосредствени възприятия. Обстоятелството, че свидетелят С. е съдействал при организирането на ремонта, а свидетелят М. е бил ангажиран с осигуряването на достъп до имота, не ги лишава от доказателствена стойност, а напротив – обяснява непосредствените им впечатления както относно състоянието на покрива преди ремонта, така и относно извършените строително-монтажни работи. Показанията им се подкрепят и от заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Различна е преценката на съда относно показанията на свидетеля Б.Т.. Съдът ги кредитира единствено в частта, в която същият възпроизвежда лично възприети факти относно състоянието на покрива след извършване на ремонта, включително липсата на стоманобетонов пояс и неизведените над покривната плоскост комини, тъй като в тази част показанията му съответстват на заключението на вещото лице. В останалата им част показанията не се кредитират. Самият свидетел заявява, че не е виждал покрива преди ремонта и няма непосредствени впечатления от техническото му състояние, поради което изводите му относно липсата на необходимост от извършването на ремонта не се основават на лични възприятия.