Акт от 08.03.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28 гр. Перник, 08.03.2022 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесета и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО

ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 3 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на СД „***“, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. „***“ № 1, ет. 10, ап. 102, представлявано от К.С.С.– управител, чрез пълномощника му адвокат Я.С.

***, против решение № 233 от 22.11.2021 г., постановено по АНД № 1481/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление (НП) № НП-244 от 27.08.2021 г., издадено от заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на СД „***“, притежаващо удостоверение за дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, в качеството му на лице, поддържащо електрически асансьор, за неизпълнение на задължението съгласно § 12, ал. 2 от Преходните разпоредби на Наредбата за безопасна експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) във вр. с чл. 39, ал. 2 от НБЕТНА, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, като за същото нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с преценката на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Искането към касационната инстанция е да отмени обжалвания съдебен акт и по същество да постанови друг, с който да отмени наказателното постановление, както и да се присъдят направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от касационната жалба е връчен на ответника – ДАМТН. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател – СД „***“, гр. Перник, редовно призован, се представлява от адвокат Я.С. ***. Поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи, допълнителни съображения излага в писмени бележки, претендира присъждане на съдебни разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ДАМТН, редовно призован, изпраща за процесуален представител гл. експерт В.В., служител на ДАТМН с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, пълномощник на заместник-председателя на ДАМТН, който оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки излага доводи за доказаност на процесното административно нарушение, за осъществена деятелност във формата на бездействие, респективно за начало на срока за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от момента на установяването му, за правилна правна квалификация на процесното нарушение и яснота на повдигнатото административнонаказателно обвинение, за правилно и мотивирано определен размер на присъдените в полза на жалбоподателя по АНД съдебни разноски. Възразява срещу присъждането на разноски в полза на касатора в случай на изменение на първоинстанционното решение единствено в частта за разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебният акт да се остави в сила като правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

С наказателно постановление № НП-244 от

27.08.2021 г., заместник-председателят на ДАМТН, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 58, ал. 2 от ЗТИП, наложил на СД „***“, гр. Перник, притежаващо удостоверение за дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. за това, че в качеството му на лице, поддържащо електрически асансьор с рег. № 700АС12726 въз основа на договор сключен с етажната собственост, монтиран в жилищен блок в гр.

Перник, на ул. „***“ № 31, вх. А, на 20.05.2021 година, е допуснало експлоатацията на асансьора след 31.12.2016 г. без монтирано аварийно устройство, което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора и не е уведомило съответния Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор – Западна централна България (РОИДТН – ЗЦБ) на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГДИДТН) за това, с което не е изпълнено задължението съгласно § 12, ал. 2 от ПР на НБЕТНА във вр. с чл. 39, ал. 2 от НБЕТНА.

Наказателното постановление е обжалвано пред

Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол, го е изменил като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 500 лв. на 100 лв..

За да постанови този резултат районният съд е приел за безспорно установена по делото отразената в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка. Касационният съд намира, че същата за установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 и правилото на чл. 303 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при съобразяване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в производство без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Въз основа на установеното от фактическа страна приел, че наказаното дружество, субект на задължението по § 12, ал. 2 от ПР на НБЕТНА във вр. с чл. 39, ал. 2 от НБЕТНА, допуснало експлоатация на процесния асансьор на 20.05.2021 г., не е изпълнило така вмененото му задължение. Изпълнителното деяние на административното нарушение по § 12, ал. 2 от ПР на НБЕТНА, във вр. с чл. 39, ал. 2 от НБЕТНА, се осъществява чрез бездействие – неспиране на асансьора и неуведомяване съответния регионален отдел на ГД "ИДТН". То е установено при извършената на 20.05.2021 г. проверка, за която е съставен ревизионен акт № 8/20.05.2021 г. До този момент е продължавало и извършването му. Затова от 20.05.2021 г. са започнали да текат тримесечният и едногодишният срок по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен преди изтичането им – на 14.06.2021 г. Непосочването в НП на разпоредбата на § 12, ал, 1, т. 3 от ПР на НБЕТНА е преценено от районния съд като несъществен порок при квалифициране на нарушението, предвид изрично вписания в АУАН и НП срок, след изтичане на който ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят писмено съответния РО на ГДИДТН. Доводите в жалбата за извършено в АУАН и НП описание на две административни нарушения са отхвърлени от първоинстанционния съд с мотив, че самото противоправно бездействие се състои в неспиране от експлоатация на асансьора, в който не е монтирано алармено устройство и неуведомяване на контролния орган. Прието в решението е, че нарушението не може да се прецени като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид обществената опасност на същото – не е обезпечена техническата безопасност за ползването на асансьора, което е довело до опасност от възникване на злополуки.

Наложеното наказание районният съд е приел за съответно на предвижданото в санкционната разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП във вр. с разпоредбите на НБЕТНА, приета на основание чл. 31, ал. 1, чл. 41 и чл. 42, ал. 2 от ЗТИП, налагане на имуществена санкция, но приел същата за определена в завишен размер. Липсата на доказателства по делото за наличие на отегчаващи отговорността на санкционираното дружество обстоятелства е мотивирало районния съд да измени НП, като намали размера на имуществената санкция на 100 лв. – минималният предвиден в санкционната разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП.

С решението СД „***“, гр. Перник, е осъдено да заплати на ДАМТН, съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съответно ДАМТН е осъдена да заплати на СД „***“, гр. Перник, съдебни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

По доводите в касационната жалба:

Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател за неправилни изводи в обжалвания съдебен акт относно началото на срока за образуване на административнонаказателно производство по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. второ от ЗАНН, а в тази връзка неоснователно е и твърдението, че е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Споделят се напълно мотивите, обосновали решението на първата съдебна инстанция, отнасящи се до датата на извършване на нарушението и характера на деятелността, възприета като продължено нарушение. Налице е бездействие – неспиране от експлоатация на асансьор без монтирано алармено устройство и неуведомяване на РО на ГДИДТН за това обстоятелство. Деянието е осъществявано непрекъснато през установения период от време, в който субекта е бил задължен да действа, но е бездействал.

Този период започва от възникване на задължението за действие – в случая на 01.01.2017 г., и продължава или до момента, в който бъде извършено дължимото по закон действие, или до момента, в който бездействието бъде прекратено по независещи от дееца обстоятелства – в случая на 20.05.2021 г. поради установяването му от компетентен контролен орган. Давността за наказателно преследване започва да тече от прекратяването на това трайно бездействие, каквото е предвиждането на разпоредбата на чл. 80, ал. 3, предл. трето от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Предвид това в процесния случай нито обикновеният (чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 11 на ЗАНН), нито абсолютният (чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 на ЗАНН) давностен срок са изтекли към датата на съставяне на процесния АУАН и издаване на НП. Не е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване и към настоящия момент за прекратеното на 20.05.2021 г. продължено нарушение. Във връзка с доводите в тази част на жалбата, основаващи се в дата 01.01.2017 г., следва да се посочи също, че предявеното на касатора административнонаказателно обвинение не съставлява неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 2 във вр. с § 12, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ПР на НБЕТНА. Дружеството не е наказано за това, че не е монтирало в срок алармено устройство в процесния асансьор, а е санкционирано за това, че в качеството му на лице, поддържащо процесния асансьор, който бил без монтирано алармено устройство до нормативно определения срок за това, не е спряло експлоатацията на асансьора и едновременно с това не е уведомило съответния регионален отдел на ГДИДТН.