Решение № 157 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. Л. Ц. Р. Г. Сл. М. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600114 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 327 и сл. от НПК.

Образувано е във връзка с подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура-Благоевград срещу присъда на ОС Благоевград, Х наказателен състав от 16.11.2023 г., постановена по НОХД № 725/2023 г., с която подсъдимият Р. А. М. е признат за невиновен в това на 08.11.2022 г. в с. ***, обл. Благоевград от къща, находяща се на ул. „***“ № ** да е отнел чужда движима вещ - пластмасова бутилка, съдържаща 300 грама алкохол – ракия на стойност 3.60 лв. /три лева е шестдесет стотинки/ от владението на С. Е. Д. от с. ***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – нанесъл удар с мотика по ръката и главата на Д. и го вързал с тениска за ръцете, като грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена от удара с мотика по ръката, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост, с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник /за период от време по-голям от един месец, като възстановителния период е около 3- 5 месеца/ и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, а именно: със споразумение, одобрено с протоколно определение №96/09.01.2019 г. по НОХД № 666/2019 г., по описа на районен съд гр. *** и споразумение, одобрено с протоколно определение № 8185/26.10.2020г. по НОХД №439/2020г., по описа на районен съд гр. ***, престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 от НК, вр. чл. 198, ал.1 от НК, вр. чл.29, 1 ал.1, буква „а” и буква „б“ от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Отхвърлен е като неоснователен предявеният от гражданския ищец С. Е. Д. срещу подс. М. граждански иск за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

Против постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него, в който се посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Критикува се направеният от първия съд доказателствен анализ и възприетият подход да не се кредитира протоколът за разпознаване на лица поради провеждането на това действие по разследването в разрез с процесуалните правила. Сочи се, че във външността на поставените за разпознаване лица липсват фрапантни разлики, а пострадалият е придобил нужните възприятия за да може да разпознае подсъдимия, както и че не е било необходимо по време на разпознаването лицата да са с поставени маски. Не се споделя и подходът на съда да игнорира показанията на двамата полицейски служители, с чиито показания според прокурора се създава нужната верига от доказателства, която е достатъчна за осъждането на М.. На последно място отбелязва, че първият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е дал отговор на това дали се доверява на показанията на пострадалия, дадени в хода на съдебното следствие или на тези от досъдебната фаза на наказателното производство, които относно съществените за предмета на доказване факти са последователни и найвече в частта относно авторството на деянието. Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираната присъдата и на основание чл. 334, т. 1 и т. 2, вр. чл. чл. 336, ал.

1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. Р. А. М. за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години при първоначален строг режим. Отправя се алтернативно искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на САП не поддържа протеста и допълнението към него, като изразява съгласие с мотивите на първия съд. Сочи, че безспорно деянието е извършено, но липсват достатъчно доказателства за това негов автор да е именно подсъдимият. Приема за правилно отхвърлянето на протокола за разпознаване, доколкото предхождащият го разпит го дискредитира. Отбелязва се, че в различните фази на наказателното производство пострадалият е депозирал диаметрално противоположни показания относно външния вид на дееца, като веднъж е заявил, че извършителят е със слабо телосложение и не може да посочи цвета на очите му, а впоследствие, че е с набито телосложение и тъмни очи, чийто цвят всъщност е син. Установява се още, че извършителят е бил с маска на лицето, което препятства възможността извършеното разпознаване да се възприеме като достоверно доказателство за личността на дееца. Излага допълнителни аргументи за провеждане на това действие по разследването в разрез с изискванията на чл. 171, ал. 2 НПК, тъй като две от съпоставените с подсъдимия лица не са били със сходна външност, а на възрастовия критерии са отговаряли само двама, от съпоставените общо три лица. Допълва, че в показанията си пострадалият твърди, че е чул нападателят ясно да казва: „дай парите“, без да е изтъквал особености на говора, същевременно се установява, че в проведеното съдебно заседание на 28.09.2023 г. съдът е констатирал, че подсъдимият „фъфли“, като голяма част от изреченото е неясно, което също разколебава обвинителната теза, относно авторството на деянието.

2

Изразява солидарност с възприетият от контролирания съд подход да изключи от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители П. и М., поради производния им характер, съдържащ преразказ на снети обяснения от лице, което е нямало качество обвиняем и е напълно неграмотно. Отправя искане за потвърждаване на оспорения съдебен акт.

Защитникът на подс. Р. М. - адв. Д. отправя искане за потвърждаване на постановената от първоинстанционния съд присъда. Счита, че изводите на контролираната съдебна инстанция относно авторството на деянието са логични, почиващи изцяло на събрания доказателствен материал. Приема, че е налице пълна липса на каквито и да било годни доказателства, които да подкрепят обвинителната теза.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият Р. М. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си и че не е извършил това, за което го обвиняват.

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред ОС Благоевград необходими и възможни доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите и възможни от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изследвани от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на ОС Благоевград. Предвид гореописаното, САС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. А. М. е роден на ******** г. в град ***, без образование, неграмотен, неженен, живущ в гр. ***, трудово зает като пастир в с.***.

Р. А. М. е осъждан многократно, основно за престъпления против собствеността, като релевантните за правната квалификация на инкриминираната престъпна дейност са следните осъждания:

1. С влязло в сила на 09.01.2019 г. протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 666/2019г. по описа на Районен съд гр. ***, с което е бил признат за виновен за извършено на 18.11.2017 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален строг режим. С допълнително определение е било определено общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1 НК измежду наказанията, определени по НОХД №666/2019г. и това по НОХД №809/2017г. по описа на РС-***, в размер на най-тежко от тях, а именно 6 месеца „лишаване от свобода“ (изтърпяно към 19.07.2019г.);

2. С влязло в сила на 26.10.2020г. протоколно определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 439/2020г., по описа на РС гр. ***, с което подсъдимият е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ 3 година при първоначален строг режим, изтърпяно на 22.07.2021 г. Това наказание е било групирано с наложеното му по НОХД №57/2020г на РС-*** като е било определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно това по НОХД № 439/2020г. на РС-*** в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим.

През периода на месец ноември 2022 г. подс. Р. М. живеел в гр. *** и работел в с. *** като пастир на кози. Придвижвал се с автобус, който тръгвал от гр. *** в 07,30 ч. сутринта и се връщал - през летния период в 18.30 ч., а през зимния /вкл. и м.ноември/ - в 17.30 ч. През зимата автобусът в този час бил последен за деня. Ако поради някаква причина нямало автобус или имало закъснение, тогава работодателят на подс. Р. М. го прибирал до дома му в *** с автомобил. Почти всяка вечер в този период подсъдимият след като приключвал работата си, отивал в намиращия се в близост до козарника магазин на свид. И. Б., откъдето обичайно си купувал цигари и алкохол, след което изчаквал на спирката автобуса и с него се придвижвал до град ***.

Не се случвало след този час подсъдимият да се връща в магазина.

Пострадалият С. Д. и съпругата му С. Д. живеели в къща в с. ***, ул. „***“, № **, която се намирала в противоположния край на селото спрямо козарника, в който подс. М. работел и магазина на св. Б.. Къщата се състояла от един етаж, с приземни стаи и под тях гараж и изба. Достъпът към дворното място на къщата бил улеснен от към съседната градина, тъй като на места оградата била паднала, а в съседния имот не живеел никой. Откъм улицата имотът бил отделен с ограда и порта. Пострадалият бил пенсионер, но съпругата му продължава да работи в гр. ***. На 07.11.2022 г. свид. Д.а била на работа, поради което не била в селото. В същото време, през деня С. Д. и синът му Ю. Д. прибирали закупените от тях дърва за огрев в дома им в с.***. Около обяд С.

Д. закупил половин литър /500 гр./ ракия, поставена в бластмасова бутилка от минерална вода с вместимост 500 мл. от намиращия се в близост до дома му магазин за сумата от 6 лева. Още в магазина пострадалият изпил 100 грама, а остатъкът от ракията занесъл в дома си, където след обяд заедно със сина му пили още, като общото изпито количество ракия било около 200 грама. Останалото количество – около 300 гр. ракия, останало в пластмасовото шише от минерална вода, в което я закупил. След като си починали, продължили отново да прибират дървата и след като приключили, около 18ч. синът на пострадалия - Ю. Д., се прибрал в град ***, където живеел.

Около 20-20.30 ч. пострадалият отишъл отново до магазина, купил хляб и се прибрал в къщата си в с. ***, където останал сам. Заключил вратата на двора, но оставил отключена входната врата за къщата. Вечерял и си легнал на леглото в кухнята, където телевизорът работел. Светлината в стаята идвала от телевизора, тъй като лампата била изгасена. Св. Д. бил уморен и неусетно заспал без да изключи телевизора. Около 01.30 ч. на 08.11.2022 г. в просъница забелязал, че се отваря вратата на кухнята, от където видял да влиза мъж с поставена маска на лицето. Непознатият бил облечен с черно шушляково връхно яке, с качулка, която била поставена на главата му. Бил с поставена платнена маска на лицето, която била с отвори за очите, но позволявала да се видят горната част на скулите, веждите, част от челото и част от брадичката. Непознатият мъж се насочил към него и извикал: „Дай парите!“.