Решение № 4306 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4306 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330116289 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът И. Н. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „**************” № **, ет. ** ап. **, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д. Г. Б., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул. „*******“ № **, ет. **, офис **, моли съда да осъди, както следва: ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Люлин” 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представляван от Г. Т. Т. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. К.Н., да му заплати по банкова сметка с IBAN ************ в „*******“ АД сумата от 69, 82 евро, подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение на нищожна клауза за дължимост на възнаградителна лихва от сключен помежду им Договор № ******/*******г. за паричен заем, и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Люлин” 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център”, ет. 2, офис 40-46, представлявано от А. В. М. в качеството на *******и по процесуално пълномощие от юрисконсулт М. М. З., да му заплати по банкова сметка с IBAN ************ в „*******“ АД сумата от 304, 33 евро, подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение на нищожна клауза за дължимост на възнаграждение от сключен помежду им Договор № ******/*******г. за предоставяне 1 на гаранция, ведно със законната лихва върху главните вземания от датата на подаване на исковата молба в съда – *****г., до окончателното им изплащане.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на Договор № ******/*******г. за паричен заем ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна като „Заемодател“, който бил едноличен собственик на капитала на другия ответник, отпуснал заем от 1 250, 00 лева на ищеца, който, от друга като „Заемател“, се ангажирал да му възстанови заемната сума с лихва при лихвен процент от 45, 00%, или да престира общо 1 406, 60 лева при годишен процент на разходите от 55, 68%, чрез 13 вноски в периода от 27.09.2024 г. до 14.03.2025 г., а съгласно чл. 4 от договора – в тридневен срок от деня на заемната сделка да му предостави едно от следните обезпечения: 1. двама поръчители, отговарящи на определени условия, 2. банкова гаранция или 3. сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество гарант.

На същата дата заемателят подписал с ответника „Файненшъл България“ ЕООД Договор № ******/*******г. за предоставяне на гаранция, с който се задължил да му заплати срещу обещаното от него гарантиране на кредитните задължения възнаграждение от 595, 40 лева, разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, всяка от по 154, 00 лева, в това число главница, лихва и възнаграждение за гарант.

Ищецът сочи, че заплатил всички дължими суми по погасителния план, от които без основание – сумите за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство поради нищожност на клаузите за тяхната дължимост.

Навежда се, че заемното съглашение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – възнаграждението за учредяване на гаранция би следвало, но не участва при формирането на годишния процент на разходите. Поради нищожността на заемната сделка не е произвел правен ефект и акцесорният договор за поръчителство. Невалидността на клаузата от него за дължимост на възнаграждение се обосновава и със заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК и противоречие на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили Отговори вх. № № 39060 и 39039/17.04.2026 г., с които ответниците оспорват исковете с доводи, че процесните суми не подлежат на връщане, тъй като са получени от тях по силата на действителни договори за заем и за предоставяне на гаранция.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД сочи, че договорът за заем съдържа задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че годишният процент на разходите е изчислен в съответствие с предписанията на чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и че като компонент при пресмятането му е включена единствено възнаградителната лихва, но не и дължимото се към другия ответник възнаграждение. Релевира, че то не е предмет на заемното правоотношение и че обвързването между заемополучателя и гаранта не е обуславяло получаването на заема, понеже в договора за отпускането му е предвидена възможност за избор на обезпечение.

2

„Файненшъл България“ ЕООД поддържа, че договорът за гаранция не накърнява добрите нрави, нито принципа за добросъвестността в гражданските правоотношения, и не попада в приложното поле на ЗПК, тъй като не е за потребителски кредит, а за предоставяне на услуга в рамките на предмета му на дейност по извършване на гаранционни сделки по занятие. Освен това влиза в сила само при условие че заемателят не предостави обезпечение под формата на поръчителство на физически лица или банкова гаранция, а за икономическите последици от избора си е бил осведомен по ясен и разбираем начин.

Процесното възнаграждение представлява насрещната престация срещу поетия от ответника ангажимент да обезпечи изпълнението на кредитните задължения.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молба вх. № 65699/29.06.2026 г., депозирано от пълномощника му, ищецът поддържа исковите претенции, ответникът „Файненшъл България“ ЕООД със Заявление вх. № 61431/17.06.2026 г. претендира за тяхното отхвърляне и препраща към съображенията в отговора си, а ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не изразява позиция.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата Договор № ******/*******г. за паричен заем (л. 39 – л. 41) ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна като „Заемодател“, се ангажирал да предаде в собственост на ищеца сумата от 1 250, 00 лева. Последният, от друга страна като „Заемател“, я усвоил и се съгласил за срок от 26 седмици да я възстанови на първия и да му заплати лихва от 156, 60 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 45, 00% (дневен лихвен процент от 0, 13%, приложим при отказ от договора), начислена върху остатъчната непогасена главница, или да престира общо 1 406, 60 лева при годишен процент на разходите от 55, 68%, изчислен при допусканията: валидност на съглашението за уговорения срок и изправност на договарящите.

Издължаването следвало да се осъществи с 13 равни двуседмични вноски от по 108, 20 лева в периода от 27.09.2024 г. до 14.03.2025 г.

Съгласно клаузата на чл. 4 от заемния договор в 3-дневен срок от датата на договорното обвързване заемателят трябвало да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо на изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният му осигурителен доход да е над 1 500, 00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем с кредитодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години и задължения към други банкови и финансови институции или кредитната му история от Централния кредитен регистър към Българска народна банка една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”; и 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата от 1 406, 60 лева, валидна 30 дни след крайния срок на издължаване на кредита, или 3. одобрено от 3 кредитодателя дружество гарант, което извършва гаранционни сделки.

Съобразно Договор № ******/*******г. за предоставяне на гаранция (л. 45 – л. 47) другото ответно дружество в качеството си на вписана в Регистъра на БНБ финансова институция с предмет на дейност гаранционни сделки по занятие, от една страна като „Гарант”, се задължило по възлагане на ищеца, от друга като „Потребител”, да издаде в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД като „Бенефициер” гаранция за изпълнение на всички парични задължения на длъжника по горецитирания кредитен контракт (в т. ч. главница, договорна лихва и евентуално начислени законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари), като плати изискуемите такива при поискване от кредитора, влизаща в сила, както и самият гаранционен договор, в случай на непредставяне на първите две обезпечения по чл. 4 от кредитната сделка в указания в текста му срок и валидна 6 месеца до по-ранното от двете обстоятелства – крайния падеж на кредита или обявяването на предсрочната му изискуемост. Потребителят на свой ред приел да плаща на гаранта чрез бенефициера разсрочено ведно с погасителните вноски по заема с добавка от 45, 80 лева към всяка от тях възнаграждение от 595, 40 лева, което не било включено във величината на годишния процент на разходите по кредита.

Видно от приложените от ответниците Справки (л. 38 и л. 44) ищецът извършил погасителни плащания по договора за кредит от 708, 96 евро, с които издължил главница от 639, 14 евро и лихва от 69, 82 евро, а по договора за поръчителство платил възнаграждение от 304, 33 евро.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумите от 69, 82 евро и 304, 33 евро като платени без основание в изпълнение на нищожни клаузи съответно за дължимост на възнаградителна лихва и възнаграждение за гаранция от сключените помежду им съответно Договор № ******/*******г. за паричен заем и Договор № ******/*******г. за предоставяне на гаранция, поради което исковете му намират материалноправната си опора в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Текстът му гласи, че получИ.т нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

По приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се е оформила константна съдебна практика на ВКС, намерила израз в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г., IV г. о., Решение № 134/19.04.2016 г. по гр. д. № 5577/2015 г., IV г. о., Решение № 60170/23.06.2021 г. по гр. д. № 4918/2019 г., IV г. о., и Определение № 545/03.07.2018 г. по гр. д. № 4704/2017 г., III г. о., според която искът по чл. 55 от ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника. Затова за редовността на такава искова молба е достатъчно в нея да се казва какво е дадено и че е получено без основание, като в тежест на ищеца е да докаже само даването. Задача на ответника е да наведе и да убеди съда в съществуването на основание да задържи полученото.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 4

1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.