Решение № 788 от 25.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500913 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от И. Т. К., ЕГН **********; против решение № 5076/17,12,2024 г., постановено по гр. д. № 4028/2023 г. на РС Пловдив.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и иска същото да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът „********; изразява становище за неоснователност въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. на

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е процесуално допустима. При извършена служебна проверка, съгласно чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция приема, че решението е валидно и допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По отношение останалите въпроси проверката е ограничена от посоченото във въззивната жалба.

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК. Предявени 1 от „*******; против И. Т. К., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които по ч. гр. д. № 4028/2023 г. на РС Пловдив е издадена Заповед № 7356/21,10,2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, дължими въз основа на Договор за кредит Експресо – СМАРТ/КАРТА № ******* г., както следва: 9879,40 лв. – неплатена главница; 2231,70 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 28,11,2019 г. – 29,09,2022 г.; 1064,62 лв. – обезщетение (лихвена надбавка) за забава за периода 28,01,2018 г. – 29,09,2022 г.; 54,88 лв. –законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода 30,09,2022 г. – 20,10,2022 г.; и 171,20 лв. – дължими заемни такси – такса застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението – 20,10,2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми. Поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като на длъжника не е предоставен погасителен план и същият не е надлежно информиран за начина, по който са извършвани погашения на отделните задължения по кредита. Предявява възражение и за липса на яснота относно начина, по който е формиран ГПР и длъжникът не е в състояние да прецени размера на оскъпяването на предоставения му кредит.

С обжалваното решение РС е приел за неоснователни предявените от ответника възражения за недействителност на договора за кредит и е признал за дължими вземанията по заповедта за изпълнение.

Пред настоящата инстанция не се спори, че страните са сключили процесния договор и в изпълнение на същия ответникът е получил от ищеца кредит в размер на 15000 лв. Процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ответникът е предявил като основания за нищожност твърдения за нарушения на чл. 11 ал. 1 т. 9, 10, 12 от ЗПК. По тези оплаквания съдът приема следното:

Неоснователно е оплакването за неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за посочване размер на ГПР и размер на общата дължима от потребителя сума.

В конкретният случай това изискване е спазено, доколкото в чл. 5 от договора тези размери са посочени – 10,89 % ГПР и 20957,23 лв. – обща дължима от потребителя сума. Наред с това е посочено при какви допускания е формиран ГПР (част II, чл. 7), както и какви видове такси и комисионни дължи кредитополучателят (част II, чл. 5, чл.

2

6), поради което и изискването на чл. 11 т. 10 от ЗПК е спазено.

Основателно е оплакването на ищеца за неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Тази разпоредба изисква договорът да съдържа информация относно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Договорът съдържа информация относно броя на вноските и размера им, както и за периодичността и датите на плащане. Липсва обаче информация относно това каква част от главницата, лихвата и съответната част от годишната такса се погасява с всяка от вноските. Предвидено е (част I, чл. 7), че условията за издължаване на кредита са „съгласно погасителен план Приложение I“.

Такова обаче не се представя. При изрично възражение от страна на ответника за липса на връчен му погасителенв план, ищецът представя – с молба от 03,10,2024 г., „погасителен план, който е бил даден на вещото лице“. Коментираният документ (л.

135-136) представлява на практика неозаглавена таблица, съдържаща тринадесет колони, означени както следва: дата, вноска, главница, главница неплатена, лихви, лихви неплатени, застраховки, застраховки неплатени, лихва при просрочие, лихва при просрочие неплатена, остатък, състояние, лихвен процент; като в редовете в съответните колони са попълнени различни цифри. Таблицата не съдържа никакви означения – нито да е приложение към друг документ, нито кога и от кого е съставена.

Изложеното не дава възможност да се приеме, че тази таблица би могла да удостовери изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – договорът да съдържа информация относно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план.

Следователно изводът на РС, че процесният договор отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, е незаконосъобразен. Посочената разпоредба е нарушена и поради това, на основание чл. 22 ЗПК, договорът следва да се приеме за недействителен. При това положение потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – съгласно чл. 23 от ЗПК, равняваща се на получената от него сума. В случая от получената главница по кредита – 15000 лв., ответникът е върнал общо 10385,78 лв. (видно от заключението на изготвената пред РС ССЕ). Следователно на връщане подлежи сумата от 4614,22 лв., представляваща дължимия остатък от подлежащата на връщане „чиста стойност“ на кредита.

Като е достигнал до различни изводи – за дължимост на претендираните по заповедта вземания за главница, мораторно обезщетение, възнаградителни лихви и такси, РС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо това да се признае за дължима посочената по-горе чиста стойност на кредита.

3

По разноските:

В полза на ищеца от сторените в първоинстанционното производство разноски в общ размер 1176,40 лв. следва да се присъдят 408 лв., съразмерно на уважената част от иска. За въззивното производство в полза на въззиваемия следва да се присъдят по съразмерност 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В полза на процесуалния представител на ответника (жалбоподател пред настоящата инстанция) съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА за първоинстанционното производство в размер на 780 лв. с вкл. ДДС и за въззивното производство в размер на 780 лв. с вкл. ДДС. На жалбоподателя следва да се възстановят част от разноските за заплатена държавна такса за въззивното производство в размер на 207 лв. – съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5076/17,12,2024 г., постановено по гр. д. № 4028/2023 г. на РС Пловдив, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Т.

К., ЕГН **********; дължи на „********; главница в размер на 4614,22 лв. (четири хиляди шестотин и четиринадесет лева и двадесет и две ст.), представляваща дължимия остатък от подлежащата на връщане „чиста стойност“ на кредита по Договор за кредит Експресо – СМАРТ/КАРТА № ********* г., за която по ч. гр. д. № 4028/2023 г. на РС Пловдив е издадена Заповед № 7356/21,10,2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като ЗА РАЗЛИКАТА над посочения размер до общо претендирания от 9879,40 лв. – неплатена главница; както и за сумите: 2231,70 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 28,11,2019 г. – 29,09,2022 г.; 1064,62 лв. – обезщетение (лихвена надбавка) за забава за периода 28,01,2018 г. – 29,09,2022 г.; 54,88 лв. – законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода 30,09,2022 г. – 20,10,2022 г.; и 171,20 лв. – дължими заемни такси – такса застраховка, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН **********; да заплати на „********; сумата от 408 лв. (четиристотин и осем лева), представляваща разноски по съразмерност за първоинстанционното производство, както и сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.

ОСЪЖДА „**********; да заплати на И. Т. К., ЕГН **********; сумата от 207 лв. (двеста и седем лева), представляваща разноски по съразмерност за въззивното производство.

4

ОСЪЖДА „*********; да заплати на адв. Д. Н. К., личен № *******, служебен адрес: гр. **********; сумата от 780 лв. (седемстотин и осемдесет лева) – възнаграждение по чл. 38 от ЗА за първоинстанционното производство; както и сумата от 780 лв. (седемстотин и осемдесет лева) – възнаграждение по чл. 38 от ЗА за въззивното производство

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5