Решение № 78 от 06.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Е. П. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20252000600170 по описа за 2025 година Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело.

С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД №1876/2024 г. на Районен съд – гр. Бургас определение както по приложението на материалния закон, така и относно спазването на процесуалния закон. Твърди, че с определение №210 от 16.04.2025 г. по НОХД №1876/2024 г. Районен съд – гр. Бургас е одобрил постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Бургас и подс. М. Ж. Ж. споразумение за решаване на наказателното дело, водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Твърди също, че определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото, е постановено при 1 съществено нарушение на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Намира, че съдът е допуснал съществено нарушение на закона, като е приложил неправилно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Изтъква, че подс. Ж. е осъждан многократно, като с влязла в сила на 12.12.2019 г. по НОХД№4728/2019 г. на Районен съд – Бургас за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 вр. чл.42б, ал.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично; по чл.42а, ал.2,т.2 вр. чл.42б, ал.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и по чл.42а, ал.2, т.6 вр. чл.42б, ал.5 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година.

На следващо място отбелязва, че с влязло в сила на 10.02.2021 г. определение по ЧНД №1267/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, на основание чл.43а, т.2 от НК неизтърпяната част от наказанието пробация, наложено на М. Ж. по НОХД №4728/2019 г. на Районен съд – Бургас, е заменена с наказание лишаване от свобода за срок от 15 дни, като изпълнението на това наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, който е изтекъл на 10.02.2024 г. Подчертава, че деянието по настоящото дело е извършено на 16.05.2023 г., т. е. в изпитателния срок на наложеното по ЧНД №1267/2020 г. на Окръжен съд – Бургас наказание лишаване от свобода. Като се позовава на Тълкувателно решение №6/30.06.2014 г. на ОСНК на ВКС, според което осъдените на наказание пробация, което на основание чл.43а, т.2 от НК е заменено с наказание лишаване от свобода, се считат за осъдени на лишаване от свобода от момента на влизане в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК с всички произтичащи от това последици, приема, че в случая институтът на условното осъждане по чл.66 от НК не може да се приложи, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. С оглед на това счита, че районният съд е нарушил материалната норма на чл.66, ал.1 от НК. Счита още, че съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като е пропуснал да констатира, че споразумението не отговаря на изискванията на чл.382, ал.7 от НПК и да предложи промени в него съгласно правомощията си по чл.382, ал.5 от НПК и ако тези промени не бъдат приети от страните, да не 2 одобрява споразумението. Като намира допуснатите нарушения за съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и представляващи основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело, отправя искане апелативният съд да възобнови НОХД №1876/2024 г. на Районен съд – Бургас, да отмени постановеното по него определение №210 от 16.04.2024 г. за одобряване на споразумението за решаване на делото в съдебното производство и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред настоящата извънредна инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за неговото уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, като с одобреното споразумение по НОХД №1876/2024 г. Районен съд – Бургас неправилно е приложил спрямо осъденото лице института на условното осъждане, въпреки че не са налице предпоставките за това. Изтъква, че престъплението – предмет на посоченото дело е извършено в изпитателния срок, определен по ЧНД №1267/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, поради което Ж. се счита осъден на лишаване от свобода и не може да му се наложи наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение. Приема, че с определението си за одобряване на предложеното от страните споразумение за решаване на делото районният съд е нарушил както материалния, така и процесуалния закон, поради което предлага апелативният съд да възобнови производството по НОХД №1876/2024 г. Районен съд – Бургас, да отмени определението за одобряване на споразумението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Служебният защитник на осъдения М. Ж. заяви, че счита искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело за допустимо, но оспори неговата основателност. Смята, че претенцията на Главния прокурор, в случай, че бъде уважена, ще обуслови утежняване положението на неговия подзащитен, тъй като ще доведе до налагане на наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване. Пледира апелативния съд да остави без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело.

Осъденото лице М. Ж. се присъедини към становището на своя защитник 3 и помоли да не се уважава искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело и да остане в сила постигнатото пред Районен съд – Бургас споразумение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, изслуша пледоарията на представителя на Апелативна прокуратура – Бургас, съобрази изразеното в съдебно заседание становище на осъденото лице и неговия служебен защитник и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение №210 от 16.04.2025 г. по НОХД №1876/2024 г. Бургаският районен съд, на основание чл.384, ал.1 вр. чл.381 и чл.382 от НПК, е одобрил постигнатото между подс. М. Ж. /осъдено лице в настоящото производство/, неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – Бургас споразумение, с което Ж. се признава за виновен в това, че на 16.05.2023 г. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и за него му се налага наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.

Приложената в настоящото производство справка за съдимост / л.18 – л.25/ установява, че преди да извърши деянието – предмет на НОХД №1876/2024 г. на Бургаския районен съд осъденият Ж. е бил осъден за умишлени престъпления от общ характер, за които са му били налагани наказания пробация и глоба.

С присъда №189 от 26.10.2019 г., в сила от 12.12.2019 г., по НОХД 4

№4728/2019 г. на Бургаския районен съд подс. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 вр. чл.42б, ал.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност за полагане на подпис пред пробационен служител два пъти седмично; по чл.42а, ал.2,т.2 вр. чл.42б, ал.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и - по чл.42а, ал.2, т.6 вр. чл.42б, ал.5 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година.

Видно от същата справка за съдимост, с определение, влязло в сила на 10.02.2021 г. по ЧНД №1267/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, на основание чл.43а, т.2 от НК неизтърпяната част от наказанието пробация, наложено на М. Ж. по НОХД №4728/2019 г. на Районен съд – Бургас, е заменена с наказание лишаване от свобода за срок от 15 дни, поради виновно неизпълнение на пробационните мерки от страна на осъдения Ж., като изпълнението на това наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

В съответствие с т.1 от Тълкувателно решение №6 от 30.06.2014г. по тълкувателно дело №6/2013г. на ОСНК на ВКС лицето се счита осъдено на лишаване от свобода от момента на влизане в сила на определението по чл.452, ал.3 от НПК с всички произтичащи от това последици. Иначе казано, от 10.02.2021 г., когато е влязло в сила цитираното определение за замяна, на основание чл.43а т.2 от НК, на неизтърпяната част от наложеното на осъдения Ж. наказание пробация с лишаване от свобода за срок от 15 дни, той се счита осъждан на наказание лишаване от свобода. Определеният тригодишен изпитателен срок за изпълнение на това наказание е изтекъл на 10.02.2024 г.

Престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК – предмет на разглеждане по НОХД №1876/2024 г. на Районен съд – Бургас е извършено на 16.05.2023 г., т. е. в изпитателния срок от три години на наложеното на основание чл.43а, т.2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от 15 дни по ЧНД №1267/2020 г. на Окръжен съд – Бургас.

Горните безспорни фактически констатации налагат извод, че към деня на извършване на разгледаното по първоинстанционното дело - НОХД 5

№1876/2024 г. на Бургаския районен съд - деяние – 16.05.2023 г. осъденият Ж. е осъден на наказание лишаване от свобода и за него не е настъпила реабилитация по право, тъй като не са били налице предпоставките, регламентирани в чл.86 от НК.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със споразумение“, в частност на основание чл.384, ал.1 вр. чл.381 и чл.382 от НПК. Нормите от посочената глава на процесуалния закон уреждат особена процедура за разглеждане и решаване на наказателното дело, която е въведена като приемлив компромис между интереса на обвинението и този на обвиняемото/ подсъдимото лице. Решаването на делото със споразумение не освобождава обаче съда от задължението да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона и морала, съдът следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретния случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира, че за извършеното от подс. Ж. престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК се определя наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване се отлага за изпитателен срок от три години.