Решение № 237 от 25.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Шумен, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630101299 по описа за 2025 година

Предявен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ .

Искова молба, от ЗАД “ДаллБогг : Живот и Здраве”, ЕИК : 200299615, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “Г. М. Д.” № 1, срещу Д. Д. Д., ЕГН :

**********, с адрес – ***, без посочено правно основание и цена от 5101,80 лева – главница.

Ищецът сочи, че заплатил сумата от 5101,80 лева на пострадал при ПТП, причинено от ответника, който управлявал автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с него. Тъй като ответникът напуснал произшествието, иска осъждането му, да му заплати сумата 5101,80 лева имуществени вреди, в едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска/22.05.2025г./ и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен, иска отхвърлянето му. Оспорва дължимоста на исковата сума, твърдейки, че не е следвало да вика и чака органи на МВР, за произшествието.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 1 съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните съществуването на твърдените в исковата молба застрахователни правоотношения по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, изплащане на застрахователно обезщетение от 5086,80 лева на Областно пътно управление – Търговище и авторството на твърдяното противоправно деяние.

Приетите писмени доказателства установяват съставяне на 22.04.2020г. от св. Т. Т. на протокол за ПТП № 1715941, за настъпило на 05.03.2020г. произшествие на път I-4, км. 218+100. В протокола като участници са посочени застрахованото МПС – товарен автомобил, с водач ответника и ОПУ – Търговище, а като обстоятелства е отбелязано, че водачът губи контрол над МПС и се блъска в мантинела, реализирайки ПТП без пострадали.

Административно наказателното производство започнало със съставяне на докладна записка от 10.03.2020г. от служител на сектор „Пътна полиция“ – Търговище за посетено ПТП на 05.03.2020г. по сигнал на дежурен от ОД-РУ – Търговище на път I-4, км. 218+100. Отбелязано е, че при пристигане на място служителят констатирал 52 метра деформирана еластична ограда/мантинела/, а извършител на ПТП бил застрахования при ищеца автомобил. Собственика на застрахованото МПС декларирал, че на посочената дата, то е управлявано от ответника. Съставени му били АУАН № 152966/22.04.2020г. и издадено наказателно постановление № 20-1292-0000775 от 19.06.2020г., за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На стр. 2 от него се съдържа запис с дата 04.01.2021г. – „Доброволно предавам книжката си 280585962 запознат съм с процедурата и няма да обжалвам“. Следва подпис на неустановено лице, но номера на СУМПС съвпада с посочения в съставения акт на ответника.

В показанията си св. Т. сочи, че произшествието е посетено от негови колеги, а той е съставил протокола за ПТП, в канцелария на службата за контрол, при явяване на ответника, защото тогава бил на работа.

Според приетото заключение по САТЕ, описаният в протокола механизъм на ПТП и щетите по еластичната ограда, се намират в причинноследствена връзка.

Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните изводи :

2

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е необходимо да се установи изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера и; противоправно поведение на причинителя и причинна връзка, между поведението му и вредите; виновния водач е напуснал мястото на настъпването, на пътнотранспортното произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Приетото за установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, установен, по основание, но до размер от 5086,80 лева. Коментираните доказателства установяват, че на посоченото, в протокол за ПТП място, на път I-4, км. 218+100, при сблъсък между управляван от ответника товарен автомобил и еластична ограда, последната е увредена. Механизмът на ПТП, по делото е установен с изслушаните гласни доказателствени средства, писмени доказателства и САТЕ, като напълно съвпада с отразения от служителя на МВР, в протокола.

Тук не без значение е, че протокола, не е съставен непосредствено след произшествието, а две седмици след него и на място различно от произшествието, при посещение на което е съставена докладна записка. Това е достатъчно за този състав, да приеме, че в административно-наказателното производство, не е установен извършителя на твърдяното нарушение, тъй като приложените в преписката докладна записка и протокол за ПТП, не са съставени по установения ред – посещава се място твърдяно за ПТП, а се съставя докладна, съответно някога се съставя протокол, без да се посещава произшествие. Така, в настоящото производство, тези два документа, не се ползват от доказателствената сила по чл. 179 ГПК – не са съставени по установените форма и ред. Извода за авторството на деянието, в настоящото производство, почива на две предположения и неоспорването му от ответника – презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД – „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното“ и доброволното предаване на свидетелството за управление на ответника, именно от него на органите на МВР, при връчване на наказателно постановление. В допълнение, последното не е от актовете посочени в чл. 300 от ГПК, нито сред приравнените на тях от практиката, но се ползва с посочената в чл. 179 ГПК доказателствена сила, въпреки възможната му незаконосъобразност, по 3 изложените причини, включително и по отношение авторството на деянието.

Ответното възражение, за това, че произшествието не е сред посочените в чл. 125 от ЗДвП е неоснователно. Според т. 7 от същия, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая се твърди произшествие, при което на мястото, не присъства представител на участника, чиято собственост е увредена и без съобщаване от увреждащия, не е възможно съгласие между двамата, което предполага посещение от органите за контрол.

Не са посочени и представени каквито и да е доказателства, за размер на претенцията, над заплатеното застрахователно обезщетение, което налага отхвърлянето и за сумата от 15 лева.

При посочения изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 795,30 евро разноски в производството, част от общо извършени, в размер на 1560,07 лева, представляващи 204,07 лева държавна такса, 150 лева юрисконсултско възнаграждение, 100 лева депозит за свидетел и 300 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 810 лева възнаграждение за особен представител.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на ЗАД “ДаллБогг : Живот и Здраве”, ЕИК : 200299615, с адрес за призоваване – гр.

София, бул. “Г. М. Д.” № 1, сумата от 2600,84 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, по щета № 0801-002141/2020-01, в едно със законната лихва, върху главницата от евро, считано от 22.05.2025г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД “ДаллБогг : Живот и Здраве”, ЕИК :

200299615, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “Г. М. Д.” № 1, срещу Д.

Д. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.

3 от КЗ, в останалата му част, до пълния предявен размер от 5101,80 лева, за сумата от 7,67 евро, като неоснователен.

4

ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на ЗАД “ДаллБогг : Живот и Здраве”, ЕИК : 200299615, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “Г. М. Д.” № 1, сумата от 795,30 евро разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5