Решение № 260758 от 28.12.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4237/2020
- Вид
- Решение № 260758
- Подписан
- 28.12.2020
- В сила
- 29.01.2021
- Състав
- СВЕТОСЛАВ НИКОЛАЕВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12б, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91 и 92 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91, ал. 1 и ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91, ал. 1 и ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91 и 92 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 18 · Закон за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260758 гр.
Пловдив, 28.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 28.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4237/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Делото е образувано е по жалба на
Д.Е.Х. против Наказателно постановление № 36-0000316/02.07.2020г., издадено от и.д. директор на РД "АА" - Пловдив, с което му е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ и глоба 2000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11 на МРРБ.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата.
След като се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Наказателно постановление 36-0000316/02.07.2020г. е издадено от и.д. директор на РД "АА" - Пловдив против Д.Е.Х. за това, че на 16.06.2020г. около 14,15 ч. на главен път III – 375 на кръстовището за с. Златитрап и с. Оризари, водачът управлява товарен автомобил МАН ТГС 33.360 ББ с рег. № ****от категория N3, като извършва превоз за собствена сметка на баластра, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г. със заверено копие №115163001339 за международен автомобилен превоз на товари, валидно до 10.05.2026г. – ясно обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, като извършва следните нарушения:
1. В момента на проверката, водачът е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът.
2. Максимално допустимата маса на
МПС надхвърля максимално допустимата, определена в чл. 6, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2011г. – 26 000 кг., в момента на проверката, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г. Тегленото полуремарке бруто е 30 600 кг. – претоварването е с 20%.
Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 274861 от 16.06.2020г., издаден от А.С.И.,***, съгласно който било констатирано, че на 16.06.2020г. около 14,15 ч. на главен път III – 375 на кръстовището за с. Златитрап и с. Оризари, водачът управлява товарен автомобил МАН ТГС 33.360 ББ с рег. № ****от категория N3, като извършва превоз за собствена сметка на баластра, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г. със заверено копие №115163001339 за международен автомобилен превоз на товари, валидно до 10.05.2026г. – ясно обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, като извършва следните нарушения:
1. В момента на проверката, водачът е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът.
2. Максимално допустимата маса на
МПС надхвърля максимално допустимата, определена в чл. 6, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2011г. – 25 000 кг., в момента на проверката, видно от кантарна бележка № 21950/16.06.2020г., теглото на МПС бруто е 30 600 кг. – претоварването е с 20%.
Съдът намира, че така описаната в
АУАН фактическа обстановка е действително осъществилата се. Същата се подкрепя от представеното по делото писмено доказателство – кантарна бележка № 21950 от 16.06.2020г., видно от която МПС с рег. номер ****е било към момента на проверката с бруто маса 30 600 кг. Жалбоподателят е подписал в акта, че няма възражения към така описаното като факти от актосъставителя. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично признава всички факти, заявява, че не желае разпита на актосъставителя и възраженията му са свързани единствено по отношение на наличието на съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Следва да се посочи и че признания на фактите от страна на жалбоподателя се съдържат и в подадената от него жалба, както и че същите се подкрепят от писменото доказателство – кантарна бележка № 21950 от 16.06.2020г. В тази насока и съдът намери, че доказателствената съвкупност в достатъчна степен разкрива обективната истина, за да не е необходимо да бъде извършван разпит на актосъставителя в хода на производството.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. се установява компетентността на административно наказващия орган. Компетентността на актосъставителя произтича директно от законовите разпоредби на чл. 91 и 92 ЗАвтП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.06.2020г., а НП - на 02.07.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Относно нарушението на чл. 18, т.
4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ:
В АУАН и в НП изпълнителното деяние на нарушителя е описано по следния начин: в момента на проверката, водачът е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът.
Като нарушена разпоредба е посочена чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, съгласно която при извършване на превози на товари за собствена сметка, водачът представя при поискване от контролните органи заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, в която се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара.
Видно както от описанието на твърдяното нарушение в текстовата част на АУАН и НП, така и в описаната като нарушена норма, изпълнителното деяние може да бъде извършено само чрез бездействие на нарушителя, като бездействието му трябва да бъде предшествано от извършвана проверка, при която да се изискат нормативно определени документи и водачът да не представи същите. Така съставът на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г., който е и посоченият като нарушен от АНО, включва следните елементи:
1. Извършване на превоз на товари за собствена сметка от водач;
2. При извършване на превоза на товари от водача, контролен орган да извърши проверка;
3. Контролният орган да поиска от водача да му представи определен документ (в случая заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка за извършва превозът) 4. Водачът да не представи този документ след поискването.
В случай, че бъдат осъществени всички тези съставомерни факти, то и административнонаказателната отговорност на водача ще следва да бъде ангажирана. Видно от описанието на нарушението, санкцията за същото би следвало да се наложи на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно тази санкционна норма, предвиденото в разпоредбата наказание глоба се налага на водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на товари и не представи в момента на проверката документ, който се изисква от подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвПр.
В случая санкцията на водача е била наложена на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Съгласно този текст, водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на товари без издаден документ, който се изисква от подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвПр, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. За да е налице ангажиране на административно-наказателната отговорност по този текст, следва административнонаказателният орган да установи следните обстоятелства:
1. Извършване на превоз за собствена сметка на товари от водач;
2. Извършването да се осъществява без издаден определен документ;
3. Този документ да се изисква за извършване на превоз за собствена сметка на товари от подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвПр (или от други подробно посочени източници на право).
Така видно от изложеното е, че се касае за различни нарушения, за които законодателят е предвидил различни санкции в зависимост от тяхната обществена опасност. Разликата между чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр е, че при алинея първа водачът следва да извършва превоза без въобще да му е бил издаден съответният документ, а при алинея втора водачът следва да не притежава документа в момента на извършване на проверката и да не може да го представи на контролния орган. Тези факти определят и предмета на доказване в административно-наказателното производство, като за налагане на санкция по ал. 1 предметът на доказване за АНО е по-широк.
В конкретния случай, при така изписаното текстово като нарушение и при така дадената му правна квалификация, настоящият състав намира, че се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя, която следва да се санкционира по ал. 2 на чл. 91 от ЗАвПр. На първо място, текстово е изписано, че водачът е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, в момента на проверката. От административнонаказващият орган не се твърди изначално такъв документ да не е бил издаван и превозът да се осъществява без наличието му, а се твърди същият в момента на проверката да не е притежаван от водача. На второ място, правната квалификация на извършеното нарушение от водача е посочено като такова по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г., която предвижда именно като дължимо поведение на водача да представи при поискване определен документ. Изпълнителното деяние на посоченото от административнонаказващият орган нарушение се припокрива с хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 91, ал. 2 от ЗАвПр, поради което именно по този текст е следвало да бъде наложена съответната санкция.
Следва да се отбележи, че в становището си по делото, на л. 16 от съдебното производство, въззиваемата страна сочи, че при извършената проверка безспорно жалбоподателят не е представил заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, а такава не е представена и по-късно, в хода на административнонаказателното производство. Действително няма данни жалбоподателят да е представял такава заповед пред АНО, но при така повдигнатото му обвинение за извършено административно нарушение с АУАН-а той не е имал задължение да представя съответния документ на по-късен етап в производството, тъй като не е било твърдяно такъв документ да не е бил издаван. Напротив, нарушителят е признал описаните в АУАН факти, като е признал същите и в съдебното производство, но при тези факти и тази правна квалификация правилно сочи, че е следвало да му бъде наложено наказание по друга санкционна разпоредба и с друг размер. За да ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя съгласно санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, АНО е следвало при условията на пълно и главно доказване да докаже, че съответният документ изначално не е бил издаван и превозът е бил осъществен без такъв документ и да предяви такова обвинение на нарушителя. В случая не е било сторено нито едното, нито другото. Нещо повече – сочи се, че водачът е без заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, но не се сочи нито кой е управляващият юридическото лице, нито кое е юридическото лице, което е извършило превоза. Тези обстоятелства са останали и недоказани в хода на производството. Този дефицит от фактическа и доказателствена страна в наказателното постановление не позволява на нарушителя въобще да разбере, че следва да представи преди АНО какъвто и да е документ, камо ли конкретен такъв, за да не бъде ангажирана отговорността му по посочената в НП санкционна разпоредба.
С оглед и на разликата в размера на предвидените за всяко от двете отделни нарушения наказания, констатираното несъответствие съставлява и неправилно приложение на закона, което налага отмяната на наказателното постановление. В този смисъл е и съдебната практика, която се споделя от настоящия състав – Решение
Разпечатката съдържа 48 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7efb0114-87b8-40fa-9c37-c6ed5c6cce82