Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 26.04.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 949/2021
Вид
Решение № 238
Подписан
26.04.2023
В сила
12.01.2024
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.293 · Търговски закон
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. гр. Хасково, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20215640100949 по описа за 2021 година

Предявен е от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.София 1463, район „Триадица“, бул.”Витоша” №146, Бизнес център „България“, сграда А, представляван от управителя И. М. Ш., чрез юрисконсулт В. Р. Г., против Т. А. К. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес гр.Х, ул.“**********“ №*, ет.*, иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 22.04.2019 г. ответницата кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнила заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразила личните си данни и данни за кореспонденция с нея. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, тя отправила към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договор № 2017300/22.04.2019г., Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на ответницата, ведно с електронно изявление на 1 кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него.

Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 2017300 за сумата от 1300 лева с уговорен срок на погасяване на кредита – 31.07.2020 г. при лихва и условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. С част от предоставената й заемна сума тя погасила задълженията си чрез рефинанс по предходен договор за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, а остатъкът от 363,27 лева усвоила на 22.04.2019 г. по банков път. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на ищеца, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. По силата на този договор ищецът предоставял гаранционна услуга, като се задължил да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство по чл. 147 от ЗЗД и да обезпечи задълженията на ответницата по Договора за кредит. За предоставената услуга тя се съгласила да заплаща месечно възнаграждение в размер на 88.76 лева за срока на Договора за кредит. Ищецът изпълнил задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за поръчителство, но ответницата извършила едно плащане по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство в размер на 50 лева на 17.07.2019 г., и на 14.10.2020 г. „Кредисимо“ ЕАД изпратил искане за плащането му от поръчителя. Той от своя страна изпратил уведомление по чл.

143 от ЗЗД до ответницата с посочване на дължимите суми и предстоящото погасяване на сумите. Тъй като тя не изпълнила задължението, ищецът погасил всички дължими от нея суми към „Кредисимо“, а именно: 1 300,00 лева – главница, 385,40 лева – договорна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 31.07.2020 г., 77,63 лева - наказателна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 09.10.2020 г. и 58,35 лева за всички извършени административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението, за което я уведомил с електронно съобщение на електронния й адрес. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 3113/2020 г. по описа на PC-Хасково, по което съдът уважил частично заявлението и издал заповед за изпълнение за следните суми: 1 300,00 лева - главница, 385,40 лева - договорна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 31.07.2020 г., 77,63 лева - наказателна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 09.10.2020 г., както и разноските в заповедното производство. Срещу издадената заповед било подадено възражение по чл.

414 от ГПК от длъжника, което обуславяло правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца горепосочените суми, за които била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3113/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в развилото се заповедно производство.

2

Назначеният на ответницата особен представител адв.А. Т. счита предявените искове за изцяло неоснователни и оспорва същите по основание и по размер, както и всички твърдения, изложени в исковата молба, тъй като не отговаряли на осъществилите се в действителност обстоятелства.

Поддържа се, че от представените доказателства не можел да бъде направен извод за валидно сключване от страна на ответницата на двата процесни договора, тъй като същите не били подписани саморъчно от нея или с КЕП, поради което липсвало облигационно правоотношение между страните.

Прави се и възражение за нищожност на процесните договори поради несъобразяването им с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД като сключени с цел заобикаляне на закона, като противоречащи на добрите нрави и при липса на основание.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№3113 по описа за 2020г. на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 1300лв. – главница, 385,40лв. – възнаградителна лихва, 77,63лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2020г. – 09.10.2020г., 184,07лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 58,35лв. – административни разноски, 57,28лв. – обезщетение за забава върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода 01.07.2020г. – 09.10.2020г., дължими въз основа на регресно право на ищеца вследствие на заплащане по силата на договор за предоставяне на поръчителство от 22.04.2019г. на задълженията на длъжника по договор за потребителски кредит №2017300, сключен на 22.04.2019г. с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 04.11.2020г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 06.01.2021г., постановено по делото, е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 184,07лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 58,35лв. – административни разноски, 57,28лв. – обезщетение за забава върху възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство за периода 01.07.2020г. – 09.10.2020г., а за останалата част от претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3113/2020г. по описа на съда.

С исковата молба се представят писма, изпращани от „Кредисимо“ ЕАД до ответницата по ел.поща, с които я уведомяват какви документи й изпращат за запознаване и попълване, както и какви други й изпращат за събиране от нея и представяне на кредитодателя. С писмо от 22.04.2019г. кредитодателят уведомява ищцата, че молбата й за кредит е одобрена и сумата е изплатена, като й изпраща и погасителен план. С исковата молба се представят и общите условия за предоставяне на кредити, договор за потребителски кредит от 22.04.2019г. със страни „Кредисимо“ ЕАД и ответницата и приложение към договора, съдържащо условия на кредита и погасителен план. Представят се 3 също така договор за поръчителство, сключен на 22.04.2019г. между „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, писмо до ответницата с благодарност, че е избрала ищеца да гарантира получаването на парите, с което й изпращат договора за предоставяне на поръчителство и декларация с информация относно обработването и съхраняването на личните й данни, самият договор за поръчителство със страни „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и ответницата, приложение към същия, съдържащо погасителен план, размер на възнаграждението на поръчителя и срок за плащане на същото. На 14.10.2020г. и 19.10.2020г. до ответницата са изпратени уведомления от ищеца за дължимите суми по договора за потребителски кредит и по договора за поръчителство. С първото уведомление ищецът заявява, че до 5 дни ще заплати дължимите от ответницата суми на кредитодателя, след което ще встъпи в правата на последния, а с второто вече я уведомява, че е заплатил сумите и съответно какъв е размера на задължението й към него. Приложено е също така преводно нареждане за заплатена от „Кредисимо“ ЕАД сума от 363,27лв. по банкова сметка на ответницата на 22.04.2019г. „Кредисимо“ ЕАД издава на 01.12.2020г. удостоверение за погасени задължения на ответницата от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на 19.10.2020г.

На извършено запитване „Йеттел България“ ЕАД отговаря, че мобилен номер 359895740474 е било собственост на ответницата в периода 31.05.2017г. – 09.12.2021г.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени.

В своето заключението вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза относно сключването на договорите за потребителски кредит и поръчителство обяснява начина, по който това се извършва. Вещото лице сочи, че в случай, че клиентът е избрал задължението му да бъде обезпечено от дружеството гарант, с натискане на бутон „Запази“ се прехвърля на сайта на „Ай Тръст“ ЕООД, в който трябва да въведе шестцифрен код, като потвърждение за сключения договор за предоставяне на поръчителство.

Междувременно „Ай Тръст“ ЕООД изпраща имейл с договора с гаранция и декларация за личните данни. Ако клиентът е съгласен с предложения му договор, въвежда изпратения му на посочения от него телефонен номер СМС като потвърждение. Експертизата сочи, че по договор за потребителски кредит №2017300 между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата плащания не са правени. Вещото лице установява, че ответницата и в миналото е имала договор с „Кредисимо“ ЕАД №1252094/21.03.2019г.

Експертизата твърди, че по информация на „Ай Тръст“ ЕООД на 22.04.2019г. ответника получил на телефонния си номер шестцифрен код за достъп и въвел същия, с което действие потвърдил сключването на договор за предоставяне на поръчителство от дата 22.04.2019г.

Въз основа на направените констатации на база на представените справки и документи от „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД, „АСВ“ ЕАД съдебно-счетоводната експертиза констатира сключен на 22.04.2019г. договор 4 за потребителски кредит №2017300, съгласно който кредиторът „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредит на Т. А. К. при описаните в договора параметри. На същата дата има договор между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата за предоставяне на поръчителство и съответно между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД също договор за поръчителство, по силата на който последният се задължава да отговаря солидарно пред кредитодателя във връзка с договора за кредит за 1300лв. Вещото лице посочва в заключението си размерът на дълга по договора за кредит по отделни компоненти към 13.10.2020г. и към 04.11.2020г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Експертизата не може да отговори на въпроса дали е погасено задължението по договора за кредит от страна на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД към „Кредисимо“ ЕАД за процесните суми, тъй като не се представят документи / счетоводни записвания или платежно нареждане за извършения превод, въпреки тяхното писмено изискване. На база предоставените документи от „Кредисимо“ ЕАД вещото лице констатира, че с договора за кредит от 22.04.2019г. е погасен предходен стар заем за сумата от 936,73лв., като разликата до 1300лв. в размер на 363,27лв. е преведена по банкова сметка с титуляр ответницата Т. А. К..