Решение № 111 от 19.04.2023, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Момчилград, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20225150100248 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК, чл.79, ал. 1 от ЗС вр.чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба ищеца Х. А. Ш. твърди, че ответникът Б. Ш. е негов брат. В началото на 2010г. ответника го е уведомил, че се продава къща с дворно място в гр. Джебел за сумата от 26 000 лева. Уговорката между двамата била да закупят имота заедно, за което ищеца да заплати на продавачите 13 000 лева, а ответника също 13 000 лева, но в рамките на няколко години. Когато пълната стойност на имота е заплатена, тогава продавачите ще ли им прехвърлят имота. Твърди, че през 2010г. заплатил стойността на неговата половина от имота и започнал да изчаква брат си да събере парите за стойността на другата половина от имота. Когато през 2010г. заплатил 13 000 лева на продавачите, имота бил предоставен за ползване на двамата. Твърди, че от 2010г. и до сега той и ответникът живеят в имота, като за целта са разпределили по между си ползването по стаи, за които всеки разполагал с ключове. Никога не са имали пререкания помежду си, относно ползването на имота вкл и дворното място. Стаите които ползвал били заключени и достъп до тях имал само той. По същият начин стояли нещата и 1 със стаите на ответника.И двамата работели в чужбина и периодично се завръщали в България, като всеки от тях ползвал своята половина от имота.

Многократно питал ответника, кога ще се снабдят с нотариален акт за закупения от тях имот, както и да оформят сделката, но последният го уверявал, че имало проблем с документите на продавачите и когато пречките бъдат отстранени щели да отидат при Нотариус. Сочи, че през 2017г. ответникът го уведомил, че имота се нуждае от ремонт и му предложил да изградят допълнително тавански помещения. Съгласил се и изпратил на ответника 3 000 лева за да закупи тухли и керемиди, необходими за ремонт на покрива. Известно време след това предал на ответника още 1 000 лева за закупуване на дървен материал, също за ремонт на покрива. Пристигнал в Р.

България и двамата с ответника наели майстори, които да извършват планувания от тях ремонт. Уговорката била всички разходи по ремонта да бъдат заплатени от двамата по равно. Ищецът оставил на брат си 6 500 лева с уговорката, че дава повече от половината, тъй като заминавал за чужбина и нямал възможност да следи непосредствено ремонтите. Твърди също така, че няколко дни след това ответникът му се е обадил по телефона и поискал от него още пари за ремонта. Усъмнил се и отново повдигнал въпросът за собствеността, а ответникът от своя страна започнал да го увещава, че всички документи били готови, но чакал пълномощно от Р. Турция от продавачите.

През 2018г. ищецът провел разговор с продавачите за да разбере до къде е стигнала процедурата по продажбата и в разговор по телефона те го уведомили, че още през 2010г. когато получили половината от заплатената цена на имота, изпратили пълномощно на брат му. Уведомили го също така, че са получили изцяло стойността на имота. Провел разговор с брат си, но той отбягвал разговорите на тази тема, след което го уведомил, че е прехвърлил имота на себе си, тъй като по това време ищецът не е бил в Р. България и му обещал, че ще му прехвърли половината от имота, но по - късно. След като това не се е случило, през 2019г. подал жалба в РП, а ответникът афектиран от това му поведение започнал да ограничава достъпът до имота. През 2020г. , решил да влезе в имота и установил, че ключалките на входната врата на двора и на неговите стаи са сменени. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че е собственик на 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр. Джебел, общ. Джебел с площ 1069 кв.м., ведно с югоизточната половина 2 на два етажа със застроена площ на първия етаж - 50.93 кв.м и застроена площ на втория етаж - 79.30 кв.м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, която югоизточна половина представлява част от двуетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 161 кв.м, преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове, при граници и съседи на имота: изток - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, запад НУПИ на насл. на А. О., север-земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, юг - НПИ на насл. на А. С.Х. на основание - покупка, извършено строителство и ремонт и давностно владение, както и да бъде осъден ответника да му предаде владението и да му отстъпи собствеността върху претендираният имот. На основание чл.537, ал.2 от ГПК, моли да бъде отменен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, рег.№189/23.02.10г., акт №155, том 1, дело № 154/2010г. по описа на СВ при РС Момчилград до размера на 1/2 ид.ч. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ищ еца, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Ответникът Б. А. Ш. в едномесечния срок от получаване на исковата молба чрез пълномощник адв. С. М. от АК Хасково е депозирал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Заявява, че иска е неоснователен. Твърди, че в процесният имот живеел със семейството си под наем от 2001г. насам, както и че продавачите му заявили, че възнамеряват да продават имота си и ако желаел можел да го закупи за 26 000 лева. Нямал в наличност парите и през 2010г. уведомил брат си Х. Ш. за продажбата на имота, включително и за цената, както и ако желаел двамата могат да го купят заедно и да платят цената на имота по равно ( по 13 000 лева). Твърди, че ищецът се съгласил и заплатил на три пъти сумата от 13 000 лева. В края на месец януари, ответникът отишъл при собствениците на имота в гр. Измир, където им платил в брой 26 000 лева, а те го упълномощили с нотариално заверено пълномощно с правото да се разпорежда с имота.

Твърди, че уговоркатау с брат му Х. Ш. била , след като се завърне в Р.

България да му прехвърли половината от имота и сградата. На 23.02.2010г. бил съставен и подписан нотариален акт за покупко - продажба, с който придобил собствеността. В началото на 2017г. уведомил ищец а по телефона, че сградата се нуждае от основен ремонт, включително от изграждане на таванско помещение. Ищецът се съгласил, включително и да п оемат заедно разходите за това. Твърди, че ищеца му предоставил сумата от 9 500 лева, която била недостатъчна и била по-малка от половината от необходимите разходи. Ищецът му заявил на висок глас, че няма да дава повече пари за тази къща, че вече не желае да купува никаква част от имота, казал му да прави каквото си иска, да намери пари за ремонта на сградата от другаде, както и не желаел да купува половината от къщата и дворното място. Твърди, че след 3 този разговор повече не се е обаждал на ищеца, а средства за ремонт взел на заем от приятели и познати и продължил ремонта и строежа на сградата със свои средства. Продължил да владее и ползва целият имот, който вече бил основно ремонтиран и с нова таванска и покривна конструкция. Посещението на ищеца в имота било за период по-малко от два месеца за две поредни години, а оставането му там било като гост. Моли съда да отхвърли предявените искове, а при условията на евентуалност моли да му бъде заплатена увеличената стойност на имота и сградата, в следствие на направените от него подобрения съобразно дела му. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа отговора по чл.131 от ГПК. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от нотариален акт вх. Рег. № 1 89, акт 153, том 1, дело № 154/10 по описа на Службата по вписванията при РС Момчилград, ответникът Б. А.

Ш. в качеството си на пълномощник на продавачите Б.А.Х. и Хазел А. Х. е продал на себе си недвижим имот представляващ НПИ находящ се в урбанизираната територия на гр. Джебел с площ 1096 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 161 кв.м. състояща се от кухня, шест стаи, баня и коридор.

Видно от материалите по преписка вх. № 216/19г. и № 2268/21г. по описа на РП Кърджали става ясно, че между страните е възникнал спор, относно това че ищеца е бил въведен в заблуждение при закупуването на имота, както и във връзка с това са отправяни закани между членовете на семействата на двете страни. Преписките са приключили с отказ за образуване на досъдебно производство.

По делото са разпитани две групи свидетели, като от показанията на свидетелите Р. Ш. и Ю. Ш. - братя на страните се установява, че Х. и Б. закупили двамата къщата от Байрам за 26 000 лева и всеки от тях дал по 13 000 лева на продавачите. Х. и Б. се настанили в къщата през 2010г. като всеки от тях имал ключ за своята половина. Х. нямал ключ за стаите на Б. и Б. нямал ключ за стаите на Х.. Всеки е обзавел своята половина. Ключ за външният вход имали и двамата.През 2017г. се разбрали да сменят покривната конструкция на къщата, като всички материали били закупени от 4 двамата. Периодично заминавали за чужбина, но в България ангажирали майстори, които да извършат ремонта. Проблемите между двамата започнали когато Х. узнал, че Б. се е снабдил с нотариален акт само на свое име. Х. подал жалба в полицията, след като узнал, че брат му Б. го е излъгал и от тогава насам не може да влиза в своите стаи. Материалите за ремонта били закупени от двамата, както и ремонта бил извършен от тях. Х. ползвал половината от тази къща от 2010г. до преди Б. да го изгони. Ремонта започнал в края на 2017г. и бил завършен в началото на 2018г. , св. Байрам Х.-продавач на имота, сочи че познава и двамата братя, през 2010г. къщата била на един етаж и така я е продал на Х. и на Б., след което заминал в чужбина, а те изградили още един етаж и покрив. Двамата братя живеели спокойно и мирно. Продал къщата на двамата братя, а от Б. имал да взима още пари. Б. бил в Турция със сестра си и там му дал пълномощно. Св. Дургут съборил покрива, изградил нов и разпределил покрива и къщата по средата на две части на Х. и на Б., ремонта му бил поръчан и от двамата през 2017г. Разделил и втория етаж на две части-едната на Х., другата на Б.. Вторият етаж от частта на Х. свързал с вътрешно стълбище , а втория етаж от частта на Б. свързал с външно стълбище.

Свидетелят Ч. Ш. - дъщеря на ответника сочи, че през 2017г. в къщата се извършил ремонт от нея, от майка и от нейната сестра. Баща и по това време бил в чужбина и от там взел пари за заплащане на ремонта. По време на ремонта е получила 6 500 лева от ищеца и 3 000 лева, които той дал на майка и. Х. идвал в къщата през 2015г., 2016г. и 2017г. Никой не е имал ключове за стаите, вратите били разбити, а ищецът бил дал общо 23 000 лева, от които 13 000 за покупка, 9 500 лева за ремонт. Св. Веско Павлов сочи, че Б. купил едноетажна къща близнак, купил я е през 2010г. от живеещите преди това там. Двамата братя закупили материалите заедно, след което през 2017г. започнали ремонт, къщата е голяма с пет - шест стаи, къща - близнак.

Двамата братя докарали тухли. Б. работил в Дания, а когато е в България живеел в три стаи. Знаел е, че двамата братя са купили къщата, но каква уговорка са имали по между си не може да установи. Свидетелят А. А.

Ибрям, сочи че в къщата освен Б. друг никой не е живял. Х. не бил от тяхното село и не го познава. Б. направил ремонта и едновременно с това сочи, че двамата братя купили къщата и са я направили заедно, но не е виждал ищеца там.

5

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, като вещото лице в първоначално депозираното заключение сочи, че стойността на имота вследствие на сторените от 2010г. подобрения се е увеличила с 37 758 лв., като стойността на сградата е 36631 лв., а на дворното место- 1127лв.