Присъда № 246 от 15.05.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 246/15.05.2023 г. по НОХД 7578/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, с който обвинява П. М. Д., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 13.06.2020 г. около 01:00 ч. в гр. София, ж.к.

„хххххххх“ пред бл. ххх, в ....., чрез нанасяне на удар с нож в гърба на Д. Б.

Х., причинил на Х. телесна повреда, изразяваща се в прободно – порезно нараняване на гърба, което травматично увреждане е реализирало медико – биологичния признак нараняване проникващо в гръдната кухина.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК.

По делото не е конституиран частен обвинител и/или граждански ищец.

В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия П. М. Д., като счита, че от събраните показания на свидетелите Д. Х., Г. С., Б. Б. и В. Р., както и от заключенията на изготвените по делото медицински експертизи, по безспорен начин се установява извършеното от подсъдимия деяние. Изразява се становище, че събраните и проверени по делото доказателствени материали се намират в хармония помежду си, като в същото време са лишени от вътрешни противоречия и взаимно се допълват по такъв начин, че да възпроизведат действителната картина от процесното събитие, изложена в обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпно деяние и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, чието изпълнение да се отложи на основание чл.

66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, като за индивидуализацията на санкцията отчита смекчаващи отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало на подсъдимия, положителното му процесуално поведение и добри характеристични данни. Предлага се в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и направените в хода на производството разноски.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Х. Г., релевира доводи за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза и намира, че вмененото на П. М. Д. престъпно деяние не е доказано в производството по делото по безспорен и несъмнен начин. При извършен подробен анализ на доказателствените източници счита, че от показанията на свидетелите Х., С. и Б. се установява противоречива фактическа обстановка, в това число носел ли е подсъдимият нож у себе си и бил ли е възприет той от свидетелите, респективно имал ли е навици да носи такива предмети у себе си, поради което счита, че показанията на първите двама свидетели следва да се 1 кредитират частично, а тези на свидетеля Б. намира, че въобще не трябва да бъдат кредитирани от съда, подлагайки на съмнение свидетелската му годност, предвид наличните данни последният да е употребил значително количество алкохол процесната вечер. Подчертава, че от съществено значение за определяне характера на нараняването на пострадалия Х. са показанията на свидетеля Р., който е извършил оперативната интервенция на раната на пострадалия и който е категоричен, че в случая проникване в гръдната кухина не е установено. В тази връзка подчертава, че именно визираните свидетелски показания следва да имат приоритет пред изготвените по делото експертни заключения, доколкото последните макар и изготвени от добросъвестни вещи лица, не са специалисти по пулмология и образна диагностика. Отбелязва също така, че наличното по делото противоречие между свидетелските показания на свидетеля Р. и заключенията по изготвените по делото медицински експертизи внася съмнение по отношение на обстоятелството налице ли е в конкретния случай нараняване, проникващо в гръдната кухина, което съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимото лице. По изложените съображения моли подзащитният му да бъде оправдан по възведеното му обвинение с правна квалификация по чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В условията на алтернативност и в случай, че съдът приеме, че деянието е доказано, се моли на подсъдимия П. М. Д. да бъде наложено по – леко наказание, като при индивидуализация му се отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, както и обстоятелството, че конкретното нараняване не е застрашило сериозно здравето на пострадалия Х..

Подсъдимият П. М. Д. разбира в какво е обвинен, отказва да даде обяснения по възведеното му обвинение и поддържа изцяло заявеното от неговия защитник. В гарантираното му право на последна дума декларира съжаление за извършеното деяние и моли за справедлива присъда.

Настоящият съдебен състав, като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на чл.

301 и следващите НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият П. М. Д. е роден на хххххххххххххххххххххххх, ЕГН **********.

Свидетелите Д. Б. Х., Г. Л. С., Б. И. Б. и подсъдимият П. М. Д. се познавали, като св. С. била бивша интимна приятелка на подсъдимия Д., а към месец юни 2020 г. се намирала във връзка със свидетеля Х..

2

На 13.06.2020 г. около 00:30 ч. – 01:00 ч. свидетелите Д. Б. Х., Г. Л. С., Б. И. Б. и подсъдимият П. М. Д. се намирали в ....., находяща се в междублоково пространство в гр.София, ж.к.“хххххххх“, пред блок ххх.

Помежду им се провеждал разговор, в хода на който между подсъдимия и свидетеля Д. Х. се породило напрежение, поради което и Х. и С. взели решение да си тръгнат. Двамата се отправили към изхода на .....та, като свидетелят С. вървяла пред свидетеля Х.. В момента, в който свидетелят Д. Х. се обърнал към изхода на .....та и застанал с гръб към подсъдимия П. Д., последният извадил от дрехите си нож, който носел у себе си, приближил се към свидетеля Х., замахнал и нанесъл удар с ножа в гърба му, като му причинил прободно – порезно нараняване в областта на 9–то междуребрие вдясно, на 4 см от срединната линия, с дължина на кожната рана 3,5 см.

Вследствие на полученото нараняване пострадалият Х. усетил силна болка и затруднение на дишането, като с ръка опипал дясната част на гърба си и усетил, че му тече кръв.

Непосредствено след това подсъдимият П. Д. и свидетелят Б. И. Б. побягнали и се отправили в неизвестна посока, отдалечавайки се от .....та, а свидетелят Г. С. подала сигнал на тел. 112 за случилото се. Изчаквайки пристигането на медицински екип на място, св.С. видяла раната, нанесена от подсъдимия на гърба на пострадалия Х. и започнала да я притиска с ръце.

След пристигането на място на линейка, свид. Д. Б. Х. бил транспортиран с нея до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София за оказване на медицинска помощ с анамнеза за прободно – порезна рана от нож в областта на гърба, където бил приет по-късно същата нощ за лечение. В болничното заведение му била оказана медицинска помощ и била извършена оперативна намеса, като били проведени и рентгеново и компютърнотомографско изследване на гръден кош.

За случилото се били сигнализирани органите на реда и било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на Д. Б. Х. е била причинена травма на гръдния кош, изразяваща се в една прободно – порезна рана в областта на 9 –то междуребрие вдясно, на 4 см от срединната линия, с дължина на кожната рана 3,5 см, с мекотъканна мускулна травма с дефект на ниво шести и седми гръдни прешлени, с наличие на малки газови колекции в мускулните тъкани от нивото на седми шиен прешлен до втори поясен прешлен вдясно.

Описаното увреждане в резултат от действието на предмет с остър връх и един (едноостро оръжие) или два (двуостро оръжие) режещи ръбове, каквито контактуващи повърхности има предмет тип „нож“. Посочено е, че по отношение на нараняването при проведените образни изследвания (компютър – томография и конвенционална рентгенография) са установени категорични данни за проникване на острието в гръдната кухина на пострадалия – 3 установен е излив в количество около 80 мл, наличие на минимални следи натрупване на въздух в плевралната кухина вдясно (пневмоторакс) върхово, предно и срединно, независимо че е изведена окончателна диагноза „непроникващо в гръдната кухина прободно – порезно нараняване“, която не отговаря на обективните данни от образните изследвания. Прието е, че прободно – порезното нараняване на гърба на пострадалия Д. Б. Х. му е причинило и реализира медикобиологичната характеристика „нараняване, проникващо в гръдната кухина“.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и изготвена и Комисиина съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че при проведеното образно изследване на пострадалия Д. Х. се наблюдават минимални следи „пневмоторакс“ /проникване на въздух в плевралната кухина/ върхово, вентрално и медиастинално в дясно, наличие на разлят плеврален излив гръбно в дясно, като в областта на гърба вдясно се открива мекотъканна мускулна травма с дефект на ниво шести-седми гръдни прешлени /Тх6- Тх7/. Освен тази находка са установени малки колекции от въздушни мехурчета /газови колекции/ в мускулните тъкани от нивото на втори поясен прешлен до седми шиен прешлен гръбно /Л2 до С7/ вдясно. При проведените рентгенови изследвания в динамика са установени данни за нишковидна, вертикална въздушна сянка в дясната гръдна половина, от 5ребро до шийната област в дясно - подкожен емфизем, както и персистиращо ограничено безструктурно просветляване върхово и мишично вдясно, поради което се приема категорично, че са налице обективни доказателства за това, че при инцидента с пострадалия Х. е било реализирано проникване на хладното оръжие в гръдната му кухина. Основание за този извод са резултатите от образните изследвания, които категорично показват, че по хода на раневия канал върха на оръжието е проникнало през междуребрената мускулатура, като по този начин е осъществило анатомична комуникация между стерилната плеврална кухина и богатата на микроби външна среда, но без да проникне дълбоко и да увреди белия дроб, като проникналият въздух е установен и изрично описан в епикризата като „минимален пневмоторакс“, установен е и минимален излив /80 мл/ в травмираната гръдна половина, а също така и наличие на въздух под кожата в областта на нараняването.

Дебелината на кожата и мускулната тъкан за всеки човек е различна и зависи от множество фактори - ръст, пол, раса, индивидуални особености, свързани с мускулната система (трениране) и с хранителните навици (степен на затлъстяване). Тази дебелина няма отношение към възможността за проникване на прободно-порезния предмет в гръдната кухина, предвид това, че е достатъчно само да се реализира дори минимално нараняване на пристенната плевра (обвивката на гръдния кош отвътре), за да се осъществи видът на травмата. Неустановяването на излизащ въздух от раната е разбираемо, доколкото такова се наблюдава само при състояния на силно напрегнат пневмоторакс с огромно количество въздух в плевралната кухина, „под налягане“, какъвто в конкретния случай не е налице. Посочено е, че 4 мнението на лекуващия екип относно вида на нараняването - непроникващо, не се подкрепя от обективните образни изследвания, като при провеждане на оперативно лечение на кожни рани от нож е възможно в дълбочина да не бъде забелязано минимално пунктиформено продължение на раневия канал.

Видно от заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на П. М. Д., последният е психично здрав, без минали или актуално протичащи епизоди на психотично заболяване, не е налице интелектуална инсуфициентност. Към момента на инцидента освидетелстваният е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване (чиято степен не може да бъде екзактно уточнена въз основа на наличните сведения), което не обуславя нарушение на базовите психични годности. Липсват данни, въз основа на които да се приеме наличие на афектно отреагиране със съответните съдържателни характеристики или други особени състояния на съзнанието. По време на инкриминираното деяние освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство.