Определение № 50284 от 08.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50284 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110133488 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Г. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу „Кредисимо“ ЕАД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ............ от 01.03.2025 г., и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Ай тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предявил насрещен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищеца да заплати сумата от 2762,59 лв., представляваща неплатен остатък от главницата по договор за потребителски кредит № ............ от 01.03.2025 г., ведно със законната лихва от 15.08.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 01.03.2025 г. е сключил договор за потребителски кредит № ............ с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3562,59 лв., като срокът за погасяване на кредита е бил 24 месеца, посоченият ГПР бил в размер на 53,21 %, а ГЛП в размер на 50,00 %. В Глава IV, т. 3 от ОУ на първия ответник било уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД гарант – поръчител. Ищецът излага, че било посочено още, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение на искането за отпускане на кредит е 14 дни, а при направено искане за кредит с поръчител, същото се разглеждало в срок от 24 часа от предоставянето му на ответника. Посочва, че на датата на сключване на договора за потребителски кредит, ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. По силата на това съглашение „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е поело задължение от своя страна да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество допълнително възнаграждение в размер на 2450,21. Посочва, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични думи на 1

„Кредисимо“ ЕАД, което от своя водело до увеличаване на дължимата сума по заема.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен доколкото не отговаря на императивните изисквания на ЗПК, поради което се дължи единствено чистата стойност по него. Счита, че с клаузите от процесния договор за потребителски кредит ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оставя избор на заемателя да избере дали да предостави поръчителство, както и какво да бъде то, тъй като посочените изисквания били на практика неизпълними. Посочва, че по този начин разходът за потребителя по договора за поръчителство е сигурен, доколкото сключването на договора е необходимо условие за сключването на договора за кредит, а от друга страна предложените други две възможности за обезпечения са били невъзможни за потребителя. Твърди, че невключвайки възнаграждението за поръчителство към ГПР кредиторът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР от 53,21 % е неправилен, доколкото към него е следвало да бъде включено изначално и възнаграждението за поръчителство.

Сочи, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, поради което кредиторът е бил наясно с договора за поръчителство. Сочи, че в случай, че възнаграждението по договора за поръчителство е било включено към ГПР същият е щял да бъде 530,71 %.

Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не била предоставена услуга и в този смисъл бил налице един двустранен договор с престация в полза само на едната страна. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави, тъй като уговореното по него възнаграждение е било почти колкото размера на главницата, без да се включва договорната лихва по заема. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата ответници.

С отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо" ЕАД не оспорва, че е сключил с ищеца описания в исковата молба договор за потребителски кредит при посочените параметри, като общо дължимата по него за връщане сума била 5756,99 лева. Изтъква обаче, че ищцата имала неплатени задължения по договора към настоящия момент. Оспорва, че договорът е нищожен, тъй като не бил посочен правилно ГПР. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник по делото - „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, Формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставеното поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, а освен това размерът на възнаграждението за поръчител не му бил известен разход към момента на сключване на договора за кредит. Посочва, че в общите условия е било посочено, че кредитополучателят има право, но не и задължение да представи обезпечение по кредита.

Твърди, че е нямало как да знае какво ще е уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, по който не е страна. Посочва, че след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД. Признава, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което е нямал достъп до договора за поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата 2 на общите разходи по кредита. Евентуално твърди, че дори да е налице недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, то това не би довело до недействителността на процесния договор за потребителски кредит. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

В срока по чл. 131 е предявен насрещен иск от страна на „Кредисимо“ ЕАД, с който се претендира незаплатен остатък от главница по процесния договор за потребителски кредит в размер на 2762,59 лева.

В срок по 131 ГПК е депозиран и отговор на исковата молба от ответника „Ай Тръст“ ЕООД който не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ............ от 01.03.2025 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Е. Г. М. /кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2025 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Е. Г. М.. Признава, че размерът на главницата по договора за кредит възлизал на 3562,59 лева и следвало да бъде върнат за срок о т 24 месеца, при ГЛП от 50,00 % и ГПР от 63,21 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при спазване на уговорения с него погасителен план възлизал на 5756,99 лева.

Посочва, че възнаграждението от 2450,21 лв. се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Твърди, че лицето което желае да получи кредит имало опция да избере дали кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че изберял опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност е бил сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. Посочва, че след подписване на договора за кредит и в случай че клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната система на „Ай Тръст" ЕООД, където се визуализирал договора за предоставяне на поръчителство и клиентът имал възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. Твърди, че сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД нямал достъп. Посочва, че в Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Твърди, че възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит, с оглед на което не попада в хипотезата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който ответникът по насрещния иск не оспорва, че дължи сумата за главница в размер на 2100 лева, но за горницата до пълния предявен размер на насрещния иск от 2765,59 лева счита иска за неоснователен. Излага доводи, че платеното от „Кредисимо“ ЕАД в полза на „Ай Тръст“ ЕООД е предмет на отношения, различни от тези, които са предмет на настоящото дело, доколкото между тези страни е сключен договор, по който Е. Г. М. не е страна. С оглед на това намира, че не дължи сумите, които „Кредисимо“ ЕАД е заплатил на „Ай Тръст“ ЕООД като възнаграждение за поръчителство, и които представляват разликата между призната за дължима към заемодателя сума в размер на 2100 лева и претендирания от него общ размер от 2765,59 лева.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № ............ от 01.03.2025 г. с първия ответник „Кредисимо" ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

3

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 01.03.2025 г. с „Ай Тръст“ ЕООД със соченото в исковата молба съдържание - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 01.03.2025 г., се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.