Решение № 1004 от 28.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Сливен, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20232230104002 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане са предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, следствие непозволено увреждане.

Ищецът твърди, че на 02.08.2022г. около 13:57ч., в с. ****, общ. **, обл.

**възникнал пожар в площи с храсти и суха тревна растителност. Пожарът се разпространил бързо и обхванал недвижими имоти, собственост на ищеца, а именно: земеделска земя – нива, поземлен имот № 000110 по плана на селото, с площ от 2,167 кв.м. и поземлен имот извън регулация № 1-48 в кв. VII по плана на селото, с площ от 1,800 кв.м. Сочи, че свидетели на пожара позвънили на спешен телефон 112 и в 14:08 часа пристигнал дежурен екип, който успял да потуши пожара в 17:30 часа.

Твърди, че РП Сливен образувала досъдебно производство, в хода на което бил установен извършителят на деЯ.ето, а именно ответника.

Установено било, че на посочената дата, ответникът бил в с. Голямо Чочовене, в свой имот, където рязал дърва. Остатъците от рязането и стърготините трупал в края на улицата и ги запалил. Напуснал мястото за малко, но духнал вятър, който предизвикал пламъци и разпространил пожара, който достигнал площите на ищеца и унищожил следните овощни дървета: 2 1 бр. круши, 3 бр. орехи, 2 бр. бряст и 15 бр. орехови дръвчета. Сочи, че в рамките на досъдебното производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, според която към 02.08.2022г. пазарната стойност на трайните насаждения възлизала в общ размер на 2 097 лв. Назначена била и пожаротехническа експертиза, която установявала, че пожарът бил причинен от внасяне на открит огнеизточник, като за засилване на огневия импулс била използвана запалима течност. РП Сливен, с оглед стойността на унищоженото имущество приела, че не се не покрива съставомерният признак от обективната страна на престъпление по чл. 330 ал.1 НК, поради което на основание чл. 244 ал.1, вр. чл. 25 ал.1 т. 6 НК постановила спиране на наказателното производство по ДП № 1745/2022 г. по описа на РУ МВР Сливен, вх. № 4361/2022 на РП Сливен. В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът приел, че извършеното от ответника деЯ.е осъществява състава на чл.216, ал.6, вр. ал.1 НК, което престъпление от субективна страна било извършено по непредпазливост. Макар, че ответникът бил освободен от наказателна отговорност, същият осъществил хипотезата на непозволеното увреждане. Освен нанесените имуществени вреди, резултат от непозволеното увреждане, за ищеца били налице и неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и притеснения, които преживял при узнаване, че имотите му горят. След потушаване на пожара, в качеството му на собственик на опожарените площи, неколкократно бил призоваван за разпити от полицаи и дознатели в хода на образуваното досъдебно производство. Това допълнително довело до дискомфорт, стрес и притеснения за ищеца, изразяващи се в раздразнителност, смущения на съня, хипертония.

Иска от съда осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2 097 лв. /две хиляди деветдесет и седем лева/, обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане - предизвикване на пожар, следствие на който са унищожени: 2 бр. круши, 3 бр. орехи. 2 бр. бряст и 15 бр. орехови дръвчета, както и сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди – тревоги, стрес, дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 02.08.2022г. до окончателното плащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва 2 претенциите. Твърди, че в имота на ищеца никога не е имало посоченият в исковата молба брой дървета. Не било вярно и твърдението за използване на запалителна течност. Сочи, че отношенията му с ищеца били трайно влошени, както и че никога не е извършвал вменените му с исковата молба действия.

Иска се отхвърляне на исковете.

Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е собственик на недвижим имот ПИ № 000110 в землището на с.Г****, общ.**с площ 2,167 кв.м. с начин на трайно ползване-нива, в м.“Сурдору“, закупен от Община Сливен с договор за продажба на имот частна общинска собственост от 31.01.2014г. Ищецът е собственик и на ПИ № I-48, в кв.7 по плана на с.Голямо Чочовени, общ.Сливен, с площ 1 180 кв.м., ведно с подобренията и трайните насаждения в имота, придобит с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.06.2014г. на нотариус с рег.№ 123 НК и район на действие СлРС.

На 02.08.2022г., във връзка с възникнал пожар в с.***, общ.***около 13:57ч., били подадени на тел.112 седем броя сигнали, от различни граждани.

Един от подалите сигнал била и свидетелката М. Г., която споделила, че в момента се намирала в гр. Сливен, но от селото й се обадили да звънне и сигнализира на тел. 112.

С Постановление на РП Сливен било образувано досъдебно производство, за това, че на 02.08.2022г.в с.***, общ.***бил запален имот и друго имущество със значителна стойност, собественост на ищеца К. К. – престъпление по чл.330, ал.1 НК.

В хода на досъдебното производство от ответника на 04.11.2022 г. били снети сведения, в които посочил, че на 02.08.2022 г. в с. Голямо Чочовени, където имал къща, събрал стърготини след рязане на дърва. Тези стърготини събрани на купчинка ответникът запалил. Тъй като стърготините тлеели, той отишъл в дома си да вземе една кофа с вода за всеки случай, и докато пълнил вода негова братовчедка, а именно свидетелка по делото И. Б. вървейки по улицата викала, че има огън. След като излязъл на улицата ответникът видял, че огънят се разпалил и горели тревите покрай него. Тъй като излязъл вятър огънят се разпалил повече. Ответникът посочил, че когато запалил огъня нямало никакъв вятър и явно докато го оставил без надзор, за да вземе вода, 3 тогава духнал вятър и разпалил стърготините. Посочил още, че не го направил умишлено, а било нещастна случайност. Същото ответникът посочил на 08.12.2022г. в качеството му на свидетел в досъдебното производство.

В хода на делото ответникът не поддържа тезата си, че е запалил стърготините.

С постановление от 21.06.2023 г. на РП – Сливен наказателното производство било спряно на осн. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Било прието, че ответникът извършил деЯ.е по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК - унищожаване на чуждо имущество по непредпазливост, при което наказателното преследване се възбужда при тъжба на пострадалия до съда.

В хода на производството е допусната, назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в имота на ищеца има 2 броя крушови дървета на възраст около 20 години и три орехови. Тези дървета са били засадени в имота преди да бъде закупен от ищеца. Единият орех бил орязан, нямал клони и не бил в плододаване. Вторият бил с подрязани клони с цел подмладяване, а третия в сравнително добро състоЯ.е. Паричната стойност на 2 бр. крушови дървета, 3 бр. орехи и 15 бр. дръвчета орех, находящи се в имота на ищеца била в размер на 2060 лева. При изслушване на вещото лице оценител се установи, че дърветата бряст не били оценени като изгорели, тъй като в момента на огледа били озеленени, т.е. възстановени по естествен път. Оценяването на 15 бр. дръвчета орех, вещото лице извършило по твърдения на ищеца, доколкото при оглед на място не се установили следи от засаждане на такива дръвчета. След предявяване на снимков материал, находящ се в ДП – л. 10, 11 и 12, вещото лице посочи, че на снимка на л. 12 се виждат издънки от дръвчета, за които не би могло да се установи дали са орехови.

По делото е приета и пожаро-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че пожарът бил запален от внесен открит огнеизточник. Най-вероятно възникнал около 13:50 часа, около купчина стърготини, намиращи се на улицата в североизточния край на селото. Според вещото лице нямало данни за метеорологични условия около времето на възникване на пожара, които да са предпоставка за попадане на мълния.

Вещото лице изключва и самозапалване. Според експерта може да се заключи, че пожарът би могъл да бъде предизвикан от внасяне на открит източник от 4 неизвестен извършиттел, като за засилване на огневия импулс било възможно да е използвана запалима течност. При изслушване на вещото лице се установи, че пожара е възникнал от открит огнеизточник, т.е. от човек, без да се ангажира със сигурност дали това е станало от купчината стърготини на ответника или друг вид човешка дейност.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Свидетелят Я. Д., баща на ищеца установява, че в деня на пожара всички дръвчета в имота на сина му изгорели. В имота имало две големи крушови дървета, които изгорели с плода на тях, също три ореха, два от които били окастрени за подмладяване. В имота лично свидетелят засадил и 15 бр. орехови дръвчета, които били хванати от издънки. Оградата на имота била от тръни и цялата изгоряла от пожара. Свидетелят възприел в деня на пожара и налична купчина стърготини в близост до имота на ответника и до съседен нему имот / този на Г. Спиров/, които също били опожарени и пушели.

Стърготините се намирали на около метър-два от имота на Г. Спиров, но не на асфалта, а на тревата пред имота.

Свидетелят сочи, че след опожаряването на имота, ищецът станал нервен, вдигал кръвно и непрекъснато го викали в полицията да дава сведения и показания.

Свидетелят И. Б. също установява, че в деня на пожара видяла да гори огън в близост до имота на ответника, на около метър и половина от асфалтовия път в парцела на Г. С. Пожарът преминал през имота на ищеца, в който имало две крушови дървета с плода на тях, три ореха, както и орехчета, посадени от бащата на ищеца от фиданки. Свидетелката споделя, че ответникът й казал, че запалил стърготини. На място свидетелката видяла, че стърготините не горели, дори имало вестници, а огънят бил на около два метра от тях.

Показанията на свидетеля М. Г. установяват, че по време на пожара тя се е намирала в гр.Сливен и за пожара разбрала от съпругата на ответника.

Последната й звъннала за да иска телефонен номер на кмета на селото.

Свидетелката подала сигнал за пожара на тел.112. Отрича същият ден да е била в домът на ответника на гости.

Свидетелят Я.У. установява, че в деня на пожара много хора са го 5 уведомили за това, тъй като към него момент бил кмет на селото. Една от тях била и свидетелката М. Г., която му казал по телефона, че на нея й се обадили да й кажат за пожара. Същият ден хората коментирали, че ответника палил някакви стърготини и от тях тръгнал пожара.

Свидетелите Я. К. и К. Я. установяват, че в деня на пожара помагали да гасят.

Съдът не кредитира показанията на свидетелят И. Б. в частта, в която сочи, че в деня на пожара в дома на ответника била на гости свидетелката М.

Г.. В тази част показанията се опровергават от тези на свидетелят М. Г., Я.У., както и от изслушания диск за подадения сигнал на тел.112 от свидетеля М. Г..

Съдът не кредитира показанията на свидетелката И. Б. и в частта, в която сочи, че в имота на ищеца имало пет-шест орехови дръвчета, от които към деня на пожара само едно живо. В тази част показанията не кореспондират с тези на свидетеля Я. Д. , както и на снимковия материал от досъдебното производство, предявен на вещото лице оценител, при което се установи, че имало малки дръвчета от издънки. В останалата им част, както и показанията на всички останали свидетели, съдът кредитира като последователни, логични, вътрешно непререкаеми, кореспондиращи едни с други и с останалия доказателствен материал по делото.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните писмени доказателства, които като неоспорени съдът кредитира.