Решение № 791 от 13.12.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Горна Оряховица, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20234120100223 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба от И. С. М., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ул. *** чрез пълномощника адв. К. Г. С. от ВТАК, със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. *** срещу „Корадо България“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, представлявано от И.Р..

Предявен е иск на основание чл.200, ал. 1 и иск по чл.200, ал. 3 от КТ , иск 217 КТ да бъде осъдено ответното дружество „Корадо България“ АД, ЕИК *********** да заплати на ищеца И. С. М. обезщетение в размер на 250 000 лева (двеста и петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до окончателното изплащане, за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от трудова злополука при извършване на работа при ответника на 20.05.2021г., както и да заплати сумата от 3382,63 лева (три хиляди триста осемдесет и два лева, шестдесет и три стотинки), ведно с лихвите от завеждане на иска, разходи за лечение и рехабилитация.

Да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение на ищеца за оставане без доходи от м. октомври 2022г. до завеждане на иска, по 1500 лева месечно и да заплаща по 1500 лева месечно до започване на работа, а при започване на работа да заплаща разликата от получаваната работна заплата, получавана на длъжността преди трудовата злополука 1500 лева. Претендират се разноски. В исковата молба и уточняващата молба от 02.02.2023г. се твърди, че И. С. М. е претърпял трудова злополука на 20.05.2021г., причинена от внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с работа в интерес на работодателя „Корадо България“ АД. На посочената дата ищецът е бил на работа от 05:30 ч. до 14:00 ч.. Твърди се, че около 21:00 ч. е бил повикан на работа от началник-смяна, за да помогне при отстраняването на проблем на машина за производство на конвектори за радиатори тип 11.

1

Около 21:10 ч. ищецът бръква с лявата си ръка пред щанцата на машината, за да провери работи ли мотор на форшуба. Същият дава команда на лицето И.

И. да пусне помпите. Вместо помпите е включен хода на щанцата, която притиска ръката му, счупва долните части на лакътната, лъчевата кост, китката и дланта на ръката. Твърди се, че във връзка с гореизложеното е направен опит да се прикрие трудовата злополука. Ищецът подал декларация вх. №5104-04-25 от 04.04.2022 г. при ТП на НОИ – Велико Търново, след което било проведено разследване на злополуката, за което бил съставен Протокол №5103-04-6 от 10.05.2022г. от ТП на НОИ – Велико Търново.

Трудовата злополука била призната с Разпореждане №5104-04-26 от 16.05.2022 г. на ТП на НОИ – Велико Търново. След настъпване на трудовата злополука за ищеца последвали множество хоспитализации, като първата била към датата на инцидента – 20.05.2021г. Всички те били свързани с разходи за медикаментозно, оперативно и рехабилитационно лечение и възлизали на сума в размер на 3382,63 лева, която той претендира да му бъде възстановена от ответното дружество, ведно с лихвите от завеждане на иска.

Възстановяването след злополуката продължило и след хоспитализациите, което било свързано с продължителна рехабилитация и поддържащо лечение, поради което И. С. М. бил дълго време в отпуск по болест, без да се завръща на работа, до 13.07.2022г. Твърди се, че по време на рехабилитационното лечение били установени и други заболявания - захарен диабет и артериална хипертония. Твърди се, че и към настоящия момент трудоспособността му е нарушена и намалена, че придобитите при стреса допълнителни заболявания не могат да бъдат излекувани до преди трудовата злополука, както и че болките и страданията продължават. Същият страда, че не може да изпълнява по обичайния начин трудовите и семейните си задължения, както и че предвид здравословното си състояние ангажира близките си да му помагат и да го обгрижват. След трудовата злополука ищецът е освидетелстван на 23.11.2022 г. с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, влязло в в сила на 19.01.2023 г., с оценка на трудоспособността 94% ТНР без чужда помощ, по което се установяват следните увреждания: От трудовата злополука непосредствени увреждания с 82 % неработоспособност: 1. Тежка контрактура на пръстите на лява ръка 60% неработоспособност пожизнено; 2. Халтава псевдартроза на лява предмишница след наложена местна операция - 50% наработоспособност; 3.

Лека степен ограничения на лява гривнева става -10% неработоспособност; 4.

Постоянна степен на увреда на левия лакътен нерв - тежка степен - 30% неработоспособност ; 5. Постоянна степен на увреда на левия лъчев нерв средна степен - 20% неработоспособност; I I . Придобито след трудовата злополука общо заболяване с 40% неработоспособност: 1. 1. Артериална хипертония без сърдечна застойна недостътъчност, с диастолна дисфункция 40% неработоспособност. 2. Захарен диабет тип II на перорално лечение без усложнения - 20% неработоспособност. Излагат се твърдения, че работодателят не е намерил работа за трудоустрояване и след прекратяване на болничните и ползването на платените отпуски за 2021г. и 2022г. И. С. М. е бил принуден да ползва неплатен отпуск за месеците октомври, ноември и 2 декември на 2022 г., както и за месец януари 2023г., за който период претендира обезщетение от „Корадо България“ АД за нанесени имуществени вреди, дължимо според нормата на чл.217,ал.1 от КТ във вр.чл.200,ал.3,пр.2 и пр.3 от КТ, с изплащане на работната заплата по трудовия договор за времето, през което работодателят не може да трудоустрои работника и допълнителна компенсация за разликата от реално получаваната работната заплата за последния пълен месец по заработка преди трудовата злополука, която е 1500 лева бруто. Работодателят дължи обезщетението по 1500 лева месечно, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законни предпоставки за изменение или прекратяване на обезщетението по чл.217 ал.1 от КТ. Излагат се твърдения, че на ищеца не е изплатено и застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са значителни, продължителни с тенденция да продължат неопределено време до живот.Така са конкретизирани претенциите на ищеца с молба с вх.

№ 1271/02.02.2023г.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Корадо България“ АД, ЕИК *********** чрез пълномощника адв. И. А. Л., с който счита исковата претенция за допустима, но изцяло неоснователна и прекомерна по размер и моли да бъде отхвърлена изцяло, като претендира разноски. Ответната страна счита, че предявената искова претенция е изцяло неоснователна и прекомерна по размер, доколкото: 1.Липсва яснота относно каква част от увреждането е в следствие на признатата от ищеца битова злополука, включително и под формата на признание от негова страна пред медицинските органи, съответно отразени в съставените писмени документи и каква част е от трудова такава. Твърди, че в приложените като доказателства към исковата молба документи се съдържат изявления на ищеца във формата на лични признания, че претърпяната от него злополука не е трудова. Следователно е налице противоречиво обяснение от страна на ищеца относно вида и характера на претърпяната от него злополука, механизма на увреждането, предприетите действия от негова страна непосредствено след инцидента и настъпилите щети. Всички посочени погоре факти и извършени от ищеца действия според ответната страна създават следните обосновани предположения: успоредно по време е настъпило и друго нараняване на ищеца той твърди, че му е паднала кола върху ръката; ищецът е направил опит да прикрие настъпилото произшествие поради ясно осъзнаване на факта, че причината за нараняването са негови самонадеяни действия, негово състояние, употреба на алкохол и други, което го е мотивирало да отложи времево момента на явяването си пред медицинските органи; декларирането на произшествието от негова страна е извършено непосредствено преди изтичането на преклузивния едногодишен срок затова, като евентуално се разчита забравянето на някои от фактите и обстоятелствата от страна на присъствалите свидетели. 2.Настъпилите увреждания са временни в по - голямата си част и това е установено от ТЕЛК.

Счита, че посочените факти в Експертно решение на ТЕЛК № 93493/23.11.2022г. са от съществено значение за определяне на размера на претендираното с исковата претенция обезщетение. Съгласно същото 3 посочената трудова неработоспособност на ищеца се формира от 82 % неработоспособност в следствие на настъпилото увреждане злополука и 40 % от общо заболяване. Ответната страна счита, че увреждането в следствие на общо заболяване е ирелевантно доколкото е до 50 %, както и че в настоящия случай следва да бъде разглеждана и оценявана само настъпилата трудова неработоспособност в следствие на злополука. Разглеждането на посочената трудова неработоспособност на страница две от цитираното решение - Раздел Решение - точка 1, последен ред е посочено, че трудовата неработоспособност причинена от заболяване с причинна връзка трудова злополука с Разпореждане № 5104-04-26/16.05.2022 г. на ТП на НОИ - 82 % ТНР за три години. Единственото, което е фиксирано като пожизнено е 60 % увреждане на лявата ръка с тежка контрактура на пръстите на лявата ръка. Следователно степента на увреждане констатирана с посоченото експертно решение е относима само за фиксираният период, а не както се твърди в исковата молба въобще. Посочва, че в Протокол № 5103-04-6 от 10.05.2022 г. на ТП на НОИ е посочена временна нетрудоспособност. 3.Видно от исканията на ищеца за назначаване на длъжност „Обслужващ работник промишлено производство„ моментното му общо състояние е добро. Ответната страна твърди, че след настъпването на трудовата злополука ищецът е продължил работа в дружеството до началото на 2023 г., след което трудовото правоотношение с него е прекратено поради негово несъгласие да извършва предложената му работа. Допълнително ищецът и предявил изрични претенции за извършване на друг вид работа „Обслужващ работник промишлено производство„ мотокарист, несъответстваща на неговото състояние и след като тези негови претенции не са удовлетворени и трудовото правоотношение с него е прекратено е предявил настоящия иск. Моли да бъде съобразено и обстоятелството, че лицето е получило и определеното му застрахователно обезщетение, което съответно е покрило претендираните и в настоящия процес вреди. Твърди, че дружеството е сключило с „ДЗИ Общо застраховане„ ЕАД, град София чрез Главна дирекция Велико Търново, задължителна застраховка „Трудова злополука„ със Застрахователна полица № 711521041000044 с дата 30.03.2021 г., по която обезщетението е платено на ищца. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ.

Приложени са писмени доказателства в тази връзка. Прави възражение за съпричиняване, като счита, че е налице такова поради груба небрежност.

Счита, че издадените Протокол за извършено разследване на трудова злополука №5103-04-6/10.05.2022г. на ТП на НОИ и Протокол за извършена проверка №ПР2211589/27.04.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново се удостоверя по категоричен начин, че: ищецът е бил инструктиран за правилата за безопасна работа, както текущо така и първоначално и нарушения в тази насока от страна на работодателят не са констатирани; при извършваната от него дейност той лично е ръководил действията на останалите участници в злополуката и те са действали на основание негови инструкции; злополуката е настъпила в следствие на негова груба небрежност, изразяваща се в нарушение на правилата за безопасност бърка в машината вместо отдолу – отгоре; посоченото нарушение се 4 потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели на злополуката; на самата преса е налице и изрично предписание за начина на действие при подобни случаи. Безспорно:Към датата на твърдяната трудово злополука, ищецът е работил към ответното дружество, че е настъпила трудова злополука от която ищецът е получил травматични увреждания. Спори се: