Решение № 446 от 14.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Сливен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100534 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба за развод от Г. Н. П. от с. Б., общ. Сливен срещу Д. М. П. от с. К., общ. Казанлък.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба, с която е предявен насрещен иск.

Ищецът твърди, че ответницата многократно напускала семейството, като за пореден път напуснала на 15.08.2025 г. и взела със себе си децата Н. и Н. и се прибрала при роднини в с. К., общ. Казанлък. Ищецът разбрал, че ответницата има нов мъж, с когото възнамерява да замине за чужбина. За да върне децата при себе си, ищецът изпратил по свой роднина сумата от 10 000 лв., поискана от ответницата, след което децата се прибрали при баща си в с.

Б.. Ищецът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и няма как да бъде заздравен, като вината за това е на ответницата. Излага, че той е попригодният родител за отглеждане на децата, а децата са свикнали със средата си и са силно емоционално привързани към баща си.

Ответницата не оспорва, че бракът действително е дълбоко и непоправимо разстроен, но оспорва основанията, изложени от ищеца за разстройството на брака и не признава да има вина за това. Напротив, твърди 1 че ищецът непрекъснато е тормозил нея и децата със заплахи за физическа саморазправа. Излага, че ищецът я изгонил насила от семейното жилище, поради което предявява насрещен иск за прекратяване на брака по вина на съпруга и претендира упражняването на родителските права по отношение на децата да се предостави на нея. Излага, че в с. К., където живее е осигурила отлични условия за отглеждане на децата, живее на семейни начала с друг мъж, който е платежоспособен и роднините му също ще й помагат.

Ответникът по насрещния иск оспорва изцяло твърденията на съпругата.

С Протоколно определение от 11.03.2026 г. по делото, на основание чл.

323 ГПК, са постановени привременни мерки по делото до приключване на бракоразводния процес като упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата, местоживеенето на децата е определено при бащата в с. Б., общ. Сливен и е определен режим на лични отношения на майката с децата.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа изцяло предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована, се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за прекратяване на брака с развод, както и за уважаване на предявения от нея насрещен иск по отношение на предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на нея.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на ответницата, както и претенции за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака три малолетни деца на бащата, определяне на местоживеенето на децата при бащата, определяне на режим на лични контакти на децата с майката и осъждане на майката да 2 заплаща на децата, чрез техния баща и законен представител, месечна издръжка, както и за предоставяне ползването на семейното жилище в с. Б., общ. Сливен на бащата.

С насрещна искова молба е предявен насрещен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на съпруга, както и претенции за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака три малолетни деца на майката, определяне на местоживеенето на децата при майката, определяне на режим на лични отношения на децата с бащата и осъждане на бащата да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка.

Предявените искове са процесуално допустими.

Съдът намира предявените искове за развод и за основателни.

Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 22.10.2019 г. в гр. Сливен, за което е съставен Акт за граждански брак № 478 от 22.10.2019 г. в гр. Сливен, общ. Сливен. Съпругата е приела фамилно име след брака П..

Страните не спорят, а се установява и от личното им изслушване, както и от изслушването на децата Д. и Н. и от показанията на свидетелите А. Г.ев и Х.Р. че от м. август 2025 г. съпрузите се намират във фактическа раздяла, когато майката е напуснала семейството, живеещо тогава в Англия и е заминала заедно с децата Н. и Н. в с. К., общ. Казанлък.

Безспорно е, че съпрузите са във фактическа раздяла от около девет месеца. През този период от време, между съпрузите окончателно, напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално и юридически, а бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Установи се, че бракът няма как да бъде заздравен, поради което следва да бъде прекратен с развод. И двете страни заявяват категорично, че желаят прекратяване на брака.

3

Що се отнася до обстоятелството чия е вината за растройството на брачните отношения, по която и двете страни претендират съдът да се произнесе, то в случая съдът намира, че разстройството на брачните отношения е настъпило по вина и на двамата съпрузи.

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството.

Безспорно е, а се установява и от събраните по делото доказателства, че ответницата е тази, която е напуснала съпруга си, заминала е с децата Н. и Н. в с. К., общ. Казанлък и е започнала връзка с друг мъж, както самата тя признава в насрещния си иск. Това обстоятелство се потвърждава и от личното изслушване на децата Д. и Н..

От личното изслушване на детето Н. обаче се установява също и това, че баща й е посягал на майка й, заради което тя си е тръгнала от него. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.Т., че ответницата е била пребита и изгонена от съпруга си от дома им в Англия, както и че ответницата не е започнала връзка с друг мъж, тъй като показанията са изолирани и противоречат на останалите събрани по делото гласни доказателства, вкл. и самата ответница признава в насрещния си иск, че е създала нова връзка, а в личното си изслушване ответницата не признава да е била удряна от съпруга си, а единствено че той не я е защитавал пред близките си. От показанията на свид. П. П., Х.Р. и Г.М. - Д. се установява, че конфликти често са възниквали между ответницата и нейните свекър и свекърва. Установените обстоятелства безспорно разкриват вината и на двамата съпрузи за настъпилата фактическа раздяла между тях, а оттам и за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения.

Ето защо, сключеният между страните граждански брак следва да бъде прекратен с развод поради настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина и на двамата съпрузи.

Ползването на семейното жилище в с. Б., общ. Сливен следва да се предостави на съпруга, тъй като страните не спорят по обстоятелството, че 4 същото е имало характер на семейно жилище, а съпругата няма претенции за ползването му и не оспорва претенцията на ищеца.

На следващо място, безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства по делото, че съпрузите Г. и Д. са родители на децата Д. Г.ева Н.а, ЕГН: **********, Н. Г.ева Н.а, ЕГН: ********** и Н.

Г.ев Н., ЕГН: **********.

Основният спор между родителите се концентрира върху въпроса на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на трите им малолетни деца.

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че и двамата родители осъзнават родителската си отговорност и разполагат с необходимия капацитет да упражняват родителските права по отношение на трите си деца.

Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.

Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на родителите и това на децата, а също така и мненията на близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на децата и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са възпитателските качества и моралния лик на родителите.

Видно от изготвените социални доклади от ДСП - Казанлък и ДСП 5 Сливен и двамата родители желаят и разполагат с родителски капацитет да упражняват родителските права по отношение на трите си деца. Детето Д. има изградена силна емоционална връзка с баща си и своите баба и дядо по бащина линия, докато децата Н. и Н. имат също изградена и силна емоционална връзка с майка си.

Съдът намира, че в случая не е подходящо постановяването на съвместно упражняване на родителските права по отношение на децата, тъй като децата са на възраст, в която следва да посещават задължително учебни заведения, а родителите живеят в различни населени места.

Не е в интерес на децата и те да бъдат разделени, тъй като видно от личното изслушване на детето Д., децата са задружни като брат и сестри и не желаят да са разделени. Детето Н., макар и да изразява такова желание, също искрено признава, че желае да общува и със сестра си Д..

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че е в най-добър интерес на децата упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата.

Установи се от социалния доклад от ДСП - Сливен и от личното изслушване на децата, че същите се чувстват добре при баща си в с. Б., посещават училище, имат приятели, помагат в домакинството.

Бащата е осигурил отлични жилищно-битови условия за отглеждане на децата, а разчита и на помощта на своите майка и баща в грижите за децата.

Бащата не създава пречки децата да общуват и със своята майка като спазва постановените от съда привременни мерки по отношение на режима на лични контакти на децата с майката.

От друга страна, макар и безспорно да се установи, че майката също желае да се грижи за децата си и разполага с родителски капацитет за това, съдът намира, че не е в интерес на децата упражняването на родителските права по отношение на децата да се предостави на нея.