Решение № 3413 от 11.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3413 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Василена Дранчовска

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100501271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12628/11.11.2022г., постановено по гр. д. № 20842/22 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, са частично уважени предявените от Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу В. С. И., В. К. И. и А. К. И.. Признато е за установено, че В. И. дължи на ищеца сумата от 566,14 лева, представляваща цената на доставената от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 3,73 лева, представляваща цена за извършената услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 28.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението; както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 129,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г.; Спрямо ответниците В. К. И. и А. К. И. е признато за установено, че всеки от тях дължи на ищеца сумата от 549,01 лева, представляваща цената на доставената от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; сумата от 1,87 лева, представляваща цена за извършената услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 28.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението; както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 125,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г.

Исковите претенции са отхвърлени спрямо ответника В. И. за разликата от 566,14 1 лева до сумата от 2196,04 лева, представляваща претендираната главница за доставената топлина енергия; за разликата от 129,17 лева до сумата от 501,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г.; както и за разликата от 3,73 лева до сумата от 7,48 лева, представляваща претендираната главница за извършената услуга дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г.

Производството е образувано по въззивна жалба № 25038321/07.12.2022 г., подадена от ответниците В. С. И. и В. К. И., с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените срещу тях искови претенции. Въззивникът навежда изрични оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Въвеждат се конкретни оплаквания за неправилност във връзка с направения от съда извод, относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към патримониума на въззивниците. Считат, че общия наследодател не е бил собственик на топлофицираното жилище, поради което ответниците, като негови универсални правоприемници, не са материално легитимирани да отговорят за процесните задължения.

Излагат твърдения, че претенцията за лихва е неоснователна, тъй като липсват доказателства за датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството, като считат че са приложими Общите условия от 2014 г. Претендират се сторените разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника А. К. И., с която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените срещу него по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД. Излага правни доводи, че от събрания доказателствен материал не се доказва правото на собственост на неговия наследодател и първоначален ответник по делото. Счита се, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност, като дължимата от ответника сума следва да бъде 163,53 лева, а не 549,01 лева. Излагат твърдения, че претенцията за лихва е неоснователна, тъй като липсват доказателства за датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството, като считат че са приложими Общите условия от 2014 г. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца.

Първоинстанционното решение в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно 2 изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответниците в условията на разделност, като наследници на първоначалния ищец К. И., дължат на ищеца общо сумата от 1) 3294.04лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в в гр.София, ж.к. „Фондови жилища“, бл.****, аб. № 289148, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 2) сумата от 11.20лв, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва върху двете главници от 24.08.2021 г. до окончателното погасяване на дълга; 3) както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 751.55лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г. – 12.08.2021 г.; 4) и сумата от 2,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 08.2018 г. до 12.07. 2021 г., за които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК от 14.09.2021г. по ч.гр.д. № 48849/2021г. по описа на СРС, 27 състав, претендирани спрямо всеки ответник в следните части: от В. С. И. - 4/6 части, от В. К. И. 1/6 част и от А. К. И. - 1/6 част.

С приетия за доклад от първоинстанционния съд са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за имот в гр.София. ж.к. „Фондови жилища“, бл.****, аб.№ 289148, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 3294.04лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради забава била начислена лихва за забава в размер на 751.55лв. за периода от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г.; че в имота е извършена услугата дялово разпределение за претендираната сума от 11.20лв. за главница за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., върху която поради забава била начислена лихва за забава в размер на 2.74лв. за периода от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При 3 осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Във въззивната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснато процесуално нарушение във връзка с установения от съда факт, че общия наследодател е бил собственик на недвижимия имот, респективно, че по силата на универсално наследствено правоприемство конституираните по реда на чл. 277 ГПК наследници са придобили съответните идеални части от правото на собственост върху процесната вещ.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот при следните квоти: В. С. И. – 1/3 части, вместо твърдените от ищеца 4/6 части; В. К. И. - и А. К. И. – по 1/3, вместо твърдените от ищеца 1/6 части. По делото липсват преки доказателства относно правнорелеватния факт, но веригата от косвени доказателства безпротиворечиво води до направения от съда извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот. По делото са приети като писмени доказателства следните документи – 1) списък на живущите в апартаменти в сграда на бл.****, ж.к.

Фондови жилища, 2) вписаната възбрана вписана с № вх.рег.№ 898 от 16.01.2017г., № от дв.вх.рег.№ 925/16.01.2017г., акт том 1, акт № 168 от 2017г., от описна книга № 518/16.01.2017г., 3) формуляр за отчет на уредите от 04.06.2019г., на клиент К. В. И., наред с вписания постоянен адрес на К. В. И.; 4) както и Протокол от 16.05.2001 г. от проведеното общо събрание между собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.София, ж.к. ****“, ведно с приложения към него списък на конкретните собственици участвали при вземането на решението за сключването на договор с „Бруната България“ 4

ООД.

Настоящия състав приема, че положения подпис от К. И. върху приложения списък на собствениците на самостоятелни обекти към Протокола от 16.05.2001 г., удостоверяващ проведеното общо събрание, представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно за принадлежността на правото на собственост към патримониума на наследодателя. Извънсъдебното признание на страните на неизгодни за тях факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото. Съгласно практиката на Върховния касационен съд доказаното в процеса извънсъдебно признание на факт има същата стойност както и направеното пред съда признание на факт по реда на чл. 175 ГПК. Виж Решение по т.д. № 2675/2013 г. на ВКС, I т.о; Решение № 122/09.11.2015 г. по т.д. 1946/2014 г. II т.о., на ВКС; Решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г., ІV г.о на ВКС. Поради което след съвкупен анализ на целия доказателствен материал съдът приема, че първоначалния ответник е обективирал извънсъдебно признание на обстоятелството, че притежава процесното право на собственост, което признание при преценката му с останалите косвени доказателства води до извода, че К. И. е притежавал правото на собственост върху процесния обект, което е преминало по силата на универсално наследствено правоприемство в патримониума на всеки един от ответниците, съгласно приетото по делото удостоверение за наследници.