Решение № 9 от 03.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИ***А Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110217846 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Д. Д. срещу Наказателно постановление № 23-4332-025468 от 24.10.2023г., издадено oт Д.Д.Д. - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя С. Д. Д. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

В жалбата от С. Д. Д. се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на разпоредбите на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал 1, т. 6 от ЗАНН, а така също и в нарушение на материалния закон. Твърди се допуснато нарушение на процесуалните правила поради непълнота на посочените за нарушени разпоредби и в двата процесуални документа. Изтъква се, че от фактически описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно мястото на извършване на нарушението.

На следващо място в жалбата от С. Д. се навеждат пространни аргументи в посока непълната правна квалификация на претендираното административно нарушение, като жалбоподателят сочи, че така направената квалификация следва да бъде допълнена с други норми от ЗДвП, указващи начина на регулиране на движението на ППС, съответно видовете светлинни сигнали и тяхното значение.

С оглед на всичко изложеното и в жалбата от С. Д. се иска съдът да 1 отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото, жалбоподателят С. Д. Д., редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.М., редовно упълномощена, която пледира съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, постановено в правилен и законосъобразно проведен административно - наказателен процес. Същата счита, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна.

В представени писмени бележки от главен юрисконсулт С.М. същата отново навежда пространни доводи за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като в зависимост от изхода на делото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер в полза на СДВР.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2023 г., около 03:35 часа в гр. София по бул. "Симеоновско шосе", с посока на движение от ул. "Околовръстен път" към ул. "Георги Русев", жалбоподателят С. Д. Д. управлявал лек автомобил марка „***", модел "***" с рег. № А *** ***, негова лична собственост. Движейки се по бул.

"Симеоновско шосе" на кръстовището с ул. „Георги Русев“ жалбоподателят Д. приближил, навлязъл и преминал с управлявания от него автомобил на забранен червен сигнал на трисекционната светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Това обстоятелство било забелязано от свид. Р. Б. и А.С., които изпълнявали служебните си задължения като полицейски служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР, които след като спрели управлявания от жалбоподателя С. Д. автомобил за проверка, свид. Р. Б. съставил на С. Д. Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 1047233/11.10.2023 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 пр. 2 ЗДвП . АУАН бил подписан от жалбоподателя Д.а след съставянето му без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР е издадено обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-025468/24.10.2023 г., с което на жалбоподателя С.

Д. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

По доказателствата:

2

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Р. Х. Б., АУАН серия GA №1047233/11.10.2023 г., справка картон на водача С. Д. Д.а за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 513з-5094/22.06.21 г. на директора на СДВР, заверен препис от Заповед № 8121к-13318/23.10.19 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, заверен препис от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р. Б. Б., като обективни и въпреки отдалечеността във времето надеждни - с оглед относително запазения спомен относно релевантни обстоятелства като дата на нарушението и интервал от денонощието, което свид. Б. потвърждава и след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него АУАН серия GA №1047233/11.10.2023 г., а именно, че нарушението е било извършено на 11.10.2023 г. в 03.35 ч., обстоятелствата около същото и др.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и същевременно допълват последната, поради което и съдебният състав ги кредитира с доверие.

Цялостният анализ на всички доказателствени източници според настоящия съдебен състав води до еднопосочни изводи относно фактическите обстоятелства по ко***ретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с валидни доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – са***ционирано с обжалваното НП, поради което се явява и процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН . Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си 3 правомощие (едновременно право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 189, ал. 1 и 4 от ЗДвП, в изискуемите от закона писмена форма и съдържание – съгласно чл. 42 и 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на двата акта на жалбоподателя.

Видно от приложените преписи от Заповеди № 8121к13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и Заповед №513з-5094/22.06.21 г. на Директора на СДВР е налице предметна компетентност на издателя на НП и актосъставителя.

АУАН е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и в присъствието на един свидетел - очевидец, който е присъствал при установяване на нарушението. По този начин не е нарушено правото на нарушителя да участва във воденото срещу него административнонаказателно производство от самото му начало.

Отделно от това съдът намира и двата процесуални документа за такива, издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН - съдържат всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с необходимата степен на ко***ретизация обстоятелствата по твърдяното за извършено нарушение, обусловили са***ционирането на нарушителя по административноправен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да е осъществено процесното нарушение. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя С. Д. за неяснота по отношение мястото на извършване на вмененото му нарушение. Видно от и***орпорираното в обстоятелствената част на АУАН и НП словесно описание на участъка от пътя, на който жалбоподателят е бил засечен да преминава при забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба, настоящият съдебен състав не съзира повод за неяснота, която да е от естество да ограничи процесуалните права на жалбоподателя.

По отношение на релевираното от жалбоподателя Д. оплакване досежно непълнотата на посочените за нарушени законови разпоредби, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че в 4 така издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и ко***ретен начин е описано твърдяното от АНО нарушение, като фактическото му описание позволява на са***ционираното лице по ясен и недвусмислен начин да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му.

Формулирано по този начин, съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да са основание за отмяна на атакуваното постановление на процесуално основание. В допълнение, от съпоставката между посочените за нарушени законови разпоредби в двата акта, е видно, че в АУАН за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, докато в НП отражение е намерила същата разпоредба, но без уточнението кое точно предложение се визира. В тази връзка съдът намира, че не съставлява нарушение липсата на посочено предложение по дадената от административния орган правна квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В настоящия случай нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна, а именно, че е преминато на забранен червен сигнал на светофарната уредба, а и от правна. Според настоящия състав, при така поднесеното словесно описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя не остава съмнение за кое от четирите предложения на чл. 6, т.1 от ЗДвП е са***циониран С. Д.. С оглед изложеното съдът счита, че така формулираната от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. В допълнение, дори да се приеме, че е налице посочения от жалбоподателя пропуск, то според съда същият нито ограничава процесуалните права на жалбоподателя, нито възпрепятства неговото право да разбере фактическите параметри на административното обвинение.

Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя и да представляват формални основания за отмяна на са***ционния акт.

Въз основа кредитираните доказателствени източници съдът прие, че жалбоподателят С. Д. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на 11.10.2023 г. около 03:35 часа, е приближил, навлязъл и преминал при забранен /червен/ сигнал на работещата в нормален режим трисекционна 5 светофарна уредба на бул. "Симеоновско шосе", на кръстовището с ул.

"Георги

Русев", поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Така коментираното нарушение е от категорията на формалните, поради което настъпването на някакви вредоносни последици като резултат от извършването му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.

Нарушението е реализирано при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата, жалбоподателят Д. е съзнавал задължението си да спре, въпреки което не го е направил.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената на жалбоподателя С. Д. глоба, която съгласно редакцията на са***ционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП към момента на нарушението, е била в абсолютен размер от 100 /сто/ лева. Съдът като съобрази настоящата редакция на посочената са***ционна норма (изм. ДВ., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН относно приложението на по-благоприятната нормативна разпоредба, намира за правилно определено така наложеното административно наказание "глоба" на жалбоподателя Д. в неговия абсолютен размер – 100 лева. Предвид гореизложеното съдът счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.