Решение № 3323 от 22.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3323 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511268 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20122659/24.05.2021г. по гр.д. № 25766 по описа за 2019г. н а Софийски районен съд, 151-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , ч е Г. Т. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София ул. **** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул **** заплащане на сумите, както следва: сумата от 2675,63 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., . до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент гр. София ул. „**** с абонатен № 5105 за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 42,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., . до изплащането й, представляващи стойност на цена за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул. „**** за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 9,30лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г., , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 75614/2018г.на СРС, като Г. Т. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 110,90лв. по заповедно дело и 360лв. по исковото дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 2675,63лв. до 2847,99лв. и за периода от май 2015г. до септември 2015г., както и иска за 1

487,54лв. лихва за забава на главница за топлинна енергия, като Т.С.“ЕАД е осъдено да запрати на адв. Н. К. възнаграждение от 91лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25101134/14.06.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Г. Т.

Г. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено да е в облигационни отношения с ищеца, данъчната декларация не доказвала същото, защото „голият собственик“ не бил вещен ползвател на имота и не е потребител. По-голяма сума била погасена по давност. Общата фактура от юли 2016г. включвала суми за месеци, които били погасени по давност Не следвало да се присъждат лихви за забава от подаване на заявлението. Производството по чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 от ГПК било специално, законната лихва не била спорно право и не подлежала на установяване с решението по установителния иск. Не следвало да се присъжда възнаграждение за дялово разпределение, не бил доказан този иск по основание и по размер, не било доказано уговорен начин за плащане на тази услуга. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е оспорил жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за адвокат.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Т.С.“ЕООД , ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2011836/10.05.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** срещу Г. Т. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София ул. **** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от 2847,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул.

„**** абонатен № 5105 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 487,54лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г.; сумата от 42,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на цена за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул. „**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 9,30лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 22.11.2018г., , за които е 2 издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 75614/2018г.на СРС , като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал и цената на дяловото й разпределение, изпаднала в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия. С молба от 02.10.2020г. е посочил, че ответникът е правоприемник на Т.Д. и Р. Д., които били собственици на апартамент № 4.

Ответникът Г. Т. Г., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че задълженията били погасени по давност, срок на която била 3 години, не било доказано и основанието на исковете, не оспорвал размер на начислени задължения. В случая не било доказано да е в облигационни отношения с ищеца и не дължал плащане на сумите. Дяловото разпределение било извършено от Т.С.“ЕООД и нямало основание претенция за същото да предявява ищец. Не било доказано че е изпаднал в забава. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ЕООД , ЕИК **** е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 75614/2018г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх.№

3092867 е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Г. Т. Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 2847,99лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр.

София ул. „**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от

487,54лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г.; сумата от 42,18лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.11.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на цена за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 4 гр. София ул. „**** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.; съдебни разноски от 137,74лв, длъжникът е уведомен за заповедта на 26.02.2019г., на 28.02.2019г. е оспорил задълженията по заповедта сочейки че няма облигационни правоотношения между страните, както и задължения са погасени по давност, , на 11.04.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 10.05.2019г.

По делото е приет неоспорени от страните писмо от СО, район Оборище, АДС 9292/15.07.1952г., неподписан договор от 19.02.1967г., Решение № 235/22.11.1966г. на Министерство на културата и благоустройството, съгласно които държавен апартамент № 4, ет.1, бул. **** /бивш „****, бивш ****/ , партер е станал държавна собственост по присъда на народния 3 съд № 2/01.02.1952г., като същият е бил предаден за стопанисване на

Софжилфонд“, на 22.11.1966г. е взето решение от министрество на културата и благоустройството той да бъде продаден на Р. Д. ина Т.Д., представен е и писмен договор за същото, неподписан, в АДС е направено отбелязване от инспектор, че апартаментът е продаден на Р. Д. и на Т.Д. считано от 01.04.1967г. по преписка П-235/1965г.

Приета е неоспорена от страните данъчна декларация носеща подпис за ответника, съгласно която на 30.03.1998г Г. Г. е декларирал като свой имот, представляващ апартамент № 3 в гр. София, бул. ****, като е посочил, че го е придобил по договор за дарение от 05.07.1985г. и няма учредено вещно право на ползване върху имота. Жилищено е описано с площ от 87 кв.м. по9стороено през 1988г. с мазе от 20кв.м. и таван от 16 кв.м.

Приета е справка от АВписвания, сочеща че за процесния имот няма записвания на името на Г. Г. за периода от 01.11.1990г. до 09.09.2020г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи задължения за имот с абонатен № 5105 за заплащане на процесните суми за имота, дяловото разпределение е начислено месечно в размер на по 2,22лв.

Приети са договор от 23.09.2002г., протокол от 22.09.2002г. ,съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, бул. **** е избрало и възложило на Т.С.“ЕООД да извършва дялово разпределение за срок от 2 години, срок на който се удължава с 1 година, ако нито една от страните не подаде предизвестие за прекратяването му 1 месец преди срока. Съгласно чл. 5.2. и чл. 5.3. от договора абонаментна такса е по 4,20лв. на измервателен уред, платима при годишното отчитане на уредите. В списъка на живущи е положен подпис за ответника срещу заявено желание за монтаж на уреди на 4 отоплителни тела в имота в сградата, който е с абонатен № 5105.

Приет е констативен протокол от 1988г. съставен от инкасатор на комбинат „Енергопроизводство“ съгласно който в имот е настанен Г. Г..

Приети са ОУ одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. и ОУ, одобрени от ДКЕВР на 23.06.2016г.

Приети са изравнителни сметки и протоколи за отчет на уреди за апартамент № 3 в гр. София ул. **** с абонатен № 5105, сочещи че партида е открита на името на Г. Г., отчети са извършени реално и е установено потребление на енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че по записвания на ищеца за имот с абонатен № 5105 в гр. София, ул. **** няма записвания за извършени плащания С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от 4 посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо в частта за главниците.

Решението в частта за сумата от 9,30лв. представляваща лихва за забава на плащането на главница за дялово разпределение е недопустимо. В случая със заповедта за изпълнение не е присъдена такава сума, макар същата да е поскана. В хода на исковото прозиводств с разпореждане от 13.06.2019г. ведно с указанията за внасяне на дължима държавна такса СРС е указал на ищеца че в заповедта не е присъдена сумата от 9,30лв. Ищецът в заповедно прозиводство не е предпирел действия по защита на правата си с оглед получаване на заповед и за сумата от 9,30лв.

При така установеното съдът пирема че установителен иск за сумата от 9,30лв. е недопустим. Това е така , защото заповед за такава сума не е издадена. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта за сумата от 9,30лв. следва да се обезсили.

По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустимо:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение , п о което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, че е носител на вземане за дялово разпределение на енергията.

Разпечатката съдържа 41 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ef7cc37-2cb3-4de1-897e-af3139b62924