Определение № 1978 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501680 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕАД Е. И., БУЛСТАТ ***, пълномощник на С. Г. П., ЕГН – **********, против Определение № 5982/08.05.2025г. по гр.д.№ 16536/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 39800/07.04.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 1529/28.03.2025г. по гр.д. № 16536/2024г. по описа на ПРС - XXII гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност. Поддържа искането за определяне на адвокатско възнаграждение, така както е било заявено, а именно в размер на 813 лв. /с вкл. ДДС/.

Въззиваемата страна „Фератум България“ ЕООД, ЕИК – 200599406, чрез юрк.** Г., депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от ЕАД Е. И., пълномощник на С. Г. П., е 1 подадена Молба с Молба с вх. № 39800/07.04.2025г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 1529/28.03.2025г. по гр.д. № 16536/2024г. по описа на ПРС - XXII гр.с., в частта за разноските, като се присъдят разноски в разумен и справедлив размер. Позовава се на съдебна практика - Определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, II т.о; Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 474/28.02,2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение № 3476/20.12.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС, I т.о.; съгласно, която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението.

От насрещната страна „Фератум България“ ЕООД е депозиран писмен отговор, че молбата, подадена на осн. чл.248 от ГПК, е изцяло неоснователна.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че с Решение № 1529/03.04.2025г., постановено по делото е уважен изцяло предявеният от ищцата иск и е присъден в полза на ЕАД „Е. И.“ адвокатски хонорар, определен по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В постановеното по делото Решение № 1529/03.04.2025г. вече са изложени доводи досежно размера и начина, по който следва да се определи дължимият адвокатски хонорар в полза на процесуалния представител на ищцата. В допълнение, Районният съд е аргументирал, че с Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 и Решение по дело C‑ 438/22 е прието, че наредбата, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид дадените разяснения в цитираните решения на СЕС, Наредба № 1 от 9/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица. При определяне на адвокатското възнаграждение в полза на ЕАД „Е. И.“, е била съобразена ниската 2 фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно открито съдебно заседание. Относно размера на определения адвокатски хонорар, Районният съд е взел предвид и практиката на касационната инстанция, обективирана в Определение № 343/15.02.2024г. по т.д. № 1990/ 2023г., по описа на ВКС, ТК, II о. и Определение № 50015/ 16.02.2024г., по т.д. № 1908/ 2022г. по описа на ВКС, ТК, I о.

С подадената частна жалба на ЕАД Е. И., пълномощник на С. Г. П., са направени възражения за неправилност на атакуваното определение.

Поддържа, че за да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността" на разноските за адвокатско възнаграждение. С решение по депо С-57/15 СЕС е извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски". Направено е искане, да бъде съобразена и практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС; съгласно която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението. Позовава се на Определение Ns 638/18.03.2024 г. по ч.т.д.

№ 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение N6 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.

На следващо място, възразява също, че първоинстанционният съд не бил съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността, а именно пропорционалността на адвокатското възнаграждение да бъдат покривани значителни и подходящи части от разноските на адвоката и по-конкретно не е преценил цената на иска, положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и административно-техническа дейност за организиране на делото, която адвокатът извършва сам, или калкулира във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител, включително калкулира и административнотехническите си разходи за консумативи. Поддържа, че насрещната страна не била направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

3

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

С подадена Молба с вх.№ 35001/26.03.2025г. за първото съдебно заседание от ЕАД Е. И. е заявено, че не поддържа искането за допускане на ССЕ, няма да има други доказателствени искания, няма възражения по доклада, претендира адвокатско възнаграждение в размер на 813 лв. /с вкл.

ДДС/, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, с приложен ДПЗС /на л.15/.

В откритото съдебно заседание на 01.04.2025 г. /протокол на л.61/, е извършен доклад, приети са приложените към исковата молба и писмения отговор по чл.131 от ГПК документи като писмени доказателства, приключено е съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Процесуалният представител на ищцата Е. И. не се е явила лично. По делото не са били разпитвани свидетели.

Въззивният съд намира относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., че регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази насока е и постановеното Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о.

Следва да се остави без уважение искането за завишаване на определеното от Районния съд адвокатско възнаграждение поради направени разходи за консумативи и помощ от служител по административно-техническа дейност, тъй като за тази претенция не са ангажирани доказателства за извършени конкретни допълнителни разноски, свързани пряко с разглеждането на конкретния казус. Районният съд, обосновано е приел, че по делото липсва фактическа и правна сложност. Освен това, следва да се допълни от въззивния съд, че по аналогични казуси вече има постановени множество на брой подобни съдебни актове в съдилищата. Въззивната инстанция счита, че определеното на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА адвокатско възнаграждение от 360 лв. /с вкл.ДДС/ е адекватен, разумен и справедлив размер и отчита напълно извършената работа на пълномощника. Не е вярно твърдението на ЕАД Е. И., че насрещната страна не била направила 4 възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. От „Фератум България“ ЕООД, чрез юрк. ** Г., е било направено такова възражение за прекомерност с подадената Молба с вх.№ 6642/20.01.2025г., в последния абзац /на л.59/, като е докладвана в съд. заседание на 28.03.2025г., видно от изготвения протокол /на л.61/.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Определение № 5982/08.05.2025г.

16536/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5