Разпореждане № 22142 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22142 гр. София, 04.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20251110103833 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и след. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на (фирма) срещу С. Г. Д. за сумата в размер на 6600 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 22.02.2024 г., с падеж 21.01.2025 г., която ценна книга съгласно изложеното в заявлението обезпечава вземанията по договор за заем и вземанията по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.

Ведно със заявлението са представени оригинал на запис на заповед, издаден на 22.02.2024 г. от длъжника и заверени преписи от договор за заем № 7000000036726М от 22.02.2024 г., сключен между длъжника и заявителя, ведно с погасител план към него и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 21.02.2024 г., сключен между длъжника и заявителя, видно от които процесният запис на заповед обезпечава следните вземания: главница в размер на 3000 лева по договора за заем, възнаградителна лихва по договора в размер на 649,91 лева, както и сумата от 2950 лева, представляваща задължение по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може да възникне валидно (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави). С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издадена (в противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл). Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни.

1

Доколкото и договорът за заем и договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на тази допълнителна услуга – имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, видно от погасителния план, е платима на вноски заедно с останалите задължения по договора за заем, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ договорът за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е част от договора за потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да отговарят на императивните разпоредби на ЗПК.

При извършване на тази преценка съдът намира, че клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на чл.10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна .

При това положение следва да се приеме, че целта на сключения допълнителен договор е вземането по него да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/.

Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК с невключването на разходите по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 21.02.2024 г. в ГПР по кредита, тъй като безспорно задължението по допълнителния договор води до оскъпяване на заема, а без да са необходими специални знания с каквито съдът да не разполага е видно, че разходът по допълнителния договор не е включен във формално посочения ГПР по кредита от 49,70 %.

След като посочения допълнителен разходи не е включен в посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на основание чл. 22 ЗПК.

В практиката на окръжните съдилища в страната е възприето становище, че в заповедното производство съдът следи служебно за недействителност на договорите за потребителски кредит, като случай, че е налице вероятност сделката да е недействителна съгласно чл. 22 ЗПК следва да бъде приложена последицата по чл. 23 ЗПК / така Определение № 11696/05.10.2023 г. на СГС по в. ч. гр. д. 866/2023 г., Определение № 1688 от 10.07.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1729/2023 г., Определение № 327 от 12.05.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 216/2022 г., Определение № 2153 от 6.06.2023 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1003/2023 г., Определение № 658 от 29.11.2022 г. на ОС Сливен по в. ч. гр. д. № 480/2022 г., Определение № 699 от 1.09.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 326/2022 г. и др./

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е 2 предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др.

От изложеното следва, че заповед за незабавно изпълнение следва да бъде издадена единствено за сумата в размер на 3000 лева, явяваща се главница по договор за заем № 7000000036726М от 22.02.2024 г., като за разликата над сумата в размер на 3000 лева до пълният заявен размер от 6600 лева заявлението следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 22445/22.01.2025 г. от (фирма), ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) против С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) за разликата над сумата в размер на 3000 лева, дължима по запис на заповед от 22.02.2024 г., до пълния заявен размер от 6600 лева.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3