Определение № 27 от 23.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Сливен, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600013 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава XXII от НПК- чл.345, ал.1, вр. чл.341, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по внесени частен протест на прокурор от РП- С. З. и частна жалба на адвокат М. З. от АК- С. З., редовно упълномощен повереник на частния обвинител П. В. К., срещу протоколно определение с рег. №2217 от 12.12.2025г., постановено по НОХД №1399/2025г. по описа на Районен съдС., с което е прекратено съдебното производство на основание чл.249, ал.1, т.3 от НПК и върнато на Районна прокуратура- С. З. за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитата, нарушено право на защита.

С депозираният частен протест прокурорът счита определението на съдебния състав на първоинстанционния съд за неправилно. Счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и точно е посочено, че камерата е стояла отпред на гърдите на пострадалия като било описано, че тази вещ е прикрепена към тялото посредством колан. Посочва, че този колан преминавал, както през кръста на пострадалия, така и през врата му. Счита, че не са налице противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Описва подробно от колко части се състои колана на боди камерата, от къде преминават и как се закрепва камерата на гърдите на пострадалия. Посочва, че в детайли не е описано какво представлява самия колан и от колко части се състои, както и през кои части на тялото на пострадалия преминават не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като това можело да се установи и в хода на съдебното следствие, включително от приложените видео 1 записи, а и ясно било посочено, че камерата е стояла отпред на гърдите на пострадалия и е паднала от гърдите му като същевременно е била закачена и на врата му.

С депозираната частна жалба повереникът на частния обвинител счита обжалваното определение на РС- С. за неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че противно на изложеното в обжалваното определение твърдяната неяснота не била налице. Описва, че боди камерата, която е била носена от пострадалия се захваща за тялото посредством колан, който имал четири разклонения- две от тях тръгвали от камерата и обикаляли кръста на пострадалия, а другите две тръгвали от боди камерата и обикаляли врата му. И двете обяснения били правилни, тъй като камерата се намирала отпред на гърдите на пострадалия и висяла за врата като била захваната и за кръста му.

Така направени описанията се допълвали и водели до едно пълно описание на позицията на камерата, което нямало как да наруши правото на защита на подсъдимия. Твърди също като прокурора, че празнотата в описанието на боди камерата и захващането й към тялото на пострадалия може да се установи в рамките на съдебното производство, където щели да се изгледат и приложените видеозаписи.

Депозирано е от защитника на подсъдимия възражение срещу протеста на прокурора като се счита, че той е неоснователен. Твърди се, че с подадения протест е направен опит да бъдат санирани пропуските и противоречията в обвинителния акт. Нито от обвинителния акт, нито от подадения протест, не ставал ясен начинът на извършване на деянието по чл.216, ал.1 от НК. Твърди се, че липсват фактически обстоятелства, от които да се разбере как подсъдимият е станал причина за повреждане на вещта при пряк умисъл, без да я докосва или да е имал такава цел. Единствено било записано, че „в следствие на нанесения удар по тялото на пострадалия към земята паднала закачената на врата му боди камера, която се повредила“. Нямало яснота дали е паднала заедно с колана или без него. От обвинителния акт не ставало ясно как и от какво е изведен пряк умисъл за повреждане на камерата. Липсвал анализ на обективните обстоятелства на случая. Изложеното в обвинителния акт, касаещо субективната страна на престъплението по чл.216, ал.1 от НК било объркващо: „...обвиняемият е съзнавал, че поврежда чужда вещ- боди камера, удряйки с юмрук в гърдите пострадалия, на врата на който била закачена тази камера. Твърди се, че камерата не е повредена от подсъдимия, а от един от тримата служители на Община К., които са го нападнали. Иска се да бъде потвърдено определението на първоинстанционния съд.

Протестът и жалбата са подадени в законния срок от страни с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Съобразявайки изложените аргументи, настоящата инстанция намира атакуваното протоколно определение на С. районен съд за немотивирано.

Приел е за основателни възраженията на защитника на подсъдимия, поради което първата инстанция е стигнала до неправилен и незаконосъобразен извод 2 за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на производствените правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, че в обвинителния акт на лист 2, ред 12 отгоре надолу е посочено, че камерата предмет на престъплението по чл.216, ал.1 от НК е стояла отпред на гърдите на пострадалия, а на ред 7 отдолу нагоре било посочено „вследствие нанесения удар по тялото на пострадалия към земята паднала закачената на врата му служебна боди-камера“. Неправилен е изводът на контролираната инстанция, че при така описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно къде точно се е намирала боди камерата, което от своя страна затруднявало защитата на подсъдимия, защото се твърдяло, че вследствие на един единствен нанесен удар той е причинил повреждането на чуждата движима вещ, а този удар е бил нанесен в гърдите на пострадалия. Напротив, видно е че достатъчно ясно е описано къде се е намирала боди камерата. Настоящият състав счита, че не е нужно в обвинителния акт подробно да се описва как е била закрепена боди камерата на тялото на пострадалия. Не е нужно и подробно да се описва дали е паднала само камерата или и коланите, с които е била закрепена. Това са въпроси, които ще се изяснят по време на съдебното следствие и са по съществото на делото, поради което решаващият съд ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

Действително съществен момент за правото на защита на обвиняемия е да научи за какво престъпление е привлечен в това качество като това изискване не е свързано само с текста на Наказателния кодекс, а и с фактическите обстоятелства очертаващи извършването на престъплението.

Настоящата инстанция счита, че не му е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като в обвинителния акт достатъчно ясно е описано в какво точно е обвинен подсъдимия и в достатъчен обем са описани фактическите обстоятелства, очертаващи извършването на престъплението. Настоящият състав счита, че в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт са описани съставомерните признаци на деянията и участието на подсъдимия в тях. Не е препятствана възможността на подсъдимия да разбере в извършването на какви престъпления е обвинен.

Това възражение неправилно е прието от контролираната инстанция за основателно, тъй като то не изпълва хипотезата на чл.249, ал.4 от НПК, т. е. не е допуснато нарушение, което да доведе до нарушаване правата на подсъдимия, да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Това не нарушава правото му на защита, а деянията са описани със своите обективни и субективни признаци.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционният съд при 3 обсъждане на въпроса по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е счел, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П. Т. Х. и е прекратил производството като е върнал делото на прокурора. Следвало е да приеме, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила и по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 и т.2 от НПК и с оглед задължителното за всички органи Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002г. по т. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт. Като не е сторил това първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения в процесуалната дейност, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото при обсъждане на въпроса установен в нормата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Първоинстанционният съд е следвало при своето произнасяне по въпросите очертани в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК да се съобрази със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, където в т.4. 2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна.

Въззивният съд счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички съставомерни от обективна страна факти, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат, на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните в случая обществени отношения.

Ето защо въззивният съд не споделя извода на Районен съд- С., че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното пред него съдебно производство не е редовен от външна страна. Същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото.

По изложените съображения Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани не само всички съставомерни от обективна страна признаци на престъпленията, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия Х., но също така не са допуснати някакви съществени неточности от страна на прокурора, които да водят до извод за неяснота във волята на държавния обвинител, както и чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимия и по този начин да се нарушават неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо въззивният съд намира за неоснователни доводите и възраженията на защитата на подсъдимия, изложени във възражението срещу протеста на прокурора.

При това положение въззивният съд намира, че за съдебния състав, провел разпоредителното заседание по НОХД №1399/2025г. по описа на СлРС, не са били налице основанията и предпоставките по чл.248, ал.1, т.3 от 4

НПК да приеме, че в хода на досъдебното производство са нарушени правата на подсъдимия и неговия защитник и по този начин да прекрати съдебното производство по делото. В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като в случая при извършената въззивна служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Х. не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Следва да бъдат уважени частният протест на прокурора и частната жалба на частния обвинител като основателни.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Окръжен съд- Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.12.2025г., постановено по НОХД №1399/2025г. по описа на Районен съд- С..