Решение № 2082 от 30.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2082 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330117373 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Профи кредит България“ ЕООД е против Д. Д. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6365/21.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12666/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: 2 339, 93 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***/13.11.2020 г.; сумата от 250, 54 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 04.11.2022 г. и сумата от 239, 40 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.11.2022 г. до 29.08.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 13.11.2020 г. между „Профи кредит България“ ЕООД в качеството му на кредитор и И. Д. Д. в качеството му на клиент и ответната страна Д. Д. Д. – в качеството й на съдлъжник, е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на длъжника е отпуснат кредит в размер от 3 000 лв., като част от посочената сума в размер от 1 909, 26 лв. е преведена на 16.11.2020 г. на И. Д. Д. по посочена от него банкова сметка за рефинансиране. Поддържа, че общата дължима сума по кредита е от 4 429, 87 лв., платима на 24 месечни вноски – всяка в размер от 184, 57 лв.

Сочи, че в договора е установен годишен лихвен процент от 41 % и годишен 1 процент на разходите от 49, 04 %. С договора било установено заплащане на възнаграждение по закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 750 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ от 900 лв., като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни услуги, размерът задължението е от 6 079, 87 лв., с общ размер на вноската е от 253, 32 лв. , която месечна вноска е платима на 15-то число на месеца. Твърди, че на 04.06.2021 г. от клиента и от ответната страна е поискано отлагане на три от вноските с № 7, № 8 и № 9 по погасителния план, поради което към Договора е подписан Анекс № 1, с който се отлагат вноските като е изготвен нов погасителен план от 27 вноски. Поддържа, че за погасяване на задълженията по договора е постъпила сумата в размер от 2 140, 83 лв., от която сумата от 660, 07 лв. за главница, сумата от 631, 92 лв. за договорна лихва, сумата от 545, 38 лв. по допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 74, 14 лв. за начислена лихва за просрочие на вноските. сумата от 30 лв. за Такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и сумата от 199, 32 лв. за законна лихва за забава, начислена от датата на предсрочната изискуемост. Твърди, че ответната страна не е изпълнила задълженията си по договора, поради което е изпаднала в забава като вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 04.11.2022 г. Претендира присъждане на възнаградителна лихва до датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Твърди, че крайният срок за изпълнение на задълженията по договора е настъпил на 15.02.2023 г., поради което моли съдът да признае за установено, че задълженията се дължат поради настъпил краен падеж, ако приеме, че не са настъпили предпоставките за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. В този смисъл се позовава на съдебна практика. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна Д. Д. Д. е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации, както и поради злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Твърди, че клаузата на договора, установяваща годишният процент на разходите е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, доколкото действителния размер на годишния процент на разходите е различен от посочения в договора. Сочи, че в договора не е установен механизма за определяне на годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че договорът е недействителен, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредите. Релевира възражение за прихващане със сумата от общо 489, 94 лв., представляваща получени без наличие на правно основание за това сума за възнаградителна лихва от 250, 54 2 лв. и сума за законна лихва в размер от 239, 40 лв. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 6365/21.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12666/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: 2 339, 93 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***/13.11.2020 г.; сумата от 250, 54 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 04.11.2022 г. и сумата от 239, 40 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.11.2022 г. до 29.08.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Исковете са предявени в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговорят на специалните изисквания за тяхната допустимост.

По делото е представен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/13.11.2020 г., сключен между И. Д. Д. – кредитополучател, Д. Д. Д. – солидарен длъжник, и „Профи Кредит България“ ЕООД, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 3 000 лв. срещу насрещното задължение връщане на предоставения за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 4 429, 87 лв. на 24 месечни погасителни вноски. Установен е годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 04 %.

В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на сумата от 750 лв. и такса по закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на сумата от 900 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 68, 75 лв. Страните са договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 6 079, 87 лв., като общият размер на вноската е в размер от 253, 32 лв.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

3

По делото е представен Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. В Допълнителната преддоговорна информация е посочено какви услуги се предоставят по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е установен падеж на първата погасителна вноска на 15.12.2020 г. и падеж на последната погасителна вноска – на 15.11.2022 г.

Страните са сключили Анекс № 1 от 04.06.2021 г. към договора за потребителски кредит, с който е договорено отлагане на погасителните вноски с № 7,8,9, като се изготвя нов погасителен план. С Анекса е установено, че годишния лихвен процент е от 41 %, а годишния процент на разходите след сключване на анекса от 40, 16 %. Договорено е, че останалите клаузи от договора остават непроменени.

Представен е погасителен план към Анекс № 1, в който е установен падеж на последната погасителна вноска на 15.02.2023 г.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът достигна при съобразяване на представените писмени доказателства. По делото е представен договорът за кредит, който носи подписа на длъжника, чието авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника.

Процесното вземане е породено от сключен между кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата 4 на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.