Решение № 19325 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19325 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110108492 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „З.д.е.“ АД против „З.к.Л.И.“ АД за заплащане на сумата 317,00 евро – главница за неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ищеца, назована „щета № ********/11.02.2025 г.“, ведно със законната лихва от 30.03.2026 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 10.02.2025г., ********, на паркинга на магазин „Ф.М.“ е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водач на МПС „Х.“ с рег. № *********, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който при движение на заден ход удря паркираното МПС „Ф.Д.“ с рег. № *********, чийто собственик към датата на ПТП е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца. За настъпилите щети по л.а. „Ф.Д.“ и въз основа договора за застраховка ищецът е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, с оглед на изплатено застрахователно обезщетение от 719,79 евро /1407,80 лв.

Посочва се, че ответникът е поканен да изпълни регресното вземане, в срока по чл. 412 от КЗ е изпълнил частично - 402,79 евро, поради което е останала незаплатена предявената сума.

Ответното дружество не спори по механизма на ПТП и наличието на ЗГО; щетата е одобрена за сумата 787,80 лв. и платена при уреждане на взаимни регресни претенции, а над този размер намира за недоказан и неоснователен.

Посочва, че ЗД Е. АД е издало възлагателно писмо към сервиз/третото-лице „А.Ю.С. ЕООД за ремонт на л.а. и издадена фактура №********* на стойност 787,80 лева. Вредите, нанесени на автомобила от процесното ПТП, са описани в двустранния констативен протокол и изготвено опис-заключение от ищеца, като единствено тези вреди ответникът намира, че са в причинно-следствена връзка с произшествието. При това претендираната сума не ставало ясно на какво 1 основание се търси и за какви вреди. Това правело иска предявен в завишен размер, който не отговаря на действително настъпилите увреждания.

Представеното от ищеца банково извлечение от 23.09.2025г. възразява да бъде прието, защото било неясно за какво е преведена сумата, как е изчислена и има ли връзка със застрахователното събитие.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, с прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между соченият делинквент и ответника е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на ПТП; сключен между ищеца и собственика на МПС „Ф.Д.“, с рег. № ********* - „А. 2002“ ЕООД, договор за застраховка „Каско на МПС“ към датата на ПТП; време, място, механизъм и участници на ПТП; ответникът е платил по щетата сумата 787,80 лв./402,80евро. Спорът между страните се концентрира върху това какъв е размерът на дължимото застрахователно обезщетение, същото заплатено ли е от ищеца изцяло и дали същото е погасено изцяло с извършеното от ответника плащане.

Видно от писмо от 15.05.2025 г. и приемо-предавателен протокол от 20.08.2025 г. ремонтът на застрахования при ищеца лек автомобил е възложен и извършен в сервиз на третото лице – „А.Ю.С.“ ЕООД. Наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания по протокол-опис по товарния автомобил се установява от заключението на САТЕ. От техническа гледна точка всички имуществени вреди по товарния автомобил, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. В случая, застрахователното обезщетение се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване. От заключението на САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния товарен автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е сумата 1463,78 лв./748,42 евро. В посочения размер е дължимото застрахователно обезщетение, което е съобразено с чл. 400, ал. 2 от КЗ - равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, респ. да съответства на сумата, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. От приложения по делото доклад по щета от 19.09.2025 г. се установява, че ищцовото дружество определило застрахователно обезщетение в по-нисък размер, а именно сумата 1407,80 лв., от които 787,80 лв., платими на „А.Ю.С.“ ЕООД, и 620 лв., платими на застрахованото лице „А. 2002“ ЕООД. Не се спори, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 787,80 лв. на сервиза, извършил ремонта на увредения товарен автомобил, а именно „А.Ю.С.“ ЕООД, въз основа на издадена от последния фактура. От съвкупния анализ на приложените по делото застрахователна полица № **********/05.02.2024 г. по застраховка „Каско на МПС“, доклад по щета от 19.09.2025 г. и справка от банкова сметка се установява, че сумата от 620 лв. била заплатена на застрахованото лице „А. 2002“ ЕООД като част от определеното от застрахователя застрахователно обезщетение в общ размер на 1407,80 лв. Съдът намира, че от посоченото банково извлечение се установява по безспорен начин, че сумата 620 лв. е платена като застрахователно обезщетение за процесното ПТП, доколкото в посочения документ като основание за плащането е посочен номерът на образуваната при ищеца щета по случая, а именно „********“.

Следователно установява се по делото, че ищецът е заплатил застрахователно 2 обезщетение в общ размер на 1407,80 лв. Съгласно уточнението на вещото лице в о.с.з. в издадената от „А.Ю.С.“ ЕООД фактура не са включени всички причинени вследствие на процесното ПТП увреждания по застрахования при ищеца товарен автомобил. От изложеното следва изводът, че не всички вреди по товарния автомобил били ремонтирани от посоченото дружество. Следователно ищцовото дружество правилно е изплатило остатъка от дължимото застрахователно обезщетение на застрахованото лице, доколко обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда (арг. чл. 400, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а именно: при пълно унищожаване – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а при частично унищожаване на имущество (какъвто е процесният случай) – сумата, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка.

По отношение размера на претендираното регресно вземане съдът съобразява разпоредбата на чл. 411 КЗ, съгласно която в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Следователно ищецът не придобива регресно право на обезщетение за вреди в размер, надхвърлящ сумата, която действително е изплатил на застрахования, с изключение на дължимите обичайни разноски, направени за определяне на размера на вредите. В случая от заключението на САТЕ се установява, че стойността на необходимите разходи за възстановяване на увреденото МПС възлиза на сума, по-висока от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Доколкото регресното право по чл. 411 КЗ възниква до размера на платеното от застрахователя обезщетение, именно извършеното плащане определя горната граница на придобитото от него вземане срещу отговорния за вредата субект или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Разликата между действителния размер на вредите и размера на изплатеното от имущественото застрахователно дружество обезщетение не е част от регресното право на последното, тъй като за тази разлика то не е встъпило в правата на застрахования. Следователно за процесното ПТП ищецът има правно на регресно вземане срещу ответника за сумата 1407,80 лв. Ответникът е изплатил на ищеца сумата 787,80 лв. при уреждане на взаимни регресни претенции. Следователно от регресното вземане е останал е непогасен остатък в сумата 620 лв. / 317 евро., която до края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е погасил. При това положение за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, а с оглед заключението на САТЕ се явява доказано по размер. Предявеният иск с правно основание чл.

411 от КЗ се явява изцяло основателен в предявения размер. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 30.03.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, поради което следва да бъде присъдена.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът 3 трябва да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете съдебни разноски за сумата общо 275,56 евро за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, с ЕИК:******, да заплати на „З.д.е.“ АД, с ЕИК:*********, на основание чл. 411 от КЗ и чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 317,00 евро, представляваща остатък от неизплатено регресно вземане по застрахователна преписка, образувана при ЗД Е. АД, назована „щета № ********/11.02.2025 г.“, ведно със законната лихва от 30.03.2026 г. до окончателното й изплащане, и сумата 275,56 евро – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „З.к.Л.И.“ АД на „З.д.е.“ АД по банкова сметка №/IBAN:*********, при „Ю.Б.“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4