Определение № 911 от 29.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 911 гр. Ловеч, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500516 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С€,р-н „Илинден“,ул.“Кукуш“№1, представлявано от АД и ММ-изпълнителни директори, чрез адв.Л.Ц.М.-АК-Велико Търново,със съдебен адрес в гр.В.,бул.“Мария Луиза“№21,ет.2, срещу Разпореждане № 1728/28.08.2023г., пост. по ч.гр.д.№1111/2023г. по описа на РС-Ловеч, в частта, в която е отхвърлено заявлението за такси за събиране на дължими суми, неустойки за услуга, представляващи цена на невърнато оборудване, неустойки за допълнителна услуга, неустойки представляващи отстъпка от цената на устройство, неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечната абонаментна такса, неустойки, представляващи обезщетение за обработка на просрочени задължения,заедно с обезщетения за забава върху всички,в частта,с която претенцията за разноски е отхвърлена за сумата от 777.13лв.-адвокатски хонорар и 139.04лв.държавна такса. Счита разпореждането в отхвърлителната част за недопустимо, неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за оборване аргументите на съда за отхвърляне на претенциите.

Не се съгласява с извода на съда,че клаузата за неустойка,формирана от разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена за срок до края на договора, е нищожна. Сочи,че неустойката е нищожна само когато целта,с която е уговорена излиза извън присъщите й функции-обезпечителна,обезщетителна и санкционна или когато клаузата е неравноправна по см.на чл.143 от ЗЗП.Преценката се прави във всеки конкретен случай,към момента на сключване на договора и при съобразяване на критериите-естество и размер на обезпеченото задължение,хипотезите на неизпълнение, за които е предвидена, съотношението между размера й и този на очакваните вреди от неизпълнението. Твърди,че уговорената тук неустойка не е необосновано висока и не води до обогатяване на оператора.

Неустойката,равняваща се на направените отстъпки от цената на услуги и устройство, е уговорена с оглед продължителността на договора и евентуално добросъвестно изпълнение по него. След като абонатът е неизправна страна,не би следвало да ползва предвидените облекчения. Размерът 1 на отстъпката от цената е била известна още при сключване на приложенията ,с които е уговорено получаването на мобилната услуга.Там е посочена стандартната цена, промоционалната такава за услуга и устройство.Разликата между двете суми лесно може да се изчисли и предвиди.

Устройството е предоставено на абоната ново,срещу отстъпка от цената с оглед дългосрочните отношения между страните,при които операторът е могъл да генерира печалба от цена на предоставената услуга за договорения срок на изпълнение. При липсата на изпълнение за кредитора е налице вреда,съотв.за абоната-обогатяване,което налага преуреждане на настъпилото неравновесие чрез уговорената неустойка.

Не се съгласява и с отхвърлителната част за претенцията за цена на невърнато оборудване- предоставен цифров приемник.Пояснява,че това оборудване е собственост на мобилния оператор и при прекратяване на правоотношението абонатът е задължен да го върне,като в противен случай подлежи на санкция.

Не споделя и изводите на съда по отношение таксите за събиране на просрочени вземания и обработка на просрочени задължения.Тези ангажименти са уговорени в ОУ-чл.27.1 за взаимоотношенията на А1 и абонатите и крайни ползватели на обществени мобилни наземни мрежи.Обосновава тези разходи с необходимостта от ангажиране на допълнителен технически и човешки ресурс за организиране, проследяване и събиране на забавени плащания.

По отношение дължимите за възстановяване разноски,вкл.и адвокатския хонорар, възразява,че независимо от частичното отхвърляне на претенцията,съдът не е следвало да редуцира тези разходи на заявителя.Обосновава се с дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба №1/2004г.на ВАС,където за претенцията на заявителя би следвало да се присъди хонорар от 400лв.,а с ДДС 480лв. Дори и при възражение за прекомерност съдът не може да присъди размер, който е по-нисък от минимално предвидения. Претендира присъждане на адвокатски хонорар още 777.13лв. и държавна такса 139.04лв.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част.

По допустимостта.

Жалбподателят е уведомен за обжалваното разпореждане на 07.09.2023г.,а жалбата е подадена на 14.09.2023г.-т.е. в законовия срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1111/2023г.по описа на РС-Ловеч, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира следното:

На 31.07.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 1111/2023г. по описа на съда. Заявителят „А1 България“ЕАД предявява вземане срещу А. М. А. от гр.Ловеч, ЖК“Здравец“, бл.213,вх.А,ет.4,ап.13, в общ размер на 6952.17лв.,от която главница 5 818.35лв. и обезщетение за забава 1133.82лв. Вземането произтича от неплатени суми,дължими по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М5956774 и М6497493,като част от рамков договор,идентифициран с уникален номер 501220701.Задълженията са за периода от 24.02.2021г. до 20.09.2021г. Главницата по Договор с номер М5956774 е формирана от вземания за незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност от 675.42лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1224.64лв. По Договор с номер М6497493 2 вземанията са за незаплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност от 663.13лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 1132.70лв. Твърди,че на основание чл.54.12 от ОУ договорът е едностранно прекратен от оператора,с оглед продължилата над 124 дни забава. Задълженията са представени в таблица, конкретизирани по месеци, съобразно документа,с който са установени. Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предявена е и претенция за възстановяване на направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса и адвокатския хонорар.

Към заявлението са приложени: Договори за продажба на изплащане с №501220701, анекси към договорите, приложения и допълнения към тях, Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя, Договор за правна защита и съдействие, фактура за адвокатски хонорар и списък на абонатите,преводно нареждане, Списък на разноските,преводно нареждане за внесена държавна такса.

С Разпореждане №1493/31.07.2023г. РС-Ловеч оставя без движение заявлението с указания да се уточни предметът на договорите за електронни услуги, цена, срок, размер на непогасените вноски, момент на прекратяване на договорната връзка, размер на неустойката и механизъм на формирането й,върху кои вземания е начислено вземането за обезщетение за забава.

Заявителят представя изложение в срок,в което уточнява претенциите по отделните вземания, договори и периоди на забава.Посочено е,че договорът по партида М5956774 е прекратен на 11.08.2021г.,а този по партида М6497493-на 06.08.2021г., на основание чл.54.12 от ОУ.

РС-Ловеч постановява обжалваното Разпореждане №1728/28.08.2023г.,с което уважава заявлението по отношение на претенциите за цена на ползваните електронни съобщителни услуги и неустойката за предсрочното им прекратяване в размер на 3 месечни вноски, непогасени вноски по договора за закупено по договор за изплащане устройство,а отхвърля по отношение на претенцията за предсрочно прекратяване на договора за електронни услуги, представляваща разликата в цената на месечната такса в рамките на уговорения срок, вземането за разходи за събиране на просрочени вземания и обработка на просрочени задължения,цената на невърнатото оборудване.Съдът приема,че тези клаузи са неравноправни по см.на чл.143 от ЗЗП,тъй като водят до значително неравенство между правата и задълженията на страните и не отговарят на изискването за добросъвестност. Разноските са присъдени съобразно уважената част от вземането.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 и ал.3 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдение,че облигационното отношение е прекратено, следва да се приложат и доказателствата,с които тази последица е обективирана.

Съставът намира,че не е обосновано обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по договорите, както се твърди. В Общите условия и на договорите за продажба на 3 изплащане, е предвидено,че когато прекратяването, съотв.развалянето е по инициатива на една от страните,това става с едностранно писмено предизвестие. Заявителят не излага твърдения,не представя и документи към тези по чл.410,ал.3 от ГПК, с които да се установи този факт- кога и как е преустановена договорната връзка. Позовава се на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за услуги без да сочи как е настъпила и как е обявена на абоната.Видно във всички договорености, приложения,анекси- това е условието за начисляване на неустойки и в т.см. поне този факт следва да е посочен и да са приложени документите,които го удостоверяват.

Уточняването на датите- 06.08.2021г. и 11.08.2021г. не е достатъчно и не изпълнява посочените погоре реквизити,съгласно чл.127 от ГПК.

Не без значение е и фактът,че всички договори и приложения са представени изключително хаотично, без систематизиране по хронологията на сключването им, обособяване по предмет(услуга, закупуване на оборудване и т.н.),от което не може да се установи има ли и кога продължение на срока или вече е настъпил крайният такъв. Не може да се провери предоставено ли е устройство, тъй като липсва приемо-предавателен протокол и т.н.похвати, усложняващи проверката на реалните договорености между страните.

Независимо от позицията на въззивния състав,че не е налице валидно прекратяване на договорите, с оглед принципа да не се влошава положението на обжалващия и по правилото на чл.269 от ГПК, предмет на настоящето произнасяне са само претенциите за отхвърлените неустойки.

Съставът споделя приетото от заповедния съд в тази част. С търсенето на неустойка в размер на „част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси до края на срока на договора“ реално операторът въвежда нова стойност на услугата,различна от предварително уговорената(без предвидените отстъпки). „Пропуснатата полза“ от предсрочното прекратяване на договора реално е обезпечена с неустойката от 3 месечни вноски. Идентично е и по отношение на неустойката,изразяваща се в цената на месечните вноски след развалянето на договора за изплащане на устройство до изтичане на предварително уговорения му срок. Налице е преустановяване на договорната връзка,за което е предвидена и приложена съответната санкция за неизправната страна.Търсенето и на цената,която продавачът е могъл да получи,в случай на осъществяване на договора в първоначалния му срок, надхвърля „пропуснатите ползи“ от това правоотношение. Съставът намира,че претендирането на тази втора санкция за едно и същото нарушение води до необосновано задължаване на потребителя и до значително неравенство в правата и задълженията на страните. С оглед акцесорния й характер правилно е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху тази част от претенцията

Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ef562ed-5330-4d2a-8e9c-760b442a12c9