Определение № 5092 от 07.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5092 гр. София, 07.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002101376 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. К. чрез адв. Д. против решение № 6619 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 9135/2023 г. на Софийски градски съд.

Ответната страна по жалба Е. В. Т.-М. чрез адв. Г. е подала писмен отговор в срока по чл.

287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

При проверка процесуалната допустимост на производството, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима.

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 20090140 от 09.05.2023 г. по гр. д. № 17090/2020 г. на Софийски районен съд (СРС) за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в т. 2 от нотариален акт № ... г., том .., дело № .../.. г. на нотариуса при СРС, с който В. А. Т. и О. Н. Т. са прехвърлили на Б. П. К. правото на собственост върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 6/15 идеални части от дворното място, до размер на 1/3 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, по иск предявен от Е. В. Т.-М., конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото първоначален ищец В. А.

Т., срещу Б. П. К..

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е съобразил, че с нотариален акт № .../.. г. на нотариуса при СРС В. и О. Т. са прехвърлили на Е. Т. две тавански помещения, 1 изградени в двуетажна жилищна сграда, находяща се на [улица], [населено място], едно избено помещение, ведно със съответните идеални части върху дворното място и с припадащите се идеални части от общите части на сградата. Със същия нотариален акт В. и О. Т. са прехвърлили на Б. К. следния имот: първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на [улица], [населено място], ведно със съответните идеални части от дворното място и с припадащите се идеални части от общите части на сградата. Задълженията на приобретателите по така сключените договори са за гледане и издръжка на прехвърлителите, вкл. като им се осигури спокоен и нормален живот. При анализ и оценка на събрания по делото доказателствен материал е установено, че прехвърлителят Т. е бил на 95 години, с влошено общо здравословно състояние, водещо до немощ – затруднения в движението, невъзможност сам да посети нужните медицински специалисти, невъзможност сам да си напазарува. Същият е страдал от множество хронични заболявания. Нуждаел се е от ежедневен прием на медикаменти. Било е необходимо и проследяване и коригиране на терапията, с оглед промените в заболяванията. Той се е намирал в състояние на силно ограничение откъм придвижване и обслужване и в ежедневието си постоянно се е нуждаел от грижи и подпомагане. Прието е, че прехвърлителите са имали доказана нужда от грижа, изразяваща се в помощ в домакинството, пазаруване, обгрижване, били са с влошено здравословно състояние (прехвърлителя Т.), на което съответства престиране на адекватна по вид, обем и интензитет дължима грижа и издръжка, каквито в случая не са доставяни.

Установено е, че прехвърлителите са живели в изключително лоши битови и хигиенни условия и са имали нужда от гледане – от полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството ежедневно и това е било в задължение на ответницата, която не е престирала надлежно. Напротив, събрани са данни, че срещите на прехвърлителите (баба и дядо) с внучката (приобретателката по разглеждания алеаторен договор) са били изключително редки и спорадични, доколкото в последните 10 години последната се е установила трайно извън страната – в Англия, където живеела и работела. Изразено е разбиране при позоваване на съдебна практика на ВКС – напр. решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на II г. о., решение № 70/2011 г. по гр. д. № 612/2010 г., на ІІІ г. о., решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., решение № 20/22.07.2015 по дело № 1853/2014 на IV г. о. и др., че за разваляне на алеаторния договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и издръжка, е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на задължението за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. За неоснователни са намерени изложените във въззивната жалба оплаквания, че ответницата и ищцата, като приобретатели по договора, следва да отговорят солидарно за изпълнение на задълженията. В тази връзка е посочено, че съгласно постановките на ТР № 6/26.04.2012 г. по т. д. № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за гледане и издръжка, което се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението на другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на 2 неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. Според втората инстанция обаче, в случая всяка от страните по настоящето дело (ищцата – едната дъщеря на прехвърлителите и ответницата – нейна племенница) е поела самостоятелно задължение за гледане и издръжка срещу прехвърляне на различни обекти на правото на собственост.

Затова, при неизпълнение на която и да е от приобретателките, прехвърлителите разполагат с право да развалят договора за издръжка и гледане за съответния имот, срещу прехвърлянето на който страната е поела задължение. В случая предмет на делото не е развалянето на алеаторния договор досежно имотът, прехвърлен на ищцата, а този, по силата на който ответницата е придобила имот, поради което на доказване по делото подлежат полаганите от нея грижи лично или чрез трето лице (ежедневно и постоянно), като се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. За да приеме, че не е доставен дължимия резултат от приобретателя инстанцията по същество е отказала да кредитира при условията на чл. 172 ГПК показанията на свидетелката С. Т. – майка на ответницата, че последната изпълнявала задълженията си по договора чрез нея. В подкрепа на този доказателствен извод е посочено, че самата свидетелка се е нуждаела от грижи (доколкото страдала от психиатрично заболяване), от една страна и от друга – че показанията са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства (тя сочи да е чистела и се е грижела за родителите си и за жилището, но това не отговаря на състоянието на имота, отразено в снимките по приетата СТЕ, което е и самостоятелно основание да не се кредитират показанията на тази свидетелка). Направено е и съждение, че дори и С. Т. да е полагала грижи за родителите си, липсват доказателства тя е осъществявала това си задължение по възлагане на длъжника – ответницата, а напротив – сочи на поведение на дъщеря, загрижена за своите родители. Обобщено е, че доколкото задълженията по алеаторния договор не са били изпълнявали от ответницата във вида, обема и качеството на постигнатата договореност, искът за развалянето му е приет за основателен и е уважен до размер на претендираната от ищцата ид. част от имота.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата си касаторът обосновава искане за достъп до касация по правни въпроси, които счита да са обусловили изхода на делото и са разрешени в отклонение с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят въпросите за неделимия характер на задължението за издръжка и гледане при множество длъжници и солидарната им отговорност спрямо кредитора – тук се сочи противоречие с ТР № 6/15.05.2012 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 159/10.08.2015 г. по гр. д. № 4124/2014 г. на ВКС, IV г. о.; за възможността дължимото по договора за издръжка и гледане да бъде изпълнено от трето лице без да има значение дали е натоварено да изпълни от длъжника или изпълнява по своя воля – в тази връзка се твърди отклонение с решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. и решение № 863/22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС; за задължението на съда обсъди събраните гласни доказателства в съвкупност с 3 останалия доказателствен материал по делото като при преценка на достоверността им и изразено противоречие с други доказателства да мотивира обосновано защо не кредитира едни за сметка на други, вкл. и с оглед правилото на чл. 172 ГПК (при наличие на родствена връзка със страна по делото) – твърдяно противоречие с решение № 50242/29.11.2022 г. по гр. д. № 117/2022 г. и решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., и двете на IV г. о. на ВКС; за задължението на въззивния съд да обсъди всички оплаквания в жалбата и да изложи собствени мотиви по всички твърдения, доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства относно релевантните за спора факти – тук се поддържа отклонение с решение № 50169/02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на ВКС, III г. о. и решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о. По въпроса за доказателствената стойност на снимков материал и има ли той характер на надлежно доказателство за установяване на релевантен по делото факт се обосновава искане за селектиране на жалбата на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че той е обусловил изхода на спора по делото и е от значение за доказването и доказателствените средства.

Сочи се и наличие на фактическия състав на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдение, че обжалваното решение е очевидно неправилен съдебен акт.

Касационен контрол не може да бъде допуснат.

Първият от повдигнатите въпроси не е обуславящ изхода по делото предвид решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решение. Те се свеждат до установеното неизпълнение – било лично или чрез трето лице - на задължението за издръжка и гледане, поето именно от ответницата по силата на сключения с В. и О. Т. (нейни баба и дядо) алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот. В тази връзка е прието, че макар прехвърлителят Т. (първоначален ищец) да е имал облигационно отношение по алеаторен договор с друг приобретател за прехвърляне на друг имот срещу задължение за издръжка и гледане, доколкото се касае до еднаква престация, уговорена по такъв начин, че всеки е длъжен да я изпълни, то кредиторът може да я иска от всеки длъжник по свой избор в пълен обем и да претендира разваляне на съглашението с този свой длъжник, поради неизпълнение на задължението за грижи и издръжка. Развити са съображения, че това в случая е сторено с упражняване на конститутивния иск за разваляне на договора, по който приобретател е ответницата, която не е доставяла дължимите по договора (и в пълен обем) грижи и издръжка. Във въззивното решение липсва изложена аргументация и направени изводи за изпълнение на задължението на приобретателката Е. Т. (конституирана като ищец на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото нейн баща В. Т.) за издръжка и гледане по сключения между нея и прехвърлителите Т. алеаторен договор с предмет прехвърлянето на друг имот и за последиците от това (предвид неделимостта на дължимата престация и възникналата между длъжниците солидарна отговорност).