Решение № 432 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Миглена Йовкова

Николай Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000500743 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Инициирано е с въззивна жалба от Б. П. и Т. М. – чрез адв. А. Г., против частта от Решение №5718/22.10.2024г. по гр.д. №7037/2022г. на СГС, с която е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, по иск предявен срещу тях от П. Д.

М., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. „***“№*, вх.*, етаж *, ап.*, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том I, peг. № 1533, дело № 23/07.04.2022 г. на Н. К. помощник нотариус по заместване при нотариус В.

К.-Т., peг. № *** на НК, вписан в Сл.вп. с вх. рег. № 223539, Акт № 97, том LVI, дело № 17413, на притежаваните от ищцата ¾ /три четвърти/ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, община Столична, област София, район „Младост”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 15/ 06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 06.04.2022 г., с адрес на имота: *** Жалбоподателите поддържат, че събраните в хода на производството доказателства не доказват, че към датата на сключване на процесния договор П. М. е била в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, поради което изводът на съда, че не е имала воля за сключването му е необоснован. Подкрепя тезата си с подробни доводи и обсъждане на доказателствата, включително и доказателствената стойност на част от свидетелските показания.

Сочи се във ВЖ, че заключенията на двете комплексни съдебно – 1 медицински експертизи, оспорени от тях, са необосновани, защото не са базирани на изслушаните свидетелски показания на свидетелите адвокат и нотариус, а само на писмените доказателства. Изложени да доводи за липса на категоричност в изводите на повторната СМЕ, поради което не следва правните изводи да се обосновават с нея.

Оспорена е правилността на изводите за основателност на иска за унищожаване на процесния договор за дарение с позоваване на постановена практика от ВКС по подобен казус.

Изложени са оплаквания за процесуално нарушение и искане на страната пред въззивния съд за допускане на нова СМЕ и приемане като доказателство на диск с образна диагностика на П. М., по които съдът се е произнесъл с определение в закрито с.з. при насрочване на делото.

По подробните съображения в жалбата, ответниците в производството искат да бъде отменено решението в обжалваната от тях част и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли претенцията на ищцовата страна за унищожаване на договора на основание по чл. 31, ал.1 от ЗЗД.

В отговора на горната ВЖ, подаден от насрещната страна П. М., се релевират доводи за законосъобразност на обжалваната част от акта в контекста на обсъждане на доказателствения материал. С оглед на тях моли решаващият състав да приеме, че СГС пълно, подробно и обосновано е изложил в мотивите си доводи за законосъобразния си извод, че са налице основанията по чл. 31 от ЗЗД и искът следва да бъде уважен. Заедно с изложеното страната иска при постановяване на решението си САС да вземе предвид и изложените пред първата инстанция съображения. Изразено е становище, че ВЖ на ответниците следва да бъде оставена без уважение.

От своя страна ищцата П. М. е депозирала насрещна въззивна жалба против частта от Решение №5718/22.10.2024г. по гр.д. №7037/2022г. на СГС, с която е отхвърлен искът й срещу Б. П. П., ЕГН ********** и Т. Д. М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** с пр. осн. чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността, поради липса на съгласие, на процесния договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том I, peг. № 1533, дело № 23/07.04.2022 г. на Н. К. – помощник нотариус по заместване при нотариус В.

К.-Т., peг. № *** на НК. Сочи, че с оглед претото след постановяване на първоинстанционното решение, ТР №5/2020 от 30.05.2022г. по тълк.д.

№5/2020г. на ОСГТК на ВКС, което уеднаквява практиката по въпроса дали причината за невъзможността да разбира и ръководи действията страна по сделка следва да е трайна или кратковременна, то първо следва да се разгледа искът по чл. 31, ал.1 от ЗЗД, а при отхвърлянето му искът по чл. 26, ал.2, пр. от ЗЗД. Поради това счита, че като е разгледал първо иска за нищожност и го е отхвърли с изричен диспозитив, е постановил недопустимо решение в атакуваната част и в същата то следва да бъде обезсилено.

Ако изложените доводи не бъдат споделени, поддържа, че решенето е неправилно и необосновано, защото в него липсва нализ на доказателствата и обсъждане на доводите на ищцата. В тази връзка цитира пасажи от атакувания акт.

2

На последно място поддържа, че незаконосъобразно СГС е разпределил разноските между страните, което е породило парадокс ищцата, чийто иск е уважен да дължи разноски на ответниците. Излагат доводи за необосновано висок размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците. Заедно с това иска в зависимост от изхода на спора, разноските на противната страна да бъдат намалени.

Претендира разноски за въззивното производство.

В отговора им на НВЖ, Б. П. и Т. М. заявяват, че не възприемат обсъждането на доказателствата, направено в нея и доводите за необоснованост на решението. Считат, че правните изводи на съда са правилни и подкрепени от установените факти в делото.

По оплакването за разноските са изразили становище, че те са правилно разпределени.

В хода на производството пред настоящата инстанция П. Д. М. е починала и е оставила като законни наследници синовете на починалия си син И. И. М. - И. И. М. и П. И. М.. Поради това на основание чл. 226 от ГПК са конституирани в качеството на ищци в производството на нейно мястото.

Въз въззивното производство не са приобщени нови доказателства, поради което след обсъждане по отделно и в съвкупност на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, решаващият състав на САС, прие следното от фактическа страна :

Безспорно е в делото, че ищцата е придобила в режим на съсобственост чрез покупко-продажба и наследяване ¾ ид.ч. от процесния имот, видно Нот. акт № 68, том V, рег. № 13068, нот. дело № 802/2007 г. на нотариус peг. № 200 на НК, вписан във вх. peг. № 75098, акт № 74, том LLLXL, дело № 51669/10.10.2007 г. на АВп. и от Удостоверение за наследници изх. № РСТ22УГ01-2660/20.04.2022 г. на Столична община, район „Студентски”.

Страните не спорят и че са имали дългогодишни наемни отношения, включително и към датата на сделката за дарение относно процесния имот, като ответниците са били наематели, а П. М., И. И. М. и П. И. М. наемодатели.

На 07.04.2022 г. между П. М. и ответниците е сключен договор за дарение, изповядан в нот. акт № 154, том I, peг. № 1533, дело № 23/07.04.2022 г. на Н. К. – помощник нотариус по заместване при нотариус В. К.-Т., peг. № *** на НК, вписан в Сл.Вп. с вх. рег. № 223539, акт № 97, том LVI, дело № 17413, с който ищцата е дарила на П. и М. притежаваните от нея ¾ ид. ч. от процесния недвижим имот.

Установява се от споразумение от 07.06.2022 г., подписано от същите страни, че ответниците са се задължили във връзка направеното дарение от М. в полза на ответниците, да й предоставят пожизнена месечна издръжка в размер на 500 лева.

От представената епикриза № 22241 от УМБАЛ „Света Анна” АД, гр.

София, се установява, че на 28.12.2020 г. ищцата била хоспитализирана в болничното заведение с диагноза Covid-19. При престоя в болницата на 28.12.2020 г. е извършена образна диагностика чрез компютърна томография 3 на главен мозък на ищцата, въз основа на която е била поставена диагнозата „Енцефалопатия”, като на 08.01.2021 г. била изписана от УМБАЛ „Света Анна” АД с окончателна диагноза „Covid-19, идентифициран вирус.

Пневмония. Енцефалопатия“.

Като писмени доказателства са приети в делото медицински документи, съдържащи данни за здравословното състояние на П. М. за периода след лечението й от 28.12.2000г. до 08.01.2021г. с диагноза Ковид-19. Анализът на същите изисква специални знания, поради липсата на компетентност в областта на медицината – психиатрия и неврология, както и в областта на психологията, у съда. Ето защо въз основа на тези доказателства са изготвени заключенията на основната и на повторната съдебно – медицински експертизи.

Правилно първоинстнационният съд не е кредитирал заключенията на експертизи изготвени по ДП № 15115 от 2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза и съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Л. А. - Очна клиника на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД, но ги е приобщил като писмени доказателства за обстоятелството, че са били изпълнени от подписалите ги експерти по досъдебното производство.

Видно е от писмените доказателства, че през м. март и м. април 2022г. е водена кореспонденция чрез мобилно приложение за сключване на нов договор за наем между И. И. М. и П. И. М. от една страна и отв. М., от друга.

В първоинстанционното производство са разпитани две групи свидетели на двете спорещи страни, които в голямата си част се разминават, поради което съдът ги обсъди съвкупно с другите доказателства, в контекста на заинтересоваността на всеки от тях от изхода на делото.

От показанията на свид. С. П., относими към предмета на делото са твърденията й, че познава П. М. от м. януари 2021г., когато е започнала да се грижи за нея и има наблюдения до м. юни същата година. Твърди, че в началото е била много зле физически и психически, защото не е можела да се държи на краката си и по цял ден е лежала. Ставала е само, за да отиде до кухнята, за храна и лекарства и след това пак се връщаше в леглото.

Обърквала се е, като отивайки до тоалетна, вместо в нея е влизала в другата стая. Възпроизвежда поведение, на което е била свидетел, при което П. е скачала през нощта, защото й се причувало, че някой звъни на вратата, че някой я търси и е излизала на вратата да питаше кой е. Сочи, че постепенно, се е възстановила физически и можело да се комуникира с нея, но е забравяла, имала е и проблеми със слуха и зрението. Установява, че дори когато телефонът е бил до нея тя не го е чувала, че звъни, нито е можела да чете сама, а е карала нея да й чета, защото е твърдяла, че и с очилата не вижда.

Свидетелката разказва случай, при който е скрила пари и след това не е могла да ги намерят с дни наред, поради което П. е дала на снаха си всичките си пари и й каза да се занимава тя с това. Съдът дава изцяло вяра на горните показания, защото свид. П. не е заинтересована от изхода на спора и защото има непосредствени възприятия за фактите, които пресъздава.

4

Свид. Х. М. е заинтересована от изхода на делото, тъй като е майка на другите двама съсобственици на процесния недвижим имот, поради което показанията й следва да бъдат съпоставени с другите доказателства в делото.

Твърденията й, които се потвърждават от последните и съдът кредитира са, че след изписването от болницата, където била лекувана от Covid-19, ищцата е била в лошо физическо и психическо състояние – тежала 38 кг., трудно се е движела, не е можела да се обслужва сама, била е неадекватна. Твърди, че П. й е споделяла, че вижда хора, които реално не са били в помещението, считала е дома си за болница, бъркала местонахождението на санитарните помещения в дома си. Сочи, че през 2022г., физическото й състояние се е подобрило, но губела представа за време и място, не разбирала смисъла на казаното, поради което отново се е наложило да ангажира човек, който да се грижи за нея. В съответствие с писмените доказателства в делото са показанията й, че след боледуването на П. М. от Covid-19, тя не е можела да се занимава с договора за нем, поради което синовете й са сключили нов договор през м. март 2021 г. с валидност до 30.04.2022 г. Преди изтичането на срока на този договор тя и синовете й изпратили на отв. М. проект на анекс за удължаване на договора, но до началото на м. април 2022 г. не получили отговор от него. Свидетелката разбрала за дарението сутринта на 14-ти април 2022 г. от приятелка на ищцата, а след това и от друга нейна позната, която на 12 април 2022г., придружавала ищцата до поликлиниката. Последната споделила, че с Т. ще ходят да вадят препис на нотариалния акт, за сключване на нов анекс към договора за наем, тъй като изтичал. Близката на П. М. поискала да прочете договора и установила, че е дарила апартамента си. Казала това на П. и тя се разтревожила, защото през цялото време е смятала, че подписват споразумение, за да получава наема в размер на 500 лв. Свидетелката М. установява също, че през 2022 г. ищцата е приемала на множество лекарства, с помощта на които се е подобрило физическото й състояние, но е продължавала да бърка време, мястото, дати, трудно се комуникирало с нея, а също твърдяла, че в къщата влизат непознати хора, че чува шумове и звуци.