Решение № 86 от 17.03.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Карлово, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320100011 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК, предявени от Д.

С. К., ЕГН: **********, от гр. К., ул. „П.“ №***, ет.*, ап. №*, чрез адв. Е. П. против П. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „Д.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*.

Ищецът твърди, че с ответницата по настоящото дело заживели на семейни начала през 2016 г. На 10.06.2018 г. се родил синът им С. Д. К..

Двамата с ответницата сами отглеждали сина си в апартамент, собственост на нейния брат, находящ се в гр. К., ул. „Д.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*. В началото на месец май 2021 г. с ответницата се разделили. Ищецът напуснал съвместно обитаваното жилище, а тя и синът им останали да живеят в него.

При раздялата ищецът оставил на ответницата всички движими вещи, необходими за домакинството, които закупили с нея по време на съвместното им съжителство с цел тя да не изпитва каквито и да било трудности при отглеждане на сина им. Освен това при раздялата ищецът й оставил и пари, с които да посрещне нуждите на детето през текущия месец.

А от месец юни и до настоящия момент по уговорка, постигната помежду им, всеки месец превеждал по нейната банкова сметка сумата от 200 лв. за 1 издръжката на С.. През месец юли 2021 г. ответницата и синът им постъпили за няколко дни в болница. Тя настояла за този месец ищецът да й преведе поголяма сума – 300 лв., за да бъдела „компенсирана“ за ползвания отпуск по болест. Наред с тези пари, които ищецът превеждал за издръжка на детето, той постоянно давал и допълнителни средства за него – за лекарства, купувал му различни неща, от които имал нужда или давал пари за тяхното закупуване. Когато се налагало, с личния си автомобил карал детето и ответницата до П. за медицински прегледи. От приложените към настоящата искова молба шест броя приходни квитанции било видно, че от настъпване на раздялата между съпрузите през месец май М.лата година и до края на същата, ищецът плащал и таксата за детска градина на детето с изключение само на дължимата такава за месеците септември и октомври. Правел всичко това с осъзнатото желание да осигури всичко необходимо за сина си според възможностите си.

Ищецът твърди, че при раздялата им с ответницата се уговорили, че ще има възможността да запази максимално пълноценна връзка с детето, че ще може да го взима през седмицата и уикендите за по-продължителен период. След раздялата им той се установил и живеел при своите родители, като поел и припадащата му се част от наема. Видно от приложените към настоящата искова молба Договор за наем от 01.02.2009 г., те били наематели на апартамент, находящ се в гр. К. на ул. „П.“. Апартаментът се състоял от хол, кухня, спалня, детска и сервизни помещения. В този апартамент ищецът ползвал самостоятелно една стая наред с общите помещения, като хол, кухня и сервизни помещения. Когато синът му бил при него, той спял в тази стая. В апартамента ищецът и родителите му осигурили много добри условия за детето.

След раздялата с ответницата, тя първоначално спазвала уговорката им и му позволявала да взима детето. Постепенно помежду им започнали да възникват спорове за това, кога да го взима и да го връща в жилището й.

Понякога ответницата не отговаряла на обажданията му, когато по уговорка трябвало да вземе детето. Друг път, просто отказвала да му го даде. Наред с това имало случаи, когато тя самата му се обаждала да го вземе още от четвъртък и да остане при него до понеделник, когато баща му го водел на детска градина. Между него и С. имало изградена много силна връзка, която ищецът държал да запази и доразвие с годините и неговото израстване.

2

Счита, че макар и разделени с ответницата, синът им не бива да страда от тази раздяла и трябва да има пълноценна и хармонична връзка и с двамата си родители. Както ищецът не можел да замени ответницата като майка на сина им, така и тя не можела да го замени в качеството му на негов баща. Синът им, както и всяко едно дете, се нуждаело и от двамата си родители. За ищеца било неприемливо режимът му на лични отношения с детето на практика да зависи от едноличното решение на майката. Все пак те с ответницата били равноправни родители на С. и трябвало да взимат съвместно всички решения, които го касаят.

Ищецът бил изключително щастлив, когато синът му идвал при него за по-продължителен период от време и искал да бъде колкото е възможно подълго с баща си. Винаги бил грижовен и отговорен родител, който разбирал и поставял нуждите на детето си на първо място. В жилището, в което живеел, имало много добри битови условия, подходящи за детето. Не на последно място следвало да бъде отчетен и фактът, че по всяко време можел да разчита на помощта, както на двамата си родители, така и на сестра си, която била майка на две деца на възраст, близка до тази на сина му.

Ето защо ищецът желае да му бъде определен един по-разширен режим на лични отношения със сина му така, че не само да запази близката си връзка с него, но и да е в състояние да участва пълноценно в неговото отглеждане и възпитаване. Това щяло да бъде изключително в негова полза.

За да бъде постигнато това, било необходимо не само да може да взима детето текущо през седмица и за един месец през лятото, както стандартно понякога се определял режимът на лични отношения. Счита, че би било добре за детето да може да прекарва личните си празници, както с баща си, така и с майка си. Полезно за неговото психическо и емоционално израстване щяло да бъде, ако може да прекарва с ищеца и неговото семейство и техните лични празници. Също така желаел при възможност да може да пътува със сина си, както из страната, така и в чужбина за екскурзии и почивки. Искал, доколкото му позволяват силите, да му покаже България и света и да преживеят това заедно.

Всичко изложено обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което:

3

1. Да му определи следния режим на лични отношения със сина му С. Д. К., ЕГН **********:

- всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, като взима детето от детска градина/училище в четвъртък след края на учебните занятия и го връща в понеделник в детската градина/училище за началото на учебните занятия;

- един месец през лятото/лятната ваканция с преспиване, който да не съвпада с платения годишен отпуск на ответницата, като взима детето в 9,00 ч. на първия ден и да го връща в 19,00ч. на последния ден от и в дома му;

- в четните години – първата половина от зимната и пролетните ваканции, а в нечетните години – втората половина на зимната и пролетната ваканции с преспиване така, както са определени за съответната учебна година от Министъра на образованието, като взима детето в 9,00 ч. на първия ден и го връща в 19,00 ч. на последния ден от и в дома му ;

- за два дни за Великден с преспиване, като в четните години взима детето в 9,00 ч. на Велика събота и го връща в 19,00 ч. на първия ден на Великден, а в нечетните години да го взима в 9,00 ч. на втория ден от Великден и да го връща в 19,00 ч. на третия ден от Великден;

- в четните години за два дни с преспиване за рождения и именния ден на детето – 10.06 и 20.08., като го взима в 9,00 ч. на самия ден и го връща в дома му в 19,00 ч. на следващия ден;

- за два дни с преспиване за рождения ден на ищеца – 06.12 и имения му ден – Д.ден, като в зависимост от това дали са учебни или почивни дните да взима детето от детската градина/училище след приключване на учебните занятия или в 9,00 ч. от дома му на самия ден и да го връща на следващия ден в детската градина/училище за учебните занятия или в дома му в 19,00 ч.;

- за по два дни с преспиване за рождените дни на родителите на ищеца – **** на баща му С. К. и ****** на майка му М. К.а, като в зависимост от това дали са учебни или почивни дните, да взима детето от детската градина/училище след приключване на учебните занятия или в 9,00 ч. от дома му на самия ден и да го връща на следващия ден в детската градина/училище за учебните занятия или в дома му в 19,00 ч.;

4

- за по два дни с преспиване за рождените дни на племенниците на ищеца – Д., родена на ****** и С., роден на *****, като в зависимост от това дали са учебни или почивни дните, да взима детето от детската градина/училище след приключване на учебните занятия или в 9,00 ч. от дома му на самия ден и да го връща на следващия ден в детската градина/училище за учебните занятия или в дома му в 19,00 ч.;

- по всяко друго време по взаимно съгласие между ищеца и ответницата.

2. Да постанови решение, заместващо липсващото съгласие на ответницата, ищецът да пътува със сина си в страните от Европейския съюз, Република Турция и Дубай с цел туризъм за срок до 14 (четиринадесет) дни за всяко едно пътуване.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата, представлявана от адв. С. П.-К. оспорва частично предявените искове и предявява насрещен иск.

Не оспорва следните факти и обстоятелства, изложени в исковата молба: че с ищеца били във фактическо съпружеско съжителство от 2016 г. до месец май 2021 г., когато се разделили; че на 10.06.2018 г. се родило детето им С. Д. К., ЕГН: **********; че след раздялата им детето останало при майката, която полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание; че ищецът заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв., считано от месец юни до момента, както и че е заплащал месечните такси за детската градина, с изключение на тези за месеците септември и октомври 2021 г.

Оспорва следните обстоятелства: че е възпрепятствала контактите между ищеца и детето; че отказвала да го дава; че ищецът е грижовен и отговорен родител; че между него и детето има изградена много силна връзка; че ищецът по всяко време може да разчита на своите родители и на сестра си да му окажат помощ за гледането на детето.

Твърди, че от раздялата им до момента винаги давала детето на ищеца, когато и за колкото време пожелаел – понякога то оставало при него и по 10 дни, с преспиване.

Оспорва претенцията на ищеца да му бъде определен искания режим 5 на контакти, който бил много разширен и не отчитал потребностите на детето да бъде достатъчно време с ответницата и близкото й обкръжение, както и факта, че той и родителите му живеят заедно, което давало възможност на последните да имат също достатъчни и пълноценни контакти с детето, когато то е при баща си. Исканият режим не бил съобразен и с възрастта на детето, неговите потребности и дневен режим, в това число посещението на детска градина. Детето било само на три години и седем месеца, т.е. било във възраст, по-близка до тази, при която, съобразно създалата се трайна съдебна практика, контактите с другия родител и близкото му обкръжение са поограничени, в т. ч. и без преспиване. Исканият режим на контакти се доближавал до такъв, който фактически представлявал споделено родителство, което се отричало както от съдебната практика на ВКС, така и от психолозите, тъй като при него детето се обърквало, нарушавали му се стереотипите, начинът на живот, дневният режим, навиците и др., което създавало у него несигурност, раздвояване, тревожност, затваряне в себе си, неспособност да общува спокойно и свободно.

Отделно от това, от раждането на детето до момента то било найвече с ответницата, привързано било силно към нея, страдало, когато се разделяли, тъгувало, когато не били заедно. В много от случаите, когато ищецът го взимал при себе си, го връщал болно, а понякога в такова състояние го бил водил и в детската градина, без да се погрижел да го заведе на лекар или да му закупи лекарства. Ищецът смятал, че е достатъчно да й дава по 200 лв. на месец, като не желаел да участва в други разходи. Детето често боледувало, което налагало закупуване на антибиотици и други лекарства, които били доста скъпи.