Решение № 300 от 26.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Варна, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100500158 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 91537/05.12.2023г. на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощника юрк. К. К., против решение № 3676/14.11.2023г., постановено по гр.д.№ 20223110113885 по описа на ВРС, 31 състав, с което е уважен предявения от „ЛАЗЕР ПЛАНТ“ ЕООД, ЕИК 125575376 със седалище гр.Търговище, срещу жалбоподателя иск за заплащане на сумата от 8 289.04лв. представляваща сума с която ответното дружество се е обогатило без основание чрез ползване на собствения на ищеца енергиен обект с диспечерско наименование възлова станция „Мура“ за времето от 20.10.2017г. до 19.10.2022г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-19.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за разликата до търсените 11 052.05 лв., на осн. чл.59 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуални правила и въз основа на некоректен анализ на доказателствата по делото.

Твърди се, че процесният трафопост е държавна собственост, поради което договорът за покупко-продажба е лишен от предмет, доколкото касае вещ извън гражданския оборот. Във връзка с това се сочи, че не е доказано както правото на собственост на ищеца върху 1 процесните съоръжения, така и наличието на неоправдано разместване на имуществени блага. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЛАЗЕР ПЛАНТ“ ЕООД, чрез адв.

П. М., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в съответствие със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.

Съдът намира въззивната жалба за редовна и производството по нея за допустимо – същата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител и в срока по чл. 259 ГПК при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 от З З Д от „ЛАЗЕР ПЛАНТ“ ЕООД, ЕИК 125575376 със седалище гр.Търговище срещу "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, за заплащане на сумата 11052,05 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода 20.10.2017г. 19.10.2022г. в резултат на ползването без правно основание на енергиен обект с диспечерско наименование „Мура“, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Твърди се, че ищецът е собственик на енергиен обект, представляващ трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция "Мура", представляващ сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Търговище, ведно с намиращото се в нея оборудване 63kVA, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение. Сочи, че правото му на собственост върху трафопоста произтича от договор за покупко-продажба, чрез който е придобил поземлен имот ведно с намиращия се в него трафопост от „Мура-ДМ“ АД /в ликвидация/, което от своя страна се твърди да е правоприемник на ДДЗ „С.Д." посредством последователни преобразувания. Сочи се също, че в чл.2, ал.2 от сключения между страните на 08.04.2016г. договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа е обективирано признание от страна на ответника, че възловата станция е собственост на клиента „Лазер Плант" ЕООД. Твърди се, че ответното дружество използва визираната възлова станция за целите на доставката на ел. енергия до други техни клиенти, без да е сключил договор за ползването и съответно да заплаща цена за достъпа, съгласно чл. 117, ал.

2

7 от ЗЕ.

Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, като твърди, че последния не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния трафопост, построен през 1973г., който е станал държавна собственост , съгласно Закона за електростопанството (ЗЕл., обн. ДВ,бр.71 от 27.03.1948г. отм.) чл.2, който съдържа изрична забрана други лица, освен държавата, да притежават собственост върху енергийни обекти, като е посочено, че всички те са държавна общонародна собственост, а съгласно чл.9 неразделна част от електростопанското предприятие са всички машини, съоръжения, инсталации, сгради и други, които имат връзка с производството, преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия. Сочи се, че при действието на ЗЕл. от 1948г.

(отм.), както и действието на следващия ЗЕл. от 1975г., процесния трафопост е могъл да бъде единствено държавна собственост, като единственото изключение от горното правило е било регламентирано в чл.2, ал.2 ЗЕл. (отм.), съгласно която "кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия", т.е. изисквал се е изричен административен акт, с който да се разреши прехвърлянето на обекта от държавата на трети лица , като при това ДДЗ „С.Д." не попада в субектите, определени в закона - "кооперативни и други обществени организации", които могат да придобиват и притежават енергиен обект. Твърди се, че правната уредба е същата и при следващия закон - Законът за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, Обн. ДВ, бр.64 от 16.07.1999г., отм.), който отменя ЗЕ от 1975г.(отм.), както и в действащия понастоящем Закон за енергетиката (Обн. ДВ, бр.107 от 09.12.2003г.) – пар.4 от ПЗР на ЗЕ. Счита се също, че не са налице елементите от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като обедняване на ищеца не е настъпило, доколкото същият не би могъл да получава приходи от използване на енергийното съоръжение. Твърди, че към трафопоста няма присъединени други потребители, които да са клиенти на ответника и няма преобразуване на енергия до тях, което прави посочената от ищеца Методика неприложима.

Съдът намира, че е сезиран с редовна и допустима жалба, подадена от легитимирано лице, въз основа на събраните вече доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, че доказано както правото на собственост на ищеца върху 3 процесните съоръжения, така и наличието на неоправдано разместване на имуществени блага.

По предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху процесния трафопост с идентификатор ****, обстоятелството, че от този трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, намаляване имуществото на ищеца и реализиране на облага от ответното дружество, произтичащи от общ факт.

Ищецът се легитимира като собственик на съоръжението въз основа на представения по делото нотариален акт, издаден за поземлен имот, заедно с построената в него промишлена сграда – сграда за електроразпределение /трафопост/ със застроена площ от 32 кв.м. Не се спори между страните, че се касае до трафопост, представляващ "енергиен обект" и част от "електроразпределителната мрежа" по смисъла на дефинитивните норми на т. 23 и т. 22 на Допълнителните разпоредби на действащия Закона за енергетиката (ЗЕ).

Възразява се от ответната страна, че ищецът не е могъл да придобие собствеността върху построения през 1973г. трафопост с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (ЗЕ от 1948 г., отм.), която изрично предвижда, че енергийните източници и всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Съгласно чл. 3 от същия закон държавата е можела да преотстъпва на местните органи на държавната власт, на държавните предприятия или на обществени организации – водни синдикати, кооперации и др. – строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, но не и правото на собственост върху тези енергийни обекти. По време на действието на следващия Закон за електростопанството от 1975г. енергийните обекти и съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия са продължили да бъдат изключителна държавна собственост. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 2 от този закон въвежда правото само на кооперативни и други обществени организации по изключение - с разрешение на Асоциация "Енергетика" и за задоволяване на собствените си нужди от ел. енергия, да могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти. Следва да се отбележи, че държавни предприятия, каквото е бил ДДЗ „С.Д.“, не са включени в посочената разпоредба.

Следователно съобразно императивните разпоредби на чл.2 и чл.8 от Закона за електростопанството отм. подобни обекти остават държавна собственост.

Същевременно при условията на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ се предвижда, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Съгласно параграф 67, ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ /1999г. - 2004г./ Законът изключва, при приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения, те да се включват в предмета на сделката, когато чрез тях се осъществява снабдяването с ел.енергия на повече от един потребител.

В случая е установено от представения АДС, че трафопостът е част от 4 имуществото, предоставено за стопанисване на държавното предприятие, като освен това не е спорно между страните, че през периода на преобразуване на предприятието трафопостът е използван само за нуждите на завода, поради което на основание цитираната разпоредба на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ следва да се приеме, че трафопостът като част от предоставеното за стопанисване имущество на държавното предприятие, е предоставено в собственост на новосъздаденото дружество.

Следователно ищецът, като частен правоприемник на "Мура - ДМ" АД, е придобил собствеността върху изградения в имота трафопост. Този извод се подкрепя от представените по делото заповед на областния управител на област Търговище за отписване на процесния трафопост от актовите книги за имотите – държавна собственост, както и от обективираното в сключения между страните по делото договор за присъединяване признание от страна на ответното дружество на правото на собственост на ищеца по отношение на възлова станция „Мура“.

При установяване на първия елемент от фактическия състав на разглеждане подлежат следващите предпоставки за основателност на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, а именно че от този трафопост се захранват с електроенергия и други потребители и съответно намаляване имуществото на ищеца и реализиране на облага от ответното дружество, произтичащи от общ факт. От заключението на допуснатата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, както и от поясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че от възлова станция Мура се захранват без преобразуване три трафопоста, а с преобразуване се захранва един абонат „Лукерия“ ООД с трафомашина, собственост на „Електроразпределение Север“ АД. Чрез трафомашината, собственост на ищцовото дружество „Лазер Плант“ ЕООД, се захранва само „Лазер Плант“ ЕООД.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ef44508-2210-431b-baf3-a02bc949b311