Определение № 249 от 07.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. София, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600295 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от защитника на лишения от свобода Д. А. Д. срещу определение от 19.02.2025 година на СГС, НО, 25-ти състав, постановено по НЧД № 8141/2024 година, с което на Д. е отказано условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено с присъда, постановена в Кралство Белгия от първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел на 25.05.2022 година, влязла в сила на 12.04.2024 година, призната и приета за изпълнение с Решение № 287/08.05.2024 година, влязло в сила на 23.05.2024 година по НЧД № 7333/2023 година на СГС, НО, 40-ти състав.

В жалбата се твърди, че определението на СГС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. В иначе обемната частна жалба, в която подробно са изброени доказателствените източници, на които съдът е изградил изводите си и е изразено несъгласието със аргументите на прокурора и процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София срещу предсрочното освобождаване на л/с Д., доводите, поради които се твърди тежка порочност на обжалваното определение се свеждат до това, че съдът е взел предвид 1 изпратената от Кралство Белгия информация за поведението на осъдения, докато е бил задържан и е изтърпявал наказание лишаване от свобода в белгийско пенитенциарно заведение без да съобрази, че в нея се съдържат факти и обстоятелства за период, в който не е налице влязла в сила присъда и че е приел като доказателство изготвения доклад от ИСДВР.

СГП и Началникът на Затвора – гр. София не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба на защитника на л/с Д. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Лишеният от свобода Д. Д. е постъпил в Затвора гр. София на 11.09.2024 година за изтърпяване на наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим след трансфер от Кралство Белгия въз основа на влязло в сила на 23.05.2024 година Решение № 287/08.05.2024 година по НЧД № 7333/2023 година по описа на СГС, НО, 40-ти състав, с което е призната и приета за изпълнение Присъда 2022/3008 от 25.05.2022 година на Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Кралство Белгия, 47-ма наказателна камара, 0,30 състав, изменена със Съдебно решение на

Апелативен съд – Брюксел, 11 състав, постановено на 11.01.2023 година с № 2023/153, влязло в сила на 12.04.2024 година. С посочената присъда Д. е признат за виновен и наказан за извършени от него в Кралство Белгия и в Република България в периода от 05.11.2011 година до 31.08.2018 година престъпления според белгийския наказателен закон, съответстващи на престъпленията по чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 143, ал. 1 от НК на Република България. С решението за признаване и приемане за изпълнение на присъдата на белгийския съд е зачетен периодът, през който Д. е бил задържан 2 и е изтърпявал наложеното му наказание до датата на фактическото му предаване за продължаване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, считано от 27.07.2021 година.

Към датата на заседанието пред първата инстанция, когато е постановено обжалваното определение, подалият молба за условно предсрочно освобождаване осъден Д. е изтърпял фактически 3 (три) година, 6 (шест) месеца и 22 (двадесет и два) дни, като остатъкът от наказанието е 2 (две) години, 5 (пет) месеца и 8 (осем) дни, видно от справката от Затвора - гр.

София.

Следователно, както правилно е преценил и първостепенният съд налице е първата изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание.

Втората изискуема предпоставка за приложението на чл. 70 НК е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Съобразно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК доказателства за поправянето на лишения от свобода са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Затова жалбоподателят неоснователно се противопоставя срещу доклада на ИСДВР като източник на подобна информация. Именно администрацията на пенитенциарното заведение има пряко и непосредствено наблюдение върху поведението на лишения от свобода и може да предостави данни дали е постигната положителната промяна у него по време на изтърпяване на наказанието.

Първостепенният съд внимателно се е запознал с приложеното по делото затворническо досие, както и с всички възможни източници на информация за поведението на осъдения. Нещо повече – той е съобразил, че 3 осъденият не само е започнал изтърпяването на наказанието си в Кралство Белгия, но и че е изтърпял голяма част от него там, поради което е положил усилия да набави информация от компетентните белгийски власти за поведението на л/с Д. в техните места за лишаване от свобода. Така СГС е установил е, че по време на предварителното му задържане и след това при изпълнение на влязлата в сила присъда са регистрирани няколко нарушения от л/с Д. на затворническия ред - незачитане на разпоредбите на правилника за вътрешния ред в затвора, умишлено нарушаване на заповед, преднамерено посегателство на физически интегритет на лице или заплаха за такова, притежаване и използване на техническо средство, което позволява нерегламентирана комуникация с външния свят, умишлено нарушаване на заповед, като последните две с давност от месец август 2024 година или помалко от месец преди осъществяването на трансфера в Република България.

Затова с основание първостепенният съд е приел, че второто условие не е налице и целите на наказанието не са постигнати. Корекционната работа на територията на страната с осъдения Д. е започнала след трансфера му в Република България на 11.09.2024 година, за да продължи изпълнението на наложеното му наказание от шест години лишаване от свобода от белгийските власти. Видно е от затворническото досие, че планът за изпълнение на присъдата е утвърден на 11.10.2024 година, поради което с л/с Д. към датата на постановяването на обжалваното определение е работено за постигане на целите на наказанието едва четири месеца и осем дни. Според изпратения от белгийските власти доклад за поведението на л/с Д. по време на престоя му в белгийски затвор като цяло поведението му е отчетено като коректно, работил е задоволително на длъжността „обслужващ участък“ в продължение на много месеци, не е награждаван. Преди трансфера възникнали проблеми с поведението му, тъй като л/с Д. считал, че някои хора в пенитенциарното заведение имат претенции към него и предприемат определени действия, за да му навредят, което е прието от белгийските власти за неоснователно.

Правилно съдът е взел предвид изготвения доклад от ИСДВР, според който Д. е пребивавал около 6 месеца в затвора, през което време съшият не е наказван, но не е получавал и награди. Отчел е, че оценката на риска от рецидив е в средни стойности от 57 точки и с оглед краткия престой в Затвора – гр. София тя не е редуцирана. Освен това в доклада изрично е посочено, че са констатирани проблемни области по отношение на лишения от свобода, 4 свързани с умението за мислене, разпознаване на проблеми, ресурса на личността и риска от вреди. Прогнозата за личността на Д. също не е дала основание на съда да приеме, че целите на наказанието съгласно чл.36 от НК са изпълнени. Към аргументите на решаващия съд следва да бъде добавено още и констатираното в доклада отношение на осъдения към правонарушението - л/с Д. не приема отговорността за него и не приема вината като счита присъдата си за ненапълно справедлива.

При това положение правилно контролираната инстанция е достигнала до извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка - осъденият да се е поправил. Здравословното състояние на осъдения Д. не е измежду факторите, които могат да обусловят условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание, а единствено може да бъде основание за инициирането на процедура по реда на чл. 447 НПК за прекъсване на изпълнението на наказанието, която е от компетентност на окръжния прокурор по местоизпълнение на наказанието, който в този случай е градският прокурор на СГП.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.02.2025 година на СГС, НО, 25-ти състав, постановено по НЧД № 8141/2024 година по описа на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6