Решение № 28 от 25.06.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Каварна, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20263240200028 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 26-4411000004/16.02.2026 г., издадено от Началник ГПУ в РДГП Бургас, ГПУ Каварна, с което на Я. П. П. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 102,26 евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Депозирано е писмено становище от процесуален представител съдържащо искане за отмяна на атакуваното НП, поради липса на доказателства за извършено виновно нарушение на ЗДвП.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съдържащо искане за потвърждаване на НП, като правилно, законосъобразно и доказано.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и становището на наказващия орган, и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Я. П. П. е правоспособен водач притежаващ СУМПС № ***, категория В, А М, изд. от ОДМВР Варна.

На 28.01.2026 г. около 14,15 ч. на главен път Е 87 в близост до ***, свидетелите И. Д. Г. и Г. Й. Г. служителите на ГПУ Каварна, при изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка товарен автомобил *** с рег.

№ ***, собственост на Н.И.Х., управляван от Я. П. П., ЕГН **********. В хода на проверката се установило, че П. е взела автомобила от неин приятел, за да свърши служебна работа. При извършената проверка същата представил документ за сключена застраховка гражданска отговорност, с изтекъл срок на валидност.

След извършена справка в информационна система на КАТ се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 30.12.2025 г., тъй като в регистъра на Информационния център на „Гаранционен фонд“ няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Свидетелите излагат, че жалбоподателят П. е останал изненадан от констатациите и вероятно не е знаела за служебно извършената дерегистрация на автомобил, като споделила, че не е бил уведомена за тези обстоятелства.

Още същия ден била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и възстановена служебно регистрацията на автомобила.

С оглед установеното нарушение полицейските служители съставили АУАН серия „АД“ № 865346/28.01.2026 г. против Я. П. П., за това, че на главен път Е 87 в близост до ***, в посока гр. Каварна, управлява товарен автомобил *** *** с рег. № ***, собственост на Н.И.Х. от ***, със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 30.12.2026 г. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения. Писмени възражения не са постъпили в рамките на законоустановения тридневен срок.

Въз основа на посочения акт, било издадено процесното наказателно 2 постановление, с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП било наложено наказание – глоба в размер 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, включително Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г.; заповед № 8121з 1389/07.10.2024 г., заповед № 3282з-1579/02.04.2025 г., АУАН серия „АД“ № 865346/28.01.2026 г., справка за история на регистрация на лек автомобил; справка за нарушител/водач Н.И.Х., писмо изх. № 09-00-957/18.05.2026 г. на Гаранционен фонд, уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ с № 015600/30.11.2025 г., справка за изпратени писма от ГФ към собственици на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по рег. № В7058ХВ.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 23.02.2026 г. Жалбата е заведена в деловодството на ГПУ Каварна на същата дата, тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Обжалваното НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Текстът на посочената разпоредба гласи следното: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата“.

Административно-наказващият орган на осн. чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя П. наказание глоба в размер от 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Съгласно 3 посочената разпоредба: "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.... ".

Съдът счита, че в случая е налице незаконосъобразен административен акт по следните съображения.

По делото не се спори, че на 28.01.2026 г., жалбоподателят П. е управлявала товарен автомобил *** *** с рег. № ***, като се движела по главен път Е 87 в близост до ***, в посока гр. Каварна. Безспорно е и това, че на същото място била спряна за проверка от служители на ГПУ Каварна. Не се спори и това, че при извършената проверка било установено, че товарният автомобил, управляван от нея бил със служебно прекратена регистрация.

Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе товарен автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.

От изложеното по-горе става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателката е управлявала МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за него. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът, респективно ползвателят може да разбере едва от уведомяването му. По делото липсват доказателства, че собственикът е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията, респ. да е уведомил жалбоподателката за тези обстоятелства. При липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателката е нямало как да 4 действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието.

В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСКНК на ВКС Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването на това обстоятелство, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Действително, налице е законодателно изменение в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл. 18б, ал. 2, във вр. с ал.

1, т. 8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи.

Макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба.

Ако държавният орган не е изпълнил законовото си задължение да уведоми собственика за прекратената регистрация, водачът (независимо дали е собственик или лице, на което е предоставено управлението) не разполага с информация за променения правен статут на автомобила. В тези случаи липсва субективният елемент на нарушението.

Този принцип е застъпен и в практиката на Съда на ЕС. В Заключението на генералния адвокат M.Bobek по дело С-615/18 се подчертава, че задължението за уведомяване на лицето за мерки, които ограничават негови права, лежи изцяло върху органите на държавата. Когато такова уведомяване 5 липсва, наказателната или административната отговорност е изключена поради липса на вина (умисъл или непредпазливост). В процесния случай при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана. Поради това се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършено от нея нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Поради гореизложеното издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателката към съда се отправя искане в полза на доверителката му да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 500. 00 евро. С оглед изхода на делото и предвид липсата на възражение за прекомерност, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 евро.