Решение № 1479 от 22.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330201683 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 38-10 от 25.01.2023 г., издадено от председателя на Държавна Агенция „Национална Сигурност”, гр. София, с което на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул./ул. „Акад. Стефан Младенов” № 1, бл. 31, ЕИК 121396123 на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 10, т. 1 и чл. 15 , ал. 1 от ЗМИП.

В жалбата се моли за отмяната на НП поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно не било описано нарушението, липсвали адреси на свидетелите, на следващо място се изтъква ,че устройствата за сканиране и печат били технически неизправни и това представлявало форсмажорно обстоятелство, както и че дружеството не било уведомено за възможността да сключи споразумение, не бил спазен срока по чл. 34 от ЗАНН, не били посочени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Прави се възражение за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателя изпраща представител по пълномощие, който поддържа аргументите в жалбата и моли за отмяната на НП.

Въззиваемата страна изпраща представител по пълномощие, който оспорва жалбата и поддържа законосъобразността на АУАН и НП, като моли последното да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в 1 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

През 2021 г. „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, ЕИК 121396123, с **** Б. Д. Т., било пощенски оператор, лицензиран да извършва пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги и като такъв било задължено лице по чл. 4, т. 7 от ЗМИП.

На 18.11.2021 г. в 10:20 часа, в гр. Пловдив, пощенска станция Пловдив Ц, находяща се на пл. „Централен“ № 1, на клиента G. S. (Г. Ш.), ***, паспорт № **, с адрес в ***, е изплатен в брой, международен паричен превод Eurogiro, получен от ***, през платформа Financial Supermarket, с наредител G. T. (Г. Ц.) с реф. № ****, на стойност/равностойност 4865,13 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 13 ст.). За извършената операция е издадена разписка за изплащане на паричен превод/касов бон № 06890638/18.11.2021 г., като не било снето копие от документ за самоличност на лицето.

На 18.11.2021 г. в 10:28 часа, в гр. Пловдив, в пощенска станция Пловдив Ц, стопанисвана от горепосоченото дружество, находяща се на пл. „Централен“ № 1, на клиента G. S. (Г. Ш.), ***, паспорт № **, с адрес в ***, бил изплатен в брой международен паричен превод Eurogiro, получен от ***, през платформа Financial Supermarket, с наредител G. T. (Г. Ц.) (реф. №

****), на стойност/равностойност

4865,13 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 13 ст.) За извършената операция е издадена разписка за изплащане на паричен превод/касов бон № 06890651/18.11.2021 г., като не било снето копие от документ за самоличност на лицето.

На 18.11.2021 г. в 10:40 часа, в гр. Пловдив, пощенска станция Пловдив Ц, находяща се на пл. „Централен“ № 1, на клиента G. S. (Г. Ш.), ***, паспорт № **, с адрес в ***, бил изплатен в брой международен паричен превод Eurogiro, получен от ***, през платформа Financial Supermarket, с наредител G. T. (Г. Ц.) (реф. № ****, на стойност/равностойност 4865,13 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 13 ст.) За извършената операция е издадена разписка за изплащане на паричен превод/касов бон № 06890693/18.11.2021 г., като не било снето копие от документ за самоличност на лицето.

Общата стойност на изплатените в брой на клиента G. S. (Г. Ш.), ***, паспорт № 1 **** международни парични преводи Eurogiro бил в размер на 14 595,39 лв.

(четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и 39 ст.).

На 13.04.2022 г. въз основа на заповед на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ към ДАНС започнала проверка на лицензирания пощенски оператор Български пощи ЕАД. Същата била по документи и заповедта била връчена на представител на проверяваното лице на 14.04.2022 г. При възражение от страна на жалбоподателя във връзка с извършена хакерска атака (общоизвестен факт), проверката била спряна на основание заповед рег. № фр-9-58/26.04.2022 г. Със заповед № фр-9-109/26.07.2022 г. на директора на сектор „Финансово разузанаване“ при ДАНС, проверката била възобновена считано от 01.08.2022 г. и свид. К. Д. изискала от пощенския оператор необходимите документи. След представянето им и при анализ свид. Д. установила няколко нарушения, включително и липсата на копие на документ за самоличност на горепосочения грузински гражданин. За установеното бил съставен констативен протокол на 29.11.2022 г. в присъствието на Б. Т. – тогавашен **** на дружеството.

На същия ден бил съставен и АУАН № ФР-10-8303/29.11.2022 г. където било описано конкретното нарушение. Били посочени и двама свидетели на съставянето на АУАН. Същият бил съставен в присъствието на представител на дружеството 2 жалбоподател.

На 06.12.2022 г. постъпили възражения от страна на Български пощи ЕАД, където за пръв път се излагат аргументите преповторени и в настоящата жалба.

На 25.01.2023 г. било издадено процесното наказателно постановление, където възраженията били приети за несъстоятелни и дружеството било наказано с имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка К. Д.-***. Съдът оцени показанията й като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, писмо до Български пощи ЕАД за предоставяне на документи, ведно с извлечение от софтуерен продукт за парични преводи, протокол за доброволно предаване, разписки за изплатен паричен превод, интернит разпечатки, писмо от български пощи АД с обяснения, констативен протокол за проверка на място по ЗМИП рег № фр-10-8298/29.11.2022 г. , възражение, ведно с имейл кореспонденция, оправомощителна заповед за АНО рег. № 3-1085/18.04.2018 г., оправомощителна заповед за *** – рег. № 3-225/31.01.2022 г. заповед за възлагане на проверка рег. № фр9-56/13.04.022 г., заповед за спиране на проверка рег. № фр-9-58/26.04.2022 г., заповед за възобновяване рег. № фр-9-109/26.07.2022 г.

В представените писмени материали не се съдържат противоречия и същите установяват безспорната фактическа обстановка приета от съда.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) и ***я следва от представените оправомощителни заповеди.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Съдът не възприема довода на процесуалния представител на нарушителя, че АУАН бил съставен извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Видно от доказателствата е че към момента на спиане на проверката нарушението и респ. нарушителя не са установени. Същите са били устаонвени едва по-късно, а именно след анализ на всички представени от задълженото лице документи, а именно със съставянето на констативния протокол. Тогава за първи път са установени всички признаци на нарушението включително неговия автор.

Съгласно чл. 34 ал. 2 от ЗАНН „За нарушение на нормативен акт, уреждащ ………… мерките срещу изпирането на пари ………. не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението“. Като в тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат. В настоящият случай установяването на нарушението и неговият автор съвпадат и съдът приема ,че това е станало на 29.11.2022 г. със съставяне на констативния протокол. Няма доказателства за по-ранна дата на откриване на нарушението. Хипотезата за откриване на нарушитеял се развива 3 в случай в който е устаонвено нарушение, но неговият автор е бил неизвестен или са провеждани мероприятия по изследване на авторството. Настоящия случай не разкрива такива особености, напротив – с откриване на нарушението е известен и неговият автор, поради естеството на нарушението. АУАН е съставен на същия ден, което изключва изтичането на сороковете по чл. 34 от ЗАНН. НП е съставено на 25.01.2023 г., което също изключва изтичането на срока по чл. 34, ал. 3 ат ЗАНН.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

В съдържанието на НП се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неизпълнение на вменените му по закон задължения за снемане на копие от документ за самоличност.

Съдът не приема аргументът, че не били посочени адресите на свидетелите.

Напротив установява се, че са посочени адреси на свидетелите, а същите са необходими само и единствено за устаонвяване на фактическата обстановка по връчването на акта. Възражения по този въпрос не са отправяни от жалбоподателя.

Служебните адреси на свидетелите напълно покриват изискването на закона и са годни да породят търсените от него последици, поради което съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение в тази връзка.

Липсата на уведомление за сключване на споразумение съдът преценява като несъществено процесуално нарушение, тъй като същото би могло да доведе единствено до връщане на процесуалния момент, в който е можело да се постигне този ефект, а именно сключване на споразумение преди съдебното производство. Не бяха отправени такива намерения от страна на жалбоподателя пред съда, поради което съдът счита, че при липса на желание от страна на нарушителя за сключване на споразумение, то неуведомяването му за тази процесуална възможност не влече такова нарушение на правилата, което да доведе до отмяна на атакувания акт.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на Български пощи ЕАД, като нарушение на посочената разпоредба на чл. 53, ал. 1 вр. С чл. 11, ал. 1 т. 3 вр. С чл. 10 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗМИП.